Р Е
Ш Е Н
И Е № 129
гр.Шумен,29.VІ.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в открито
съдебно заседание на деветнадесети юни
2018г.,в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Свилен Станчев
2.Теодора Димитрова
при секретар: Силвия Методиева,
като разгледа в.гр.д.157/2018г. на Шуменския окръжен
съд,докладвано от председателя,за да се произнесе,взе предвид :
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба на С.И.О.,с ЕГН
**********,***,съд.адрес:адв.С.М.,***,кантора 19,
против Решение № 346 от
11.ХІІ.2017г. по гр.д. № 535/2016г. на Великопреславския районен съд/ВПРС/,с
което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от
жалбоподателката и ищца в първоинстанционното призводство иск ,против Р.Л.П.,с
ЕГН ********** и С.А.П.,с ЕГН **********,***,с правно основание на иска по
чл.50 от ЗЗД-за заплащане на сумата 1565,76 лева-обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди,причинени от животно,намиращо се под надзор на ответниците,ведно със законната
лихва от 14.VІІІ.2016г. и с което решение ищцата е осъдена да заплати на
ответниците 582 лв деловодни разноски.
Оплакванията в жалбата са за
допуснати от първоинстационния съд процесуалноправни и материалноправни
нарушения,довели до неправилност на първоинстанционното решение .Моли да бъде
отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго,с което
искът да бъде уважен изцяло,като й бъдат присъдени и направените деловодни
разноски.Няма нови доказателствени искания.
Постъпил е писмен отговор от
насрещните страни по въззивната жалба,с който я оспорват като неоснователна и
недоказана.Молят да бъде потвърдено първоинстанционното решение ,като им бъдат
присъдени направените деловодни разноски
за въззивната инстанция.Нямат нови доказателствени искания.
Настоящият въззивен съдебен
състав,като обсъди и прецени оплакванията по въззивната жалба,възраженията срещу нея в писмения отговор
на другата страна,всички доводи и аргументи на страните, събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната взаимна връзка,както и
приетото в първата съдебна инстанция заключение по комплексна съдебномедицинска
и ветеринаромедицинска експертиза/КСМВМЕ/, намира за установено следното:
Въззивната жалба ,като подадена от
процесуално легитимирано лице-ищца в първоинстанционното производство ,по реда
и в срока по ГПК,е редовна и допустима.
Разгледана по същество,въззивната
жалба е основателна и доказана,поради следното:
Първоинстанционното
призводство по гр.д. № 535/2016г. на
ВПРС,чието решение е предмет на въззивната жалба,е образувано по искова молба
на С.И.О.,с горните данни, против ответниците Р.Л.П. и С.А.П.,с горните данни,с
правно основание на иска по чл.50 от ЗЗД и чл.52 от с.з.,с цена на иска 1565,76
лева-за заплащане обезщетение за причинени на ищцата неимуществени и
имуществени вреди от животно,намиращо се под надзора на ответниците.
Ищцата излага в исковата си
молба,че на 14.VІІІ.2016 г. посетила дома
на сина си в с....,Шуменска област,намиращ се на ул.”...” в с.село.През една
къща от този имот се намирал имотът,в който живеели ответниците.Между отделните
имоти нямало бетонна или желязна ограда,а само мрежи.Ищцата излязла по работа в
двора си,когато видяла на оградната мрежа едро диво животно-сръндак,да се
блъска и да търка рогата си.Побързала да се отдалечи,но не успяла,тъй като
същото животгно много бързо прекосило дворовете и я нападнало в гръб,както била
наведена. Започнало да я блъска и рита,като я съборило на земята,след което
продължило да я тъпче с крака,да я рита и блъска.Ищцата започнала да вика и се
уплашила,че може да я убие.След известно време животното спряло да я блъска и
избягало към двора на ответниците. Ищцата се изправила с мъка и излязла на
улицата,където я видели двама жители на селото,на които разказала какво й се е
случило.Запътила се към магазина,за да потърси за помощ сина си и
магазинерката,която била медицинска сестра.По пътя срещнала друг човек от
селото/Росен/,който бил ловец .Като му съобщила за станалото,последният я уведомил,че това животно е сръндакът на
ответниците,които го отглеждат в имота си и вероятно са го пуснали да
пасе.Освен това й обяснил ,че през юли и август тези животни се разгонвали и
тогава ставали злобни и опасни.Отишли заедно до дома на ответниците и там в
техния двора ищцата видяла да отглеждат и други диви животни. Помолила
ответницата С.П. да й окаже помощ,като я откарат до болницата в гр.Смядово,за
да обработят раните й и да й поставят ваксина. Ответницата С.П. категорично й
отказала всякаква помощ.
След нападението от животното ищцата
се чувствала много зле,с болки по цялото тяло.Поставили й ваксина против тетанус и й назначили медикаментозна
терапия,поради опасност от последващи заболявания.Получила усложнения-не можела
да движи нормално дясната си ръка,а ухапаното място се възпалило.След две
седмици посетила и съдебен лекар,който
описал подробно получените от ищцата многобройни наранявания и контузии
по цялото й тяло,в приложеното съдебномедицинско удостоверение № 227/2016г. на
ОСМ при МБАЛ-Шумен АД. В заключение
съдебният медик дал становище,че тези увреждания могат да бъдат получени
по описания от ищцата начин,като й е причинено временно разстройство на
здравето,неопасно за живота.
Няколко дни след случилото се ищцата подала
сигнал до РДГ-Шумен и получила отговор,че животното е установено на адреса на
ответниците,иззето е и е предадено на ТП ДЛС Паламара.
Ищцата твърди,че в пряка причинна връзка с
нападението от животното,претърпяла неимуществени вреди,изразяващи се във
физически и психически болки и
страдания,продължителен дискомфорт и уплаха,които продължавали и
понастоящем.Наложило се да посети психиатър,който
й предписал медикаментозна терапия.Счита ,че ответниците следва да бъдат
осъдени да й заплатят обезщетение за отрицателните преживявания,настъпили в
резултат от вредите,причинени й от животното,което се намирало под техен
надзор.Размера на претендираното обезщетение определя на 1500 лева-за неимуществени вреди и 65,76
лева-имуществени вреди за лечение/30,76лв/ и за издаване на съдебно медицинско
удостоверение/35 лева/,или общо 1565,76 лева.Претендира и за лихвите върху
главницата,както и за присъждане на деловодните разноски.
Ответниците в писмения си отговор
против исковата молба оспорват иска.Възразяват,че той е недопустим,тъй като не
били собственици на процесното животно и
освен това то не се намирало под техен надзор.Оспорват иска и по
същество,досежно изложените в исковата молба факти.Твърдят,че действително през
2015 година край двора си видяли и прибрали болно и безпомощно сърне,с тегло
около 2-3 кг.Помогнали му да се оправи и го пуснали,но през м.юли 2016 година
то се появило отново,нахапано от други животни,вероятно кучета.Започнали да го
лекуват и му слагали вода и храна,но без да ограничават свободата му и не са го
прибирали в дома си.Това сърне,вече на около 14-16 кг, не било агресивно,като
вследствие на техните грижи свикнало с тях и не се плашело.Животното,нападнало
ищцата ,било друго,много по-едро и агресивно и очевидно не било сърнето,на
което ответниците оказали помощ,за да оцелее и което след сигнала на ищцата
било отнето от дома на ответниците от служителите при ДЛС Паламара.Молят да бъде отхвърлен предявеният
срещу тях иск като неоснователен и недоказан,като им бъдат присъдени
направените деловодни разноски.
В хода на съдебното производство
районният съд е събрал всички представени от страните писмени и гласни
доказателства,като е изслушал и приел и заключение по комплексна съдебномедицинска и ветеринарно
медицинска експертиза/КСМВМЕ/.
Въззивният съд намира,че при анализа и
преценката на събраните доказателства,както и на заключението по
КСМВМЕ,районният съд е интерпретирал
съдържащите се в тях факти и констатации неправилно,изолирано едни от други,
без да установи ,изясни и отстрани съдържащите се противоречия в част от доказателствения материал,както в
експертното заключение,така и в част от
свидетелските показания.Фактическата обстановка по делото не е изцяло изяснена,като
е изложена от районния съд крайно лаконично и без позоваване на всички събрани
по делото доказателства.В резултат ,първоинстанционният съд е достигнал до
неправилни и необосновани фактически изводи, некореспондиращи с установените по
делото фактически обстоятелства.
Основна предпоставка за търсене на
гражданска отговорност за причинен деликт,какъвто е предметът на предявения
иск,е наличието на увреждане за ищеца. Районният съд е изброил подробно всички писмени доказателства,установяващи настъпилите
физически и психически увреждания на ищцата,за които тя търси обезщетение,но не
е изложил никакви фактически изводи досежно наличието,вида и степента на тези
увреждания.
Въззивният съд намира за
безспорно установено по делото,че в процесния
ден и място ищцата е получила травматични увреждания,описани в заключението по
КСМВМЕ,изразяващи се в: дъговидно кръвонасядане и една разкъсноконтузна рана на
дясната гърда.Дълбоко охлузване в овална форма в същата област.Две
кръвонасядания в областта на лявата гърда.Множество кръвонасядания и охлузвания
в областта на предната коремна стена,двата горни и двата долни крайника.
Още по-подробно описание на получените
от ищцата физически увреждания се намират в издаденото на 24.VІІІ.2016г. от МБАЛ-Шумен
АД,отделение”Съдебна медицина”,съдебномедицинското
удостоверение № 227/2016т.,както и в амбулаторен лист №
1230/22.VІІІ.2016г.,издаден след прегледа на ищцата от специалист-хирург.Основната диагноза в
последния медицински документ е:повърхностни
травми на гръдния кош,корема,седалището и таза.
Вторият основен елемент от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане е наличието на пряка причинна
връзка между настъпилото увреждане и неправомерното поведение на
ответника.Когато се касае за иск по чл.50 от ЗЗД,т.е. за вреди,причинени от
животно,на доказване подлежат обстоятелствата,че вредите са нанесени от
животно,което при процесния инцидент е
било собственост или се е намирало под надзора на ответната страна.
Въззивният съд счита,че така описаните
травми,явяващи се по цялото тяло на ищцата,както в предната му част,така
отстрани и отзад , налагат категоричния извод,за който не са необходими специални медицински
познания,че тези увреждания не могат да
се получат само при падане на ищцата,без съприкосновение и нападение върху нея,т.е.без външно
физическо въздействие .
Изразеното становище от екпертите по съдебната
комплексна експертиза,съдържащо се в заключението като отговор на 7
въпрос, а именно,че между описаните
травми не са налице увреждания,характерни за съприкосновение с диво
животно-сръндак,/напр.прободни рани,отпечатъци от копита,следи от съзъбие и
др./ ,са в противоречие с изложения от същите експерти извод,че травматичните увреждания могат да бъдат получени по време и
начин,съобщен от пострадалата,каквито
констатации са направени и от медицинския специалист-съдебен лекар,издал
процесното съдебномедицинско удостоверение.Липсата на прободни рани и следи от
съзъбие е само индикация,че ищцата не е била прободена или ухапана директно по
тялото ,но нанесените й други травми,но
по никакъв начин не изключват нападение от животно,какъвто необоснован
извод е направен от районния съд.
Самите експерти в отговор на 3 и 4 въпрос
са заявили ,че „травматичните увреждания
са причинени по механизма на удар,притискане и триене върху кожната
повърхност... Доколкото
установените травматични увреждания имат характеристики на такива,причинени от
твърди тъпи предмети,същите могат да бъдат получени по начин,съобщен от
пострадалата,в седнало,полулегнало или легнало положение на тялото.”
С оглед на гореизложеното настоящият
въззивен състав намира за безспорно установено по делото,че процесните травми
на ищцата са произлезли от нападение на животно,т.е налице е пряка причинна
връзка между вредите и нападението. Освен физическите травми,доказани по делото
са и душевни травми на ищцата,изразяващи се в силен стрес и уплаха от
преживяното.
Спорният момент по делото е дали
уврежданията на ищцата са причинени от
сръндак,намиращ се под надзора на ответниците,или от друго,случайно
навлязло в двора й животно.
В разглеждания случай съществено значение за изясняване фактическата обстановка по делото имат
косвените доказателства.Въззивният съд намира,че тези непреки доказателства,
анализирани поотделно и във връзка с
останалите доказателства по делото , потвърждават изложените в исковата молба твърдения,че травмите на
ищцата са нанесени от сръндак в зряла възраст ,отглеждан в двора на ищците, което диво животно не е било беззащитно и неопасно за околните „сърненце”,както го
описват част от свидетелите,неочевидци на инцидента.Касае се за следните
неоспорими обстоятелства:
-Незабавно след процесния
инцидент,ищцата се е насочила към двора на ответниците,по указание на друго
лице от селото/Росен/,от което именно научила,че ответниците отглеждат в двора
си сръндак.Преди това тя не е имала информация за наличието на такова животно в
имота на ответниците.
- По повод жалба на ищцата до
РДГ-Шумен, е даден писмен отговор,че на
25.VІІІ.2016г. ,в с.... е изпратен екип от горски инспектори,които
установили,че на посочения адрес/на ответниците/ действително се отглежда диво
животно/сръндак/,което е задържано и предадено на ТПДЛС Паламара,а на
собственика на имота е съставен Акт за установяване на административно
нарушение,серия Д:00А и № 002272/25.VІІІ.2016г.
Въззивният съд намира за
несъстоятелни изводите на районния съд
за недоказаност на процесното нападение от отглежданото от ответниците диво
животно-сръндак , само въз основа на обстоятелството,че отнетото от ответниците животно от същия
вид-сръндак,не съвпадало по външни белези
с описаното в исковата молба.Житейски неправдоподобно е да се счита,че нападнатата
от дивото животно ищца,намираща се в крайна уплаха , обзета от ужас и от
мисълта как само да се спаси и оцелее,би била в състояние да запомни и опише
точно дължината на рогата на животното, неговите килограми,цвят и други белези.
С оглед на гореизложеното, въззивният
съд намира за установено ,че животното, нападнало ищцата в процесния инцидент ,е идентично с
това,отглеждано в нарушение на закона от ответниците в собствения им имот,т.е
намиращо се под техен надзор,което представлява диво животно-сръндак,
впоследствие иззето от горски инспектори и предадено на ТПДЛС
Паламара,като на собственика на имота е съставен Акт за установяване на
административно нарушение,серия Д:00А и № 002272/25.VІІІ.2016г.
С оглед и във връзка с всичко изложено
дотук,въззивният съд намира,че по делото са доказани всички елементи на сложния
фактически състав на непозволеното увреждане по см. на чл.50 във вр.с чл.45 от
ЗЗД,а именно:наличие на вреди за ищцата,намиращи се в пряка причинна връзка с
неправомерното поведение на ответниците,което увреждане е причинено от
животно,намиращо се под техен надзор.
Ето защо,налице са предпоставките за
търсене и носене на имуществена отговорност от ответниците,които следва да
заплатят на ищцата обезщетение на
причиненото й непозволено увреждане,както за неимуществените,така и за имуществените вреди.Последните са доказани
по основание и размер с представените по делото писмени документи и възлизат общо на 65,76лв-за издаденото
съдебно медицинско удостоверение-35 лева и за лечение-30,76 лева.
Като е достигнал до други изводи,различни
от тези на въззивния съд и е отхвърлил предявения иск като неоснователен и
недоказан,районният съд е постановил неправилно решение,необосновано и
незаконосъобразно.Ето защо въззивната жалба против същото решение е основателна
и доказана.Следва обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с
което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Въззивният съд намира,че
претендираният от ищцата размер на
обезщетението за причинените й неимуществени вреди ,на сумата
1500 лева , съответства на вида и степента на причиненото увреждане
.Уважаването на претенцията в същия размер съответства на принципа за
справедливост,прогласен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
При този изход на спора,на ищцата и
жалбоподателка по делото следва да се присъдят направените по делото деловодни
разноски за двете съдебни инстанции,в общ размер от 673/шестотин седемдесет и
три/ лева,които следва да й бъдат
заплатени от ответниците.
Водим от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 346 от 11.ХІІ.2017г. по гр.д. № 535
за 2016г. на Великопреславския районен съд,като вместо него постановява:
ОСЪЖДА ответниците Р.Л.П.,с ЕГН ********** и С.А.П.,с ЕГН
**********,***,да заплатят на ищцата С.И.О.,с ЕГН
**********,***,съд.адрес:адв.С.М.,***,кантора 19,
Обезщетениеза претърпени
неимуществени вреди в размер на 1500 лева и имуществени вреди за 65,76 лева
,които са й причинени от ответниците на 14.VІІІ.2016г. ,в
с....,Шуменска,вследствие нападение от диво животно-сръндак,отглеждано
неправомерно в собствения на ответниците имот в с.село и намиращо се под техен
надзор.
Присъденото обезщетение,общо в размер на
1565,76лв/хиляда петстотин шестдесет и пет лева и 76 стотинки/, се дължи ведно
със законната лихва върху главницата,така ,както е поискано-от завеждане на
исковата молба ,до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА същите ответници да заплатят на
същата ищца направените от последната деловодни разноски за двете съдебни
инстанции,възлизащи общо на 673лв/шестстотин седемдесет и три лева/.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове :1.
2.