Р Е Ш Е Н И Е № 138

гр.Шумен 9.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на дванадесети юни , две хиляди и осемнадесета година ,в състав:

Председател: Азадухи Карагьозян

Членове:1. Ралица ХаджиИ.ова

2.Мирослав Маринов

при секретаря Жанета Дучева и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№153 по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №167/28.02.2018г. по гр.д.№1428/2017г. по описа на ШРС , съдът е признал за установено по отношение Х.Ш.С., ЕГН ********** , адрес *** , че М.Д.Ф. , ЕГН ********** , адрес *** е собственик на ¼ ид.ч. и В.Я.М. , ЕГН ********** , адрес *** и М.Я.В. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** , офис 1 са собственици общо на ¾ (три четвърти) ид.ч. от следния недвижим имот : ИМОТ с идентификатор 83510.650.301 с площ от 1.220 кв.м., местност “ ...”, по КК и КР на град Шумен, вид на територията: земеделска, при граници и съседи:83510.650.300; 83510.650.180; 83510,650,299;83510.650.298; 83510,650.303. 83510.650.302, идентичен с Лозе от 1,200 кв.м. с парцелен №631 , съгласно земеустроителния план от 1964г. , находящо се в землището на град Ш., местността „...", осъдил е Х.Ш.С. , ЕГН ********** да заплати на М.Д.Ф. , ЕГН ********** , В.Я.М. , ЕГН ********** , сумата 1206,16 деловодни разноски .

Решението е обжалвано от ответницата Х.Ш.С. , действаща ,чрез пълномощника си адв.С.Е. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли установитеният иск за собственост , като се присъдят и разноските по делото.

Въззиваемите страни М.Д.Ф. , В.Я.М. ,М.Я.В. , всички действащи ,чрез пълномощника си адв.Р.К. са депозирали отговор на въззивната жалба , с който я оспорват като неоснователна и недоказана по изложените в отговора съображения , като молят съдът да я остави без уважение и да потвърди решението .

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Видно от представените удостоверение за наследници изх.№761/16.03.2017г. и удостоверение за наследници изх.№762/16.03.2017г. на Община Ш. ищците са законни наследници на Д.Г.М., починал на 21.02.1991г. , като ищцата М.Д.Ф. е негова дъщеря , а двете ищци В.Я.М. и М.Я.В. са негови внучки и го наследяват по заместване, тъй като тяхната майка С. Д. Я. е починала на 25.09.1989г. , преди баща си Д.Г.М.. Приживе Д.Г.М. с нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот включен в блока на ТКЗС - № 127, том 4 от 1972г. на ШРС е станал собственик на Лозе от 1,2 декара, находящо се в землището на град Ш., местността „...", при граници: С.С., П.Х.и път. Той с нотариален акт № ...г. на ШРС от лозето от 1.2 дка. е дарил половината - 600 кв. метра на дъщеря си С. Д. Я., Следователно първата ищца , след смъртта на баща и Д.Г.М. е станала собственик на ¼ ид. част от имота , а втората и трета ищца , като наследници на майка си С. Д. Я. и по заместване , общо са получили като наследство ¾ ид.ч. от имота . С решение №10А/10.09.1998г. на ПК Ш. е възстановено правото на собственост на наследниците на И.Г.Д. върху нива от 1.300 дка находяща се в терен по параграф 4 на гр.Ш. в местността „...” , без посочени граници и точно местонахождение. В решението е посочено , че възстановяването на правото на собственост върху имотите разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлият в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 от ППЗСПЗЗ. С нотариален акт №...г. на нотариус К. М.С.Г. , Д.Д. и Д.Д. продават на И.И.Б. процесният недвижим имот нива с площ от 1220 квм.м. в м....с идентификатор 083510.650.301 . С нотариален акт за покупко - продажба № ...г. на Нотариус с peг. № 222 на НК и район на действие ШРС И.И.Б. продава на ответницата Х.Ш.С. процесният имот . От заключението на вещото лице по СТЕ се установява ,че имотът описан в НА№127/1972г. е идентичен с имот с идентификатор 83510.650.301 по кадастралната карта на гр.Ш. описан в НА№..г. Имотът възстановен с решение №10А/10.09.1998г. на ПК Ш. е заявен за възстановяване със заявление от Г.И.Д. от 21.02.1002г. В удостоверение с изх.№80/11.05.1992г. издадено от ЗК Ш. и представляващо част от преписка с вх.№7875 на ОПК Ш. е описано лозе в м....с площ от 1.3 дка и съседи Н.Б. ,И.П. ,път и И.О. .По земеустройственият план и парцелният списък към него са идентифицирани следните имоти описани в удостоверението имот №624 - И.П. М. и имот №620/н-ци на И. А.О. . От описаните в удостоверението съседи не може да се установи къде се е намирал имотът на И. Г.. Не са налице документи за плащане от страна на наследниците на И.Г.Д.. Ответницата е представила по делото квитанции за заплатени данъци в полза на Община Ш. ,но от тях не се установява ,че са именно за процесният имот.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи : Ищците са предявили субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване правото им на собственост върху имот с идентификатор 83510.650.301 с площ от 1.220 кв.м., местност “ ...”, по КК и КР на град Шумен, вид на територията: земеделска, идентичен с Лозе от 1,200 кв.м. с парцелен №631 , съгласно земеустроителния план от 1964г. , находящо се в землището на град Ш., местността „...". В тежест на ищците е да докажат ,че са собственици на процесният недвижим имот. Установи се по делото , че първоначално имотът е придобит от наследодателя на ищците Д.Г.М. , с НА № 127/1972г. , като имотът му е даден в замяна срещу включеното в блока на ТКЗС негово лозе . На основание чл.18з , ал.3 от ППЗСПЗЗ, когато е извършена замяна по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната , но при застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В случая е настъпило „стабилизиране „ на правото на собственост върху придобитият със замяната имот , защото преобретателят е извършил разпоредителна сделка - с НА № …г. е дарил част от имота на дъщеря си С. Д. Я. . Следователно Д.Г.М. , впоследствие и дъщеря му С. Д. Я. са били съсобственици на имота с парцелен №631 , в резултат на което ищците по силата на наследяването са придобили посочените по-горе дялове . Установи се по делото ,че притежаваният от тях недвижим имот описан в НА№..г. е идентичен с имот с идентификатор 83510.650.301 по кадастралната карта на гр.Ш. описан в НА№125/2008г.

Ответницата основава правото си на собственост на първо место на обективираната в НА№125/2008г. покупко-продажба, като нейният праводател И.И. е придобил имота от продавачите С. Г. , Д.Д. и Д.Д.,които основават правото си на собственост на решение №10А/10.09.1998г. на ПК Ш.. С него е възстановено правото на собственост на наследниците на И.Г.Д. върху нива от 1.300 дка находяща се в терен по параграф 4 на гр.Ш. в местността „...” , без посочени граници и точно местонахождение. В решението е посочено , че възстановяването на правото на собственост върху имотите разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлият в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 от ППЗСПЗЗ. Видно от самото решение възстановеният имот не е конкретизиран и не се установява от това решение къде се е намирал този имот. В полза на лицата ползващи се от възстановеното им право на собственост не е приключила реституционната процедура ,тъй като не е изпълнен текста на чл.28а от ППЗСЗЗ съгласно който за възстановяване ,съответно за придобИ.е на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл.28 ал.4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. В заповедта се описва се описват номерът на имота по плана на новообразуваните имоти ,местоположението ,размерът ,границите съседите ,наличието на сгради ,както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Следователно твърдението на жалбоподателя ,че собствеността по решението била възстановена само на основание влезлият в сила план за новообразуваните имоти е несъстоятелно. Към датата на издаване на решението не е имало влязъл в сила план на новообразуваните имоти за тази местност като такъв е приет със заповед № РД-15-52/10.04.2008г. , когато нормата на чл.28а от ППЗСПЗЗ е била в сила. Въпреки ,че Решението на ПК е издадено на 10.09.1998г. , преди измененията на чл.14 ал.1 т.3 с ДВ бр.68/1999г. в сила от 4.08.1999г. през този период според съдебната практика , по общо правило решенията на ПК имат конститутивно действие , но поставено в зависимост от определени условия . За да настъпи правопроменящият ефект , решението на ПК , издадено преди 04.08.1999г. , трябва да съдържа достататъчно данни , позволяващи имотът да се индивидуализира , т.е. да се установи кой е възстановеният имот (Решение № 809 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 384 от 2.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 804/2011 г., I г. о., ГК и др.). В случая в решението на ПК тези реквизити липсват , имотът е посочен като „нива от 1,300 дка , в местността „...„ При това положение , въпреки , че решението на ПК е издадено преди коментираните по-горе изменения на чл.14 , ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ , съдът приема , че процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила по изискуемия начин – с издаване на съответната заповед на кмета , т.к. по делото такава не е представена. Също така не са представени убедителни доказателства , че предмет на възстановяване е процесният имот. Установи се от заключението на вещото лице по СТЕ ,че в удостоверение с изх.№80/11.05.1992г. издадено от ЗК Ш. и представляващо част от преписка с вх.№7875 на ОПК Ш. е описано лозе в м....с площ от 1.3 дка и съседи Н.Б. ,И.П. , път и И.О. . По земеустройственият план и парцелният списък към него са идентифицирани следните имоти описани в удостоверението имот №624-И.П. М. и имот №620-н-ци на И. А.О. . От описаните в удостоверението съседи не може да се установи къде се е намирал имотът на И. Г., а същият е възстановен в стари реални граници с решението на ПК. Следователно и по делото не е доказано , че този имот е идентичен с притежаваното от ищците и описано в техните нотариални актове от 1972 година лозе . Поради това не се доказа , че предмет на възстановяване по решението на ПК е именно процесният имот. Следователно на основание решението на ПК – наследниците на Г. И. Г. не са придобили правото на собственост върху процесния имот , и последващите правни сделки не са имали вещно –правен ефект , което изключва и придобИ.е на правото на собственост от ответницата, чрез правната сделка обективирана в НА№..г.

На следващо место ответницата се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на процесният имот считано от 10.09.1998г. , като към своето владение тя присъединява и владението на нейните праводатели. С решението на ПК от 1998г. не се възстановява и не е посочен конкретен имот и по делото не е доказано ,че наследниците на Г. И. Г. са били въведени във владение именно и точно на процесният имот и са го владяли като свой собствен до продажбата му на 18.09.2008г. на И. Б.. По делото също не е установено той да е упражнявал фактическа власт върху имота. Правилно ШРС не е кредитирал като достоверни твърденията на свидетеля св.И. Б. , в частта им , че геодезисти са обозначили имота със „забИ.е на колчета“ т.к. лицето е праводател на ответницата и като такъв е вероятно да дава показания подкрепящи тезата на купувача . За периода от момента на сключване на сделката с нотариален акт НА №..г. на 22.10.2008г. , до датата на подаване на исковата молба от показанията на разпитаните пред ШРС се установяват почти идентични действия и от двете страни . И ищците и ответниците са посещавали имота инцидентно , не са извършвали действия по поддръжка , извършване на подобрения и др., имота , няма поставена ограда , както и насаждения , но ищците са упражнявали правата си на собственици за периода и преди 22.10.2008г. , като до 2002г. -2003г. те са имали в имота вещи тяхна собственост. В имота са съществували голям орех ,барака ,дървена с ламарини отгоре , насадени дървета, кладенец, ограда от мрежа. Постепенно от 2003-2003г. започнали да изчезват вещи от имота и настъпило разграбването му , като дърветата били изсечени , барака ,помпата на кладенеца и оградната мрежа също изчезнали и после местото обрасло с трева и храсти. Ответницата е посетили имота няколко пъти , но не е извършвала конкретна дейност . Съдът счита , че ответницата не е придобила имота , т.к. не е реализирала първият и основен елемент на владението по чл.68 , ал.1 от ЗС - осъществяване на фактическа власт върху имота . Тя не е осъществила по отношение на имота постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително владение. Ответницата следваше да докаже по делото наличието на тези признаци , като без те да са налице , упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. Вярно е , че не се изисква фактическата власт да се осъществява всеки момент , но дори и периодично , трябва да е от такова естество , че действията по стопанисването му да са явни и да се осуети такава власт от трети лица . Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Ответницата не е упражнявала такава фактическа власт върху имота , че тя да е видна и да може да бъде узната от собствениците на имота и да им се противопостави и да прекъсне тяхната фактическа власт и да я отнеме. Владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато и ако бъде прекъснато за повече от шест месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне отново – чл.81 от ЗС. В чл.83 от ЗС е установена оборимата презумция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелцът да извършва еднократни въздействия върху вещта - инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди , какъвто е настоящият случай. Необходимо е владелецът да си служи с веща , а когато се касае за недвижим имот да осъществява физическо присъствие в него , да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му, каквито обаче ответницата не е извършвала по отношение на процесният имот. / Решение № 68 от 02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г. І г.о. /. Установи се по делото ,че ищцата не живее преимуществено в Р. България и е отсъствала от страната през продължителни периоди от време , като същата е напуснала страната за периода от 21.07.2012г. до 15.04.2014г. през който период фактическата власт не е била упражнявана и владение не е било осъществявано. Представените по делото приходни квитанции не доказват ,че платеният по тях данък е именно за процесният имот , но и това не може да се приеме ,че са владелчески действия при липсата на данни за упражнявана фактическа власт.

Предвид гореизложеното съдът счита , че ищците доказаха по делото , че са собственици на процесният имот и предявените от тях положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК са основателни и доказани и следва да се уважат.

Ето защо решението на ШРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди , а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Съобразно изхода от спора на жалбоподателката не се следват разноски по делото , като на въззиваемата В.Я.М. следва да се присъдят разноски за въззиното производство в размер на 600лв. за адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №167/28.02.2018г. по гр.д.№1428/2017г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА Х.Ш.С., ЕГН ********** , адрес *** да заплати на В.Я.М. , ЕГН ********** , адрес *** разноски по делото в размер на 600лв. за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.