Р Е Ш Е Н И Е

 

№119

гр.Шумен, 08 Юни 2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                             Председател: А. Карагьозян

                                                                                     Членове:1.Р. Хаджииванова

2.М. Маринов

 

при секретаря Ж. Дучева, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №134 по описа за 2018 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №55 от 25.01.2018г. по гр.д.№2072/2017г. Районен съд - гр.Шумен е уважил предявените от В.Ф.А. срещу "Юнион Ивкони" ООД, искови претенции по чл.128, т.2, чл.245, ал.2 и чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищцата 840,86 лева - неизплатени чисти суми за трудово възнаграждение за периода 01.01.2017г. - 13.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 17.07.2017г. до окончателното и изплащане, законната лихва върху неизплатените възнаграждения от падежа му до предявяване на иска - в размер на 29,51 лева, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер 29,65 лева, обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 454 лева, и е отхвърлил иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 16,01 лева - обезщетение за забава върху дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ от 13.07.2017г. до предявяване на иска. С решението са присъдени деловодни разноски на ищцата в размер на 299,53 лева, а на ответника в размер на 150,71 лева. Ответника е осъден да заплати държавна такса в размер на 150 лева и разноски на съда в размер на 180 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника, който обжалва изцяло решението на районния съд, в частта с която са уважени предявените срещу него искови претенции, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, и моли съда да го отмени и да отхвърли изцяло предявените с исковата молба претенции.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.

       Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.128, т.2, чл.245, ал.2 и чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от В.Ф.А. срещу "Юнион Ивкони" ООД, за заплащане на сумата от 840,86 лв., представляваща общия размер на неплатените уговорени трудови възнаграждения за периода 01.01.2017 г. – 13.03.2017 година, сумата от 454 лв. - представляваща неплатено парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, сумата от 29,65 лв. - представляваща общия размер на законната лихва върху изискуемия размер на неплатените трудови възнаграждения през периода 01.01.2017 г. – 13.03.2017 г., считано от падежа на всяко от тях до предявяването на иска – 17.07.2017 година, сумата от 16,01 лв., представляваща законната лихва за периода от 13.03.2017 г. до предявяването на иска – 17.07.2017 г., върху размера на дължимото парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху всяко от претендираните главни парични задължения по чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 от КТ, считано от предявяване на иска – 17.07.2017 г., до окончателното им изплащане. Ищцата излага че от 04.12.2015г. била назначена с трудов договор №1892/04.12.2015г., сключен с „Юнион Ивкони” ООД гр. С.на длъжността „служител издаване на пътнически билети“ с място на работа – Офис Ш.. От началото на 2017г. не била получавала възнаграждения за извършения от нея труд, а със заповед №1517/13.03.2017г. трудовото ѝ правоотношение било прекратено. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателя не изплатил трудовите възнаграждения на ищцата за периода 01.01.2017 г. – 13.03.2017 година, както и дължимото ѝ парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

В депозирания отговор на исковата молба, ответната страна е оспорила исковите претенции. Излага, че възнаграждението на ищцата за процесния период било изплатено в брой срещу подпис върху фишовете за работна заплата, представляващи извадка от ведомостта за работна заплата. При изплащането им били удържани и внесени дължимите към съответните фондове на държавния бюджет здравни, пенсионни вноски, и ДОД. Освен това ищцата била използвала полагаемия си годишен отпуск в периода 24.12.2016г. - 20.02.2017г. - или 54 дни.

Безспорно е установено по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищцата е заемала длъжността „служител издаване пътнически билети” с място на работа – Офис Ш.. Със заповед № 1517/13.03.2017 г. на управителя на дружеството, това трудово правоотношение било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. В представените от ответника заверени копия на фишове за заплати на ищцата за месеците Януари, Февруари и Март 2017г., са отразени начислените трудови възнаграждения, както следва: за м. януари 2017 г. – в брутен размер 462,76 лв., в нетен размер – 360,93 лв.; за м. февруари 2017 г. – в брутен размер 462,76 лв., в нетен размер – 358,78 лв. и за м. март 2017 г. – в брутен размер 161,97 лв., в нетен размер – 126,34 лв. Фишовете съдържат подписа на ищцата срещу "Сума получаване:", а автентичността на подписа не е била оспорена от ищцовата страна, която навежда аргументи единствено по отношение на материалната доказателствена сила на документите, като сочи че те не удостоверяват осъществено плащане. На 21.02.2017 г. ищцата депозирала заявление за ползване на платен отпуск за периода 04.12.2016 г. – 20.02.2017 г., която била разрешена със заповед №HRD 13334/28.02.2017г. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.11.2017 г., ответното дружество е било задължено на основание чл. 190 от ГПК да представи в петдневен срок заверени копия от ведомостите за изплатени трудови възнаграждения за процесния период и кочани с номера на билети от № 064904 до № 064925 с дати на издаване 03, 06, 08, 12, 16, 19, 21 декември 2016 г.; 01, 12 януари 2017 г. и с номера от № 087201 до № 087225 с дати на издаване 16, 28, 30 януари 2017 г., 01, 09, 13, 17, 19, 20 февруари 2017 г. и с номера от № 087351 до № 087356 с дати на издаване 21, 22, 23 февруари 2017 г. В дадения на ответника срок, същият не е представил посочените документи, поради което и първоинстанционния съд на основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 от ГПК е приел, че ответникът създава пречки за събиране на допуснати доказателства, и е приел за доказано, че ответника не е платил на ищцата трудовите възнаграждения за периода 01.01.2017 г. – 13.03.2017 г., както и че същата не е ползвала платен годишен отпуск през периода 04.12.2016 г. – 20.02.2017 година. След изтичане на определения от съда срок, на 01.12.2017г. /след приключване на съдебното дирене/ е постъпила молба от ответника с представени копия на билети, които са абсолютно нечетливи, в частта която е била попълвана на ръка, и от която следва да се установи кой служител на ответника е издавал билетите.

       Горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи. Частните свидетелстващи документи /каквито представляват и подписаните от ищцата фишове за заплати - извлечения от ведомостта за заплати/ притежават материална доказателствена сила, когато удостоверяват неизгодни за издателя си факти, в случая - получаването на трудовото възнаграждение от ищцата за исковия период. Тази доказателствена сила не е абсолютна, но за да я обори ищцовата страна е следвало при условията на главно, пълно и пряко доказване да установи липсата на реално осъществено плащане. Ищцата е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин, че не е получила възнагражденията си, за които е положила подписа си във ведомостите, с който фактически удостоверява получаването на заплатата. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се релевантните факти сочени от ищеца, съответно правните им последици за ненастъпили. По силата на разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ получаването на трудови възнаграждения от работника се доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу разписка. Носещите личния подпис на ищеца разходни касови ордери, установяващи получаване на суми от работодателя няма пречка да се приравнят по правна стойност на разписка по смисъла на чл. 270, ал. 3 от КТ.  Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника, в които случаи не възникват съмнения за основанието, на което работникът или посоченото от него лице е получило плащането /в горния смисъл и Решение № 258 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2017 г., IV г. о., Решение № 141 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2715/2008 г., IV г. о. и др./. Както е посочено и в Решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о. - когато изпълнението на задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение е удостоверено чрез подпис във ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието, на което работникът или посоченото от него лице е получило плащането. Такива съмнения не възникват и когато основанието за плащането е посочено изрично в нареждането за банков превод или разписката. В настоящия случай ищцата е положила подписа си срещу отбелязаната сума за получаване в платежните фишове /представляващи извлечение от ведомостта за заплати, водена като единен документ единствено в електронен вариант/, във фишовете достатъчно ясно са индивидуализирани и служителя и трудовото правоотношение, по което се получава възнаграждението, отбелязани са всички начисления и удръжки, съобразно трудовото и данъчното законодателство, и не възниква каквото и да било съмнение за получаването на сумите и основанието за получаването им. Ето защо съдът намира, че ищцата е получила трудовите си възнаграждения за процесния период, поради което и тази искова претенция, ведно с акцесорната за обезщетение за забава върху възнаграждението, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, а първоинстанционното решение да се отмени като неправилно в тази му осъдителна част.

По отношение на претенцията по чл.224, ал.1 от КТ. На първо место следва да се отбележи че няма законова възможност за ползване на платен годишен отпуск без писмено разрешение от работодателя, нито задължение на последния да уведомява работника или служителя за отказа си да разреши ползването на отпуск за определен период от време. Съгласието на работодателя се обективира в писмена заповед, въз основа на която може да започне ползването на отпуск. Начисляването и получаването на възнаграждение като за разрешен платен годишен отпуск, не заместват разрешението на работодателя за ползването на отпуска. Тълкуването на чл. 173, ал. 1 от КТ налага извод, че работникът/служителят може да започне ползването на този отпуск само след достигането до него на изявление за разрешение на работодателя, изразено писмено, т.е. само след като е узнал за това, до когато той е длъжен да продължава да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение. В горния смисъл Решение № 542 от 23.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1767/2009 г., IV г. о., Решение № 812 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 198/2010 г., IV г. о. и др. Ето защо, както подаването на молба за ползване на такъв отпуск за минало време, така и разрешаването на ползване на отпуск за минало време не биха могли да породят валидно правото на ползването му със законните последици от това, поради което и следва да се приеме, че ищцата не е използвала сочения от нея платен годишен отпуск, и претенцията за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ следва да бъде уважена. Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази му част.

Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно присъдените разноски и в частта досежно присъдената държавна такса и разноски на съда. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 135,47 лева пред първата инстанция, след приспадане на горната сума, от присъдените с първоинстанционното решение разноски на ищеца в размер на 299,53 лева, както и сумата от 137,12 лева за въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от исковете, съответно от обжалваемия интерес във въззивната инстанция. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответната страна следва да се присъдят деловодни разноски за първата инстанция в размер на 264,53 лева, като ищеца се осъди да му доплати още 113,82 лева, освен присъдените с първоинстанционното решение 150,71 лева, както и сумата от 364,74 лева за въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете, съответно уважената част от жалбата. Решението следва да се отмени в частта за присъдената държавна такса за разликата над 50 лева, и за разликата над 60,96 лева - - съразмерна част от изплатеното от бюджетните суми на съда възнаграждения за изготвяне на съдебно - счетоводни експертизи. В останалата си обжалвана част решението следва да бъде потвърдено. В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №55 от 25.01.2018г. по гр.д.№2072/2017г. на Районен съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която „ЮНИОН ИВКОНИ” ООД с ЕИК , е осъдено да заплати, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, на В.Ф.А. с ЕГН **********, сумата 840,86 лева, представляваща общия размер на неизплатените чисти суми за получаване по трудови възнаграждения за периода от 01.01.2017 г. до 13.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 17.07.2017 г. до окончателното изплащане, В ЧАСТТА, с която е уважена претенцията по чл.245, ал.2 от КТ за заплащане на сумата от 29,51 лв., представляваща общ размер на законната лихва върху всяко от неизплатените трудови възнаграждения за периода от 01.01.2017 г. до 13.03.2017 г., считано от падежа на всяко от тях, до предявяването на иска – 17.07.2017 г., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати съдебно деловодни разноски на ищеца за разликата над 135,47 лева /сто тридесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/, държавна такса за разликата над 50 лева /петдесет лева/, и съдебни разноски за разликата над 60,96 лева /шестдесет лева и деветдесет и шест стотинки/, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:

       ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Ф.А. с ЕГН ********** срещу „ЮНИОН ИВКОНИ” ООД гр. С., искове за заплащане на сумата 840,86 лева, представляваща общия размер на неизплатените чисти суми за получаване по трудови възнаграждения за периода от 01.01.2017 г. до 13.03.2017 г., и за заплащане на законната лихва върху горната сума по чл.245, ал.2 от КТ в размер на 29,51 лв., представляваща общ размер на законната лихва върху всяко от неизплатените трудови възнаграждения за периода от 01.01.2017 г. до 13.03.2017 г., считано от падежа на всяко от тях, до предявяването на иска – 17.07.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

       ПОТВЪРЖДАВА решение №55 от 25.01.2018г. по гр.д.№2072/2017г. на Районен съд - гр.Шумен, в останалата обжалвана част, с която е уважен предявеният от В.Ф.А. с ЕГН ********** срещу „ЮНИОН ИВКОНИ” ООД гр. С., иск по чл.224, ал.1 от КТ, за заплащане на сумата от 454 лева - парично обезщетение за неизползвания към 13.03.2017 г. платен годишен отпуск в размер на двадесет и четири работни дни, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 17.07.2017 г. до окончателното изплащане.

       В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.

       ОСЪЖДА „ЮНИОН ИВКОНИ” ООД гр. С.ДА ЗАПЛАТИ на В.Ф.А. с ЕГН ********** на сумата от 137,12 лева /сто тридесет и седем лева и дванадесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски за въззивната инстанция съразмерно с уважената част от обжалваните във въззивното производство искови претенции.

       ОСЪЖДА В.Ф.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮНИОН ИВКОНИ” ООД гр. С., направените по делото разноски за първата инстанция в размер на още 113,82 лева /сто и тринадесет лева и осемдесет и две стотинки/, и за въззивната инстанция в размер на 364,74 лева /триста шестдесети четири лева и седемдесет и четири стотинки/, съразмерно с отхвърлената част от иска, съответно уважената част от жалбата.

На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                            2.