Р Е Ш Е Н И Е № 189

В ИМЕТО НА НАРОДА

град Шумен, 05.10.2018 г.

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1. Йордан Димов

2. Ненка Цветанкова

като разгледа докладваното от мл. съдия Ненка Цветанкова в. гр. д. № 244 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение №413/03.05.2018 г. постановено по гр. д. № 524/2018 г. по описа на Районен съд Шумен, е уважен предявеният от И.С., роден на ***г., гражданин на Република Турция, пребиваващ в република Франция, ЛК за пребиваване Серия OCJ05PRNT-№ ....2013г., с настоящ адрес Република Франция, 92600, Асниер Сеин, ул.“...№30, срещу Д.А.А. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 5280,74 лв., получена от нея без правно основание въз основа на паричен превод с номер MTCN: 283-799-4104 чрез система за парични преводи Уестърн Юниън, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба на 15.06.2017 г. до окончателното й изплащане. С оглед изхода на делото Д.А.А. е осъдена да изплати на ищеца сумата от 811,23 лева, представляваща разноски в производството.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл. 259 ГПК, е предявена въззивна жалба от ответната страна, с която въззивницата навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че в нарушение на процесуалните правила не е извършен анализ на събраните доказателства, въз основа на който да се изградят изложените фактически констатации и да се формират обосновани правни изводи. Поддържа се, че първоинстанционният съд е приел за доказани спорни факти, за чието установяване ищецът не е провел пълно и главно доказване, както и че в противоречие с константната съдебна практика, не е обсъдил доводите на ответника. В тази връзка счита, че решението на първа инстанция е постановено при формално наличие на мотиви. Твърди се, че въпреки наличието на оспорване автентичността на представен от ищцовата страна документ, първоинстанционният съд неправилно не е открил производство по чл. 193 от ГПК, както и че не се е произнесъл по доказателственото искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане. Акцентира и върху обстоятелството, че съдът неправилно е задължил ответника да представи превод на документ, приложен към исковата молба, чието задължение е в тежест на ищеца. Претендират се разноски от двете съдебни ин-станции.

В съдебно заседание въззивната страна не се явява, не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба с вх. №4722/27.09.2018 г. от адв. Е.К., в която сочи, че поддържа изцяло въззивната жалба по изложените в нея съображения. Заявява, че както в отговора на исковата молба, така и пред въззивната инстанция оспорва автентичността на разписка № MTCN 283-799-4104 на Уестърн Юниън като твърди, че върху нея не е поставян подпис на ответницата по първоинстанционнното дело. В случай, че производство по чл.193 от ГПК не се открие, по същество поддържа жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да се върне за ново разглеждане от друг състав или спорът да се реши по същество.

Въззиваемата страна И.С. е подала в срок отговор на въззивната жалба, с коя-то счита, че обжалваното решение е правилно, изтъквайки съображения в тази насока. Моли първоинстанционният акт да бъде потвърден. Претендира разноски от въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззиваемата страна не се явява, за него се явяват адв. Т.Л.и адв. А.А.. Не правят доказателствени искания. По същество молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният акт потвърден.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършване на дължимата служебна проверка настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, предвид въведените с въззивната жалба оплаквания, настоящата инстанция, намира, че по същество жалбата е неоснователна.

Районен съд Шумен е бил сезиран с искова претенция от И.С. срещу Д.А.А. по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с искане за осъждане ответницата да заплати на ищеца сумата от 5280, 74 лева, представляваща левовата равностойност на 2700 евро, получени от нея без основание, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното й изплащане. В предявената искова молба се излага, че на 27.04.2016 г. чрез платежна система Уестърн Юниън ищецът е изпратил на ответницата претендираната сума. Твърди се, че ответницата е получила процесната сума без наличието на правно основание между страните, което да е обусловило получаването. Сочи, че е изпращал суми и на други лица, които са получавани в Гърция като по повод на тези парични преводи се води разследване в Гърция, в хода на което се установило, че получател по паричен трансфер с номер MTCN: 283-799-4104 е именно ответницата А..

Ответната страна е депозирала писмен отговор, в който твърди, че не познава ищеца, не е контактувала с него и отрича да е получавала парични суми от него. Сочи, че прилагането на нейн документ за самоличност от страна на Уестърн Юниън в отговор на направеното запитване, не установява получаването на сумата. В тази връзка е заявила, че оспорва верността на официалните документи, както и истинността и верността на частните, поискала е допускането до разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на твърдените от нея обстоятелства. Поискано е да бъде задължен ищецът да се яви в съдебно заседание, за да даде обяснения по чл.176 от ГПК относно обстоятелството какво е основанието за извършения от него паричен превод, в полза на кое лице е нареден.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 27.04.2016г. чрез системата за бързи преводи Уестърн Юниън ищецът е изпратил сумата от 5280, 74 лева, посочвайки като получател ответницата. Приел е също, че на квитанцията за осъществяване на паричния трансфер е упомената необходимостта при получаването на сумата от страна на ответницата, същата да представи документ за самоличност. Акцентирал е върху обстоятелството, че по жалба на ищеца се водело разследване в Гърция, по повод на което представителството на платежната институция представило личните данни на ответницата като лице, получило сумата по наредения от ищеца паричен превод. Към писмото, обективиращо тази информация, било приложено и копие на български документ за самоличност на ответницата, което обстоятелство според първоинтанционния съд установява получаването на сумата от нейна страна. При тази фактическа обстановка първоинстационният съд е констатирал, че сумата от 5280, 74 лева е преминала от патримониума на ищеца в този на ответницата и тъй като тя не е доказала наличието на основание за това имуществено разместване на блага, дължи връщане на претендираната сума от 5280,74 лв..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

За установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, ищецът е ангажирал следните преписи на писмени доказателства на френски и гръцки език, придружени с превод на български, заверени от страната съгласно разпоредбите на чл.183 и чл.185 от ГПК- разписка за изпращане на паричен превод чрез Уестърн Юниън с реф. № на превода MTCN 283-799-4104; писмо с изходящ номер 268/2017 г. от следовател II-ри отдел към Първоинстанционен съд Лариса, Република Гърция до представителство на Уестърн Юниън в Атина, Менекратус 11, за предоставяне на информация, касаеща воденото разследване; отговор от представителство на Уестърн Юниън в Атина на направеното от гръцките власти запитване. В хода на производството ответната страна не е поискала ищецът да представи оригиналите им или официално заверени преписи от тях, нито е оспорила верността на превода на представените с превод на български език преписи на документи, за да се стигне при евентуално непредставяне от ищцовата страна до прилагане на последиците на чл.183, изр. второ от ГПК, респ. до изключването им от доказателствата по делото.

От разписка на Уестърн Юниън за изпращане на паричен превод с номер MTCN 283-799-4104 се установява, че на 27.04.2016 г. посредством посочената платежна система ищецът И.С. с адрес „...“ 30, Асниер сюр Сен 92600, Франция, в качеството му на изпращач е превел сумата от 5280, 74 лева, а за получател на превода са посочени имената Д.А., държава Гърция. За удостоверяване на осъществената преводна операция е поставен подпис на агент.

Видно от писмо с изходящ номер 268/2017 г. от дата 03.04.2017 г., гр. Лариса, е отправено запитване от Цауси Ерасмия- Георгия, следовател II-ри отдел към Първо-инстанционен съд Лариса, Република Гърция до представителство на Уестърн Юниън, Worldbridge- Парични превод АЕ, Менекратус 11 Атина, в което се сочи, че по жалба на ищеца И.С. се води разследване за измама с цел имуществена изгода и нанесени вреди над 120 000 евро с цитиран номер на делото. По повод на воденото разследване се иска предоставяне на пълни данни за лица, свързани с разследваната измама. Сред лицата, за които се иска информация е и Д.А., за която се сочи, че И.С. на 27.04.2016 г. с квитанция номер MTCN 283-799-4104 с Уестърн Юниън й е изпратил сумата от 5280,74 лв.

Прието като доказателство по делото е и заверен препис на писмо, придружено със заверен препис на български език, съдържащо отговор от Уестърн Юниън на отправеното от страна на гръцките власти запитване. В него се представя информация за лицето, което е получило сумата по паричен превод с номер, съответстващ на номера на представената от ищеца квитанция- MTCN 283-799-4104, нареден от ищеца, с идентификационните данни на получателя като е приложено копие на документа за самоличност, който е представен при получаване на сумата по превода. Видно от цитираното писмено доказателство получателят на превода, чийто документ за самоличност е представен при получаването на сумата, е ответницата Д.А., родена на *** ***, лична карта номер ..., валидна до 21.11.2022 г., издадена от България.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от правна страна следното:

Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД- искане за връщане на предоставена парична престация при начална липса на основание. В чл. 55, ал.1 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава, които следва да бъдат разграничени с оглед процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване и с оглед на различните правни последици от осъществяването им /в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС/.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното му право на вземане, като липсата на кумулативно изискуем елемент от фактическия състав, обуславя извод за неоснователност на иска. По отношение на отрицателните факти, достатъчно е твърдение на ищеца, като ответната страна следва да докаже оп-ровергаващия го положителен факт и при неангажирани доказателства, съдът прие-ма посочената предпоставка за доказана.

С оглед на горното и предвид предмета на настоящото производство, съдът намира, че възникването на спорното материално право се обуславя от осъществява-нето на следните материални предпоставки (юридически факти): процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; тя да е постъпила в имуществото на ответника и това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, по повод на който да се е осъществило. При твърдение за наличие на такъв юридически факт, ответникът следва да докаже съществуването му. За постъпването на сумата от 5280,74 лв. в имуществения комплекс на ответника тежестта на доказване се носи от ищеца. По отношение изявлението на ответната страна с отговора на исковата молба относно оспорване на представените с исковата молба доказателства, с молба с вх. №5532/02.04.2018 г. ответната страна е дала съгласие да се даде ход на съдебното заседание в нейно отсъствие като е уточнила, че поддържа възражението относно оспорване истинността на разписка с номер MTCN 283-799-4104 като прави искане за откриване на производство по чл.193 от ГПК с твърдение, че положеният върху нея подпис на е на ответницата. След направеното от ответната страна уточнение по отношение направените от нея доказателствени искания с посочената молба, в съдебно заседание на 30.04.2018 г. съгласно чл.146, ал.4 от ГПК, съдът е оставил без уважение искането за откриване на производство по смисъла на чл.193 от ГПК по отношение на разписка с номер MTCN 283-799-4104. Довод относно наличие на нарушение, касаещо това произнасяне е въведено и във въззивната жалба. Настоящото инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд не е открил производство по чл.193 от ГПК като споделя мотивите, с които е оставено без уважение искането. Касае се за частен документ, т.е. същият не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила и оспорване по смисъла на чл.193 от ГПК би могло да бъде проведено само по отношение на неговата автентичност. Предвид изтъкнатите от ответницата съображения обект на оспорване е нейният подпис с интерес да обори формалната доказателствена сила на документа по чл. 180 ГПК, в случай, че се твърди подписът върху квитанцията да е нейн. От ищцовата страна не се твърди, че подписът върху разписката е на ответницата, а видно от съдържанието на разписка с номер MTCN 283-799-4104, придружена с превод на български език, в графа „подпис на клиента“ такъв изобщо не е положен, поради което е безпредметно откриването на производство по реда на чл.193 ГПК и правилно първоинстанционният съд е оставил това искане без уважение.

На следващо място за установяване на изложените в цитираната молба обстоятелства, в която се поддържат твърденията от отговора на исковата молба за наличието на отрицателния факт, че ответницата не е получавала процесната сума от ищеца и в която се уточнява, че се оспорва положеният върху разписка с номер MTCN 283-799-4104 подпис да е на ответницата, се поддържа искането за допускане до разпит на двама свидетели. Предвид разпределението на доказателствената те-жест с оглед предмета на делото, в тежест на ищеца е да докаже, че сумата от 5280,74 лв. е получена от ответника. По отношение на възражението, че подписът върху разписката не е положен от ответницата, доколкото това не се твърди от ищеца, а и както бе посочено по-горе, върху разписката на мястото за „подпис на клиент“ няма подпис, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК, не следва свидетелски показания да бъдат допуснати. В тази връзка и с оглед обстоятелствата, които е искала да докаже ответницата, правилно първоинстанционният съд не е допуснал до разпит поисканите от ответната страна свидетели.

Във въззивната жалба е наведено оплакване, че първоинстанционният съд е приел за достатъчно наличието на копие на документ за самоличност в дружеството, осъществило платежната услуга, за доказване на факта, че ответницата е получила сумата. Изложен е довод, че при решаване на делото по същество не са взети пред-вид възможности за злоупотреба с личните й данни, респ. неправомерно използване на документа й за самоличност. При липса на ангажирани доказателства в първоинстанционното производство от страната в тази насока, съдът не може да приеме за установено наличието на твърдяното обстоятелства и да формира крайните си изводи въз основа на него.

Както от разписката с номер MTCN 283-799-4104 на Уестърн Юниън за изп-ращане на паричен превод, така и от отговора на представителството на Уестърн Юниън в Атина на направеното от гръцките власти запитване, се установява наличието на две релевантни обстоятелства. В резултат на процесната паричната операция от страна на ищеца е изпратена сумата от 5280,74 лева, за която сума страните не спорят, че представлява левова равностойност на 2700 евро, а това се установява и от приложената справка от БНБ, т.е. имуществено ищецът се е лишил от нея. За наличието на обстоятелство, че ищецът на 27.04.2016 г. е превел тази сума чрез платежната система на Уестърн Юниън и по този начин имуществото му е намаляло, не се и спори между страните, а същността му обуславя проявлението на първата материалноправна предпоставка от фактическия състав, обуславящ основателност на претенцията. На следващо място, от писменото доказателства, представляващо отговор от Уестърн Юниън на отправеното от страна на гръцките власти запитване, разгледано съвкупно с останалите писмени доказателства, се установява, че получател на извършения от ищеца паричен превод на 5280,74 лева е ответницата. Представителството на Уестърн Юниън в Гърция е приложило към писмото копие на документа за самоличност на ответницата, който е представен при получаване на сумата. Изтъкнатите крайни фактически констатации съвпадат се тези на районния съд.

Установяването на тези обстоятелства, изводими от приетите писмени доказателства, обуславят извода, че ответницата е получила сумата от 5280,74 лева от ищеца. Именно преминаването на сумата в патримониума на ответницата е последната предпоставка, с която при липса на установено от страна на ответницата основание за получаването или задържане на сумата в заявения размер, се осъществява фактическия състав на чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД и обуславя основателност на претенцията.

Неоснователен е изложеният във въззивната жалба довод, че при постановяване на съдебния си акт съдът е допуснал съществени процесуални нарушения. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд, но във въззивната жалба не са направени никакви доказателствени искания. Доколко с молбата от 27.09.2018 г. ответната страна е заявила пред въззивния съд, че и пред настоящата инстанция поддържа искането за откриване на производство по чл.193 от ГПК по отношение разписка с номер MTCN 283-799-4104 и предвид гореизложените съображения, поради които настоящият състав счита, че първоинстанцинният съд правилно е оставил без уважение това доказателствено искане, то в случая не е изпълнена нито една от хипотезите на чл.266 от ГПК за допускане на това доказателствено искане. Съдът приема, че в настоящия случай при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Досежно доводите, изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, то наличието на такива биха били основание единствено за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция при наличие на някоя от предпоставките, визирани в чл.266 от ГПК, но предвид правомощията на настоящата инстанция твърдените нарушения не биха могли да обуславят отмяна на първоинстанционния акт.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, постановеното решение № 413 от 03.05.2018 г. по гр. дело № 524/2018 г., като правилно и законосъобразно на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено.

Предвид разпоредбата на чл. 81 ГПК и с оглед изхода на делото по пра-вилата на чл.78 от ГПК, следва да бъде разпределена отговорността за направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. С отговора на въззивната жалба, въз-зиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски за въззивната инс-танция. В срока по чл.80 от ГПК списък за разноските не е представен. Освен това т.1 на Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, предвижда, че разноските за правна защита, като форма на разход в производството, подлежат на възмездяване единствено в случай, че реалното им заплащане от страната е доказано. Изяснено е също, че следва да бъде указан на-чинът на заплащане - в брой или по сметка. Когато сумата е платена по банков път, това обстоятелство подлежи на положително установяване със съответните удосто-верителни банкови документи. В случаите на платено в брой адвокатско възнаграж-дение, за да се приеме, че договорът за правна защита има характера на разписка, удостоверяваща плащането, е необходимо в същия изрично да бъде вписано не само, че възнаграждението е платено, но и, че това е осъществено в брой. В процесния случай, в пълномощното не е посочен размерът на уговореното адвокатско възнаграждение и не отбелязано, че такова е платено. Липсват и представени документи, които да удостоверяват плащането, с оглед на което следва да се приеме, че въззиваемата страна не е направил разход, а въззивната страна не следва да бъде осъждана за заплащане на недоказани, а с това и на неизвършени разноски. При така достигнатите изводи искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски от въззивната инстанция, обективирано в отговора на въззивната жалбата, се явява неоснователно.

Така мотивиран, Окръжен съд Шумен

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 413/03.05.2018 г., постановено по гр. д. № 524/2018 г. по описа на РС Шумен

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.