Р Е Ш Е Н И Е

№113

гр.Шумен, 25 Май 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: А. Карагьозян

Членове:1.Р. Хаджииванова

2.М. Маринов

при секретаря Ж. Дучева, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №131 по описа за 2018 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №35 от 14.02.2018г. по гр.д.№1022/2017г. Районен съд - гр.Нови Пазар е отхвърлил предявените от Г.А.О. срещу "ДЮРА - ТАЙЛС БГ" АД искове по чл.344, ал.1, т.1, и 2 от КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищеца извършено със Заповед № 239/14.08.2017 г., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – "Шлосер –монтьор" и евентуалния на длъжността - " Контрольор товарно разтоварна дейност", за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ в размер на 5100 лева, и за признаване за недействително на допълнително споразумение от 31.07.2017 г, за длъжността „Контрольор товарно разтоварна дейност“, като неоснователни и недоказани. На основание чл. 194, ал.3 от ГПК, е признато за недоказано оспорването на истинността на Допълнително споразумение към трудов договор от 20.12.2016 г. и на длъжностната характеристика, връчена на 01.01.2017 г.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва изцяло решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявените с исковата молба претенции.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ и с инцидентен установителен иск по чл.74 от КТ от Г.А.О. срещу "ДЮРА - ТАЙЛС БГ" АД. В исковата си молба до съда ищецът излага, че е работел при ответника от 20.10.2016г., като изпълнявал длъжността „шлосер - монтьор“. Трудовия договор бил сключен с шестмесечен срок за изпитване, след изтичането на който договора се превърнал в безсрочен. В края на месец юли 2017 г. на ищеца било разпоредено да помогне в изброяване на готова продукция и му дали да подпише документи ако иска да остане на работа, като това нямало да се отрази на заплатата и договорът му. Ищецът подписал документите, а две седмици по – късно получил заповед за прекратяване на правоотношението № 239/14.08.2017 г., поради неудовлетвореност на работодателя от извършената от работника работа. Излага, че доколкото първоначалният му трудов договор се е трансформирал в безсрочен договор съгл. чл. 4, ал.2 от него, то подписаното по – късно на 31.07.2017 г. допълнително споразумение, което той подписал без да го е прочел, тъй като нямал време за това и което е без номер, е недействително, т.к никога ищецът не е разписвал документи за назначаването му от длъжност „машинен оператор, производство на керамични изделия“ на длъжност „контрольор товарно- разтоварна дейност“. Твърди, че е бил подведен при подписването на допълнителното споразумение, чиято цел е да бъде освободен от заеманата длъжност. Трудовият му договор бил безсрочен, а подписаното от него споразумение противоречало на закона, защото за една и съща работа с един и същ работник можело да се сключва срочен договор за изпитване само веднъж, поради което то се явявало недействително и моли съда да го обяви за такова. Освен това споразумението не било подписано от работодателя или лице, имащо правомощия за това. Като следващо основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение излага, че същата не била подписана от работодателя или упълномощено от него лице. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение № 239/17.08.2017 г. била незаконосъобразна и защото посоченото в нея правно основание за прекратяване на трудовия договор не отговаряло на действителната фактическа обстановка, доколкото ищецът работил на безсрочен трудов договор. Допълнителното споразумение към трудов договор № 34/20.10.2016 г. от 31.07.2017 г. било недействително съгласно чл.74 от КТ, защото противоречало на закона и го заобикаляло. В това допълнително споразумение било посочено, че е със срок на изпитване, но не бил посочен нито самия срок, нито в чия полза се уговаря. То противоречало на чл. 70, ал.1 и ал.5 от КТ, а не било и подписано от лицето, което е работодател по смисъла на закона и съгласно актуалното състояние на ответника или от лице, имащо правомощия за това, което противоречало на чл. 61, ал.1 от КТ. Предвид изложеното моли съда да признае уволнението му за незаконосъобразно, да го възстанови на предишната работа, заемана преди уволнението „шлосер – монтьор“, а ако не бъде обявено за недействително сключеното допълнително споразумение от 31.07.2017 г. да бъде възстановен на длъжността „контрольор товаро – разтоварна дейност“, както и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ за времето, през което е останал без работа, считано от 16.08.2017 г. за не повече от 6 месеца до 16.02.2018 г. в размер на 5100лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното заплащане на сумата.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения едномесечен срок, в който заявява, че оспорва предявените искове. Твърди, че извършеното уволнение е законосъобразно. Сочи, че по желание на ищеца и със съгласието на работодателя с допълнително споразумение от 20.12.2016 г. била променена заеманата длъжност от ищеца на „машинен оператор производство керамични изделия“, както и че, по инициатива на ищеца било подписано и допълнително споразумение на 31.07.2017 г. за преназначаването му на длъжност „контрольор товарно разтоварна дейност“ с код по НКПД 43233016, със срок на изпитване. Работодателят преценил, че ищецът не се справя с новата си длъжност и със Заповед № 239/17.08.2017 г. било прекратено правоотношението помежду им. Отказът на ищеца да получи заповедта бил удостоверен на 16.08.2017 г. със свидетели. Подписването на допълнителното споразумение на 31.07.17 г. било резултат на молби на ищеца, т.к длъжността „контрольор товарно разтоварна дейност“ отговаряла най – близко на неговото висше образование, както и че определянето на срок за изпитване за новата длъжност било по искане и на двете страни.

Безспорно е установено по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищеца е заемал при ответното търговско дружество длъжността „Шлосер - монтьор“, по сключен договор със срок за изпитване /6 месеца/ на 20.10.2016г.. Със споразумение от 20.12.2016 г., е била променена длъжността на ищеца на „машинен оператор, производство керамични изделия“ в отдел "служители", считано от 01.01.2017 г. От представеното допълнително споразумение от 31.07.2017г. е видно, че считано от 01.08.2017г., трудовия договор между страните е бил изменен, като служителя е бил назначен на нова длъжност "Контрольор товарно разтоварна дейност" отдел "качество", като изрично е записано "Със срок за изпитване". Със Заповед №239/14.08.2017г., връчена на ищеца на 16.08.2017г. /при надлежно удостоверен от свидетели отказ/, трудовото правоотношение между страните било прекратено, като е посочено основание - чл.71 от КТ, и причини: Неудовлетвореност от страна на работодателя от извършената от работника работа. Първоначалния трудов договор е бил подписан от името на работодателя от Г.М.Д., който е подписал и допълнителното споразумение от 20.12.2016г. Допълнителното споразумение от 31.07.2017г. е било подписано, по данни на разпитания в първоинстанционното производство свидетел, от Д.Х.К.. От служебно извършената справка в сайта на Агенция по вписванията, търговски регистър се установява, че представител на ответното дружество за периода 28.01.2016г. - 25.09.2017г. /през който е възникнало и прекратено процесното правоотношение/ е бил Е.А., а след този период заедно с него и поотделно, и Х.А.. От представеното по делото пълномощно, заверено на 04.03.2016г. е видно, че Е.А. е упълномощил Г.М.Д. и / или Д.Х.К. да представляват ответното дружество с общо пълномощно - да представляват дружеството за всякакви цели във връзка с дейността му пред всички административни органи, юридически и физически лица на територията на Република България и т.н. Представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, е подписана от работодател и има печат на ответното дружество. От изготвената по делото съдебно графическа експертиза се установява, че положените от името на работника подписи върху допълнително споразумение за преминаване на длъжност „машинен оператор, производство керамични изделия“ и длъжностната характеристика към него от 01.01.2017 г., принадлежат на ищеца по делото.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. На първо следва да се отбележи, че договорът за изпитване се сключва, когато работникът или служителят постъпва първоначално на работа при съответния работодател. Максималната продължителност на изпитването е до 6 месеца. Не е допустимо срокът на договора за изпитване да бъде продължен чрез подписване на допълнителни споразумения. Законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един трудов договор със срок за изпитване и ако в уговорения срок, страната, която се ползва от него, не направи волеизявление за прекратяване, трудовият договор се смята за окончателно сключен - чл. 71, ал. 2 от КТ. По изключение трудов договор за изпитване може да се сключва и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 от КТ е съществено променена трудовата функция на работника или служителя. Тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие представлява сключване на нов договор между същите страни, промяната действа от момента на постигане на съгласие за нея и съответно от този момент престава да действа постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата. На това основание, ако по реда на чл. 119 КТ между страните е постигнато писмено съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция, не е недействителна уговорката за срок за изпитване между работник и работодател, между които е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност. За новата трудова функция между страните е налице сключен нов трудов договор със срок за изпитване. Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа, както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него. В срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му. За да възникне валидно уговорката за изпитване, в съдържанието на трудовия договор, освен задължителните реквизити по чл. 66, ал. 1 КТ, следва по ясен и недвусмислен начин, че трудовото правоотношение е със срок за изпитване - да се отрази, че договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 КТ или да се възпроизведе текстово основното съдържание на текста. Забраната по чл. 70, ал. 5 КТ - сключването на повече от един договор със срок за изпитване е само за една и съща работа, независимо от наименованието на длъжността. Няма да е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1 КТ и в случаи на съществуващо трудово правотоношение, когато работодателят вече е проверил годността на работника или служителя и последният също е наясно с възможността да се справи с работата - напр. по-рано е изпълнявал трудовите функции, съставляващи същинското съдържание на новата длъжност. Ако страните не са посочили изрично в чия полза е уговорен срока, съобразно чл.70, ал.2 от КТ се счита, че срока е уговорен в полза и на двете страни. При изрично установена клауза за изпитване, пропуска на страните да отбележат изрично в договора продължителността на срока, не води до нейната недействителност, а се счита че същата е максимално предвидената в закона - шест месеца. В горния смисъл е константната, в това число и постановена по реда на чл.290 от ГПК, съдебна практика. В настоящия случай ищеца и ответника са изменили трудовото правоотношение на 31.07.2017г., като трудовата функция на служителя е била съществено променена, и е нямало пречка да се включи и клауза за изпитване в полза и на двете страни, с оглед преценка възможността за справяне с новата работа.

Неоснователно е и следващото възражение на ищцовата страна, касаещо подписването на допълнителното споразумение и заповедта за уволнение от нелегитимна страна. С Тълкувателно решение №6 от 11.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГК се прие, че е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ. В мотивите на решението е прието, че доколкото в КТ липсва изрична забрана за упълномощаване /не се изисква непременно личното действие на работодателя/ за прекратяване на трудово правоотношение, разпоредбите на доброволното представителство /чл. 36 и сл. ЗЗД/ намират съответно приложение за делегиране на работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на всяко от основанията за това. Освен това с Решение №33/28.02.2013г. по гр.д.№1284/2012г. ІV г.о. на ВКС, постановено по чл.290 от ГПК, е прието, че в гражданското право, част от което е трудовото, всяко правоспособно лице може да бъде представлявано от друго дееспособно лице по волята на представлявания, освен когато законът изрично забранява. При доброволното /договорното/ представителство пълномощието трябва да бъде извършено предварително във формата, която се изисква за сделката /когато изискваната форма е нотариална, достатъчна е нотариална заверка на подписа и евентуално на съдържанието/, или правните действия в упражнение на представителната власт, но както отсъствието на овластяване, така и неспазването на предписаната от закона форма може да бъдат санирани след извършване на сделката или правните действия чрез потвърждаване в изискуемата за пълномощието форма. За сключването и прекратяването на трудово правоотношение законът изисква писмена форма за валидност, такава е и изискуемата форма за валидност на пълномощието от работодателя. Съответно работодателят или негов надлежен представител могат винаги да потвърдят с писмен акт /дори с предявяването на иска или с отговора на исковата молба/ както овластяването, така и сключената сделка и/или извършените правни действия без представителна или с ненадлежно учредена представителна власт. В т.2 от Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г. по тълк. д. №5/2014г. на ОСГТК на ВКС е прието, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Независимо от последното, следва да се отбележи, че в настоящия случай първоначалния трудов договор и последващите допълнителни споразумения са подписани от надлежно упълномощени представители на работодателя, поради което и същите са действителни. Атакуваната заповед за уволнение е подписана и носи печата на работодателя, който освен това, подавайки писмения отговор срещу настоящия иск /с който оспорва и претендира законосъобразност на уволнението/, подписан от адвокат, надлежно упълномощен от изпълнителния директор на дружеството, е потвърдил надлежно осъщественото прекратяване на трудовото правоотношение. Ето защо предявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изложеното решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е претендирала присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция, и не е ангажирала доказателства за направата им, поради което и такива не следва да ѝ се присъждат.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №35 от 14.02.2018г. постановено по гр.д.№1022/2017г. по описа на Районен съд гр.Нови Пазар.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 25.05.2018г., при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.