МОТИВИ към присъда по НОХД № 394/2017 год. ШОС
1. Подсъдимият
Г.А.П. е предаден на съд за това, че на 19.12.2013г. около 08,00
часа край гр.Нови пазар, на автомагистрала “Хемус” км.362+800 при управляване
на моторно превозно средство - товарен
автомобил “******с рег.№******, нарушил
правилата за движение - чл.59, ал.1 от
ЗДвП и чл. 97. ал.1, 2, 3 и 4 от ЗДвП, в резултат на което настъпило ПТП, при което причинил по непредпазливост
телесна повреда на едно лице и смърт на едно лице, а именно: средна
телесна повреда на Д.Г.Я. като
средната телесна повреда на Я. е получена при условията на съпричиняване от
страна на самият пострадал, изразяващо се в това, че на 19.12.2013г. около
08,00 часа край гр. Нови пазар, на автомагистрала “Хемус” км.362+800 при
управляване на моторно превозно средство -
товарен автомобил “МАН 8,150Ф” с рег. №****** нарушил правилата за
движение по чл.20, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП и смъртта на Н.И. Ю., който починал на 25.12.2013г. в МБАЛ-гр.Шумен, като
смъртта на Ю.е причинена при условията на независимо съпричиняване от страна на
В.Б.А., изразяващо се в това, че на 19.12.2013г.
около 08,00 часа край гр.Нови пазар, на автомагистрала “Хемус” км.362+800 при
управляване на моторно превозно средство -
товарен автомобил “Мерцедес” с рег. №***** В.А. нарушил правилата за
движение по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП -
престъпление по чл.343, ал.3 предложение 2-ро, буква “Б”, алтернатива 1-ва,
във връзка с чл. 342 ал.1 от НК.
2. Подсъдимият В.Б.А. е предаден на съд за това, че на 19.12.2013г. около 08,00 часа край
гр.Нови пазар, на автомагистрала “Хемус” км.362+800 при управляване на моторно
превозно средство - товарен
автомобил “Мерцедес“ с рег.№*****, нарушил
правилата за движение - чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, в резултат на което настъпило ПТП, при което причинил по непредпазливост смъртта
на Н.И. Ю., който починал на 25.12.2013г. в МБАЛ-гр.Шумен, като
смъртта на Ю.е причинена при условията на независимо съпричиняване от страна на
Г.А.П., изразяващо се в това, че на
19.12.2013г. около 08,00 часа край гр. Нови пазар, на автомагистрала “Хемус”
км.362+800 при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил “******с рег. №******, Г.П. нарушил правилата за движение - чл.59. ал.1
от ЗДвП и по чл. 97, ал.1, 2, 3 и 4 от ЗДвП – престъпление по чл.343, ал.1,
буква “В”, алтернатива 1-ва, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
По делото наследниците на
починалия Н.И. Ю.– Е.С.Ю. – съпруга, И.Н.И. и Б.Н.И.-Р. – деца, са направили искане за
конституирането им като частни обвинители. Същите не са
предявявали и не заявиха гражданска претенция. С оглед
на това, както и поради обстоятелството, че молбите са депозирани
своевременно и същите отговарят на изискванията на закона, съдът ги конституира
само като частни обвинители в съдебното производство.
Направено е искане и от пострадалия Д.Г.Я. за конституиране само като
частен обвинител. Искането е направено своевременно и от лице имащо право на
това, поради което съдът конституира и него като частен обвинител в процеса.
В
настоящия наказателен процес страните дадоха съгласие да не се провежда разпит на някои от
вече разпитаните свидетели в досъдебното производство, както и да не се
изслушват всички експерти по изготвените в досъдебното производство експертизи,
като при постановяване на присъдата съдът да ползва съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от досъдебното производство по чл. 371, т.1 от НПК. Поради
което и с определение по чл. 372, ал.3 от НПК съдът одобри изразеното съгласие да не се провежда разпит на свидетелите С.В.Д., С.Л.Г., Я.М.В., Е.Д.С.,
Д.П.И., Е.Т.Т., Г.П.Г., Д.Д.Д., и вещите лица по делото: д-р В.П.В., д-р Х.А.Х.
и инж. В.Н.Б., както и да
не се провежда присъствен разпит на експертите М. К.,
д-р В.В. и д-р Г. В.по изготвените от тях експертизи в досъдебното
производство, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието
на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Позицията на подсъдимият Г.П. в съдебно заседание по отношение преценката към
извършеното от него и самокритичността, която проявява към същото, е на
съжаление към случилото се. Дава обяснения по делото.
Подсъдимият В.А. се възползва от правото си да не дава
обяснения по делото. Пледира за невинен.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства, от показанията на свидетелите и заключенията на приетите експертизи по реда на чл. 371, т.1 от НПК съдът приема за безспорно установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.А.П. е със средно
образование, не е осъждан. Работи в „Пътища и мостове“ ЕООД като шофьор. П. притежава правоспособност като
водач на МПС категории „В", „С“, „АМ"
и „ТКТ“ от 1979год. Последното свидетелство за управление на МПС №******
е издадено на 09.10.2008год. от ОД на
МВР-гр.Варна, със срок на валидност до 24.09.2018год. До момента е санкциониран
за нарушения на правилата за движение по пътищата общо три пъти с наказателни
постановления – през 2004г., през 2011г., и през 2012г./свидетелство за
съдимост, справка от ОД на МВР сектор „Пътна полиция“, справка за
нарушител/водач/.
Подсъдимият В.Б.А. е със
средно образование, не е осъждан. Работи в „Топливо газ“ ЕООД като
шофьор-пласьор. А. притежава правоспособност като водач на МПС категории „В", „С“, „АМ" и „ТКТ“ от 2006г.
Последното свидетелство за управление на МПС №****** е издадено на 20.06.2016г. от ОД на
МВР-гр.Шумен, със срок на валидност до 20.06.2021г. До момента е санкциониран
за нарушения на правилата за движение по пътищата общо 16 пъти, от които 4 пъти
с наказателни постановления – три пъти през 2011г., и един път през 2013г., и
12 пъти с фишове през периода от 2011 г. до 2017г. /свидетелство за съдимост,
справка от ОД на МВР сектор „Пътна полиция“, справка за нарушител/водач/.
През нощта на 18 срещу 19 декември 2013г. било много студено. Рано
сутринта на 19.12.2013г. по пътищата и по участъка от АМ“Хемус“, които се
поддържали от Районна пътна служба
/РПС/-гр.Нови пазар, имало гъста мъгла, скреж и заледени участъци. В
07,00 часа на 19.12.2013г. св.М. В.Н. –
старши специалист в РПС-гр.Нови пазар
получила обаждане по телефона от Областно пътно управление /ОПУ/-гр.Шумен, за
заледен участък на магистралата в южното платно. Разпоредено й било да
предприеме мерки за обработване на заледените участъци и да направи обход на
магистралата. За целта М.Н. и Н.И. Ю.– старши специалист пътен участък, отишли
при дежурните в базата в гр.Нови пазар на поддържащата фирма ДЗЗД
„Североизток груп - Варна“ и в 07,30
часа се срещнали с Г.А.П., който в момента бил дежурен шофьор от поддържащата фирма за
южното платно в посока към гр.Варна.
Казали му, че има заледен участък в южното платно на магистралата и че трябва незабавно да започне да „лугира“
– да обработва с луга пътното платно на автомагистралата. /справка от
Хидрометеорологична обсерватория - гр.Шумен, трудов
договор, длъжностна характеристика – за Ю., показанията на свидетелите Е.Ю.,
С.Д., Е.С., Д.И., М.Н., обясненията на подсъдимия Г.П./.
Около 07,45 часа Г.П. потеглил от
базата на поддържащата фирма в гр.Нови
пазар с поверения му товарен автомобил „Камаз 53212" с рег. № ******, собственост
на „Пътища и мостове“ ЕООД-гр.Варна, с който по договор с
ОПУ-гр.Шумен изпълнявал задачи по опесъчаване и обезопасяване на пътната настилка
на автомагистрала „Хемус“ в посока гр.Варна, в участъка от гр.Нови пазар до
с.Невша. Автомобилът бил бордови, с поставена в
каросерията му цистерна за луга като в задната част на цистерната бил монтиран
разпръсквач с механичен кран, който се пускал ръчно. Управляваният от П.
товарен автомобил не бил оборудван със
сигнална оранжева мигаща лампа. Преди да тръгне той не проверил дали цистерната
е пълна с луга. Като излязъл на магистралата пуснал крана за лугата и потеглил
по южното платно да обработва дясната
активна лента за движение./ показанията на свидетелката М.Н., обясненията на
подсъдимия Г.П., протокол за технически оглед на МПС/.
Малко преди 08,00 часа св.М.Н. и пострадалия Н.Ю.се отправили към
автомагистралата за да направят разпоредения им обход във връзка със сигналите
за заледени участъци. Двамата пътували със служебен л.а.„Лада Нива“ управляван
от Ю.. Като настигнали камиона с цистерната видели, че ръси луга, но малко след
това спрял да ръси. Двамата предположили, че ръсалката се е запушила, или че
може лугарката е празна. Тогава
Н.Ю.изпреварил лугарката, свирнал с клаксона и дал знак с ръка на шофьора да
спре, след което спрял пред
лугарката в аварийната лента. Лугарката
спряла в активната лента за движение, малко зад л.а. „Лада Нива“. /показанията
на свидетелката М.Н., И.И., обясненията на подсъдимия Г.П., протокол за оглед
на ПТП, фотоалбум/.
Ю.и Н. слезли от лекия автомобил
и се отправили към лугарката - т.а. „Камаз 53212" с рег. № ******. По това
време шофьорът П. излязъл от кабината на камиона и се качил в каросерията му,
върху цистерната за да провери наличието на луга. Ю.направил забележка на П.,
че няма включена сигнална лампа и е спрял в активната лента за движение.
Двамата говорили, че П. трябва да отиде до с.Невша за да допълни цистерната,
защото утаената луга се е сгъстила и е запушила отворите за ръсене. П. слязъл
от каросерията на камиона си, качил се в кабината, и се подготвил да потегли
към с.Невша. В този момент се чул силен удар, тъй като в лугарката се е блъснал
камион, като шофьорът на блъсналия се камион - Д.Г.Я., останал притиснат в
кабината му. /показанията на свидетелите
М.Н., И.И., Д.Я., обясненията на подсъдимия Г.П., протокол за оглед на ПТП,
фотоалбум, автотехнически експертизи/.
Непосредствено след удара, подсъдимия П. излязъл от кабината на
своя камион и отишъл при блъсналия се отзад камион марка „Ман“, кабината на
който била сплескана и вътре водачът
бил затиснат. Двамата с Н.Ю.се опитали да отворят вратата на сплесканата кабина
и да помогнат на водача на т.а.“Ман“ да излезе от кабината. Като не успели
да отворят кабината на т.а.“Ман“ с ръце,
П. се върнал до своя т.а.“Камаз“ да
вземе щанга, а през това време Н.Ю.извадил предупредителни сигнални конуси и
започнал да огражда района на ПТП. През това време Н. се обадила на свой колега
по телефона, за да съобщи за произшествието, след което се обадила и на
тел.112. Докато Н. говорела по телефона, Н.Ю.отишъл до кабината на т.а. „Ман“ и
двамата с водача на т.а.“Камаз“-а - Г.
П., се качили на бронята на кибината и се опитали да извадят
шофьора на т.а.“Ман“ от кабината. В това време се чул още един трясък и друг
камион се ударил в т.а.“Ман“. От удара
Н.Ю., който бил от лявата страна на кабината отхвръкнал и попаднал
под т.а. „Камаз", а Г.П. бил затиснат между първите два товарни
автомобила. /показанията на свидетелите М.Н., И.И., Д.Я., обясненията на
подсъдимия Г.П., протокол за оглед на ПТП, фотоалбум, автотехнически
експертизи, комплексна
съдебно медицинска, автотехническа и биомеханична експертиза/.
Малко след това дошъл друг
служебен автомобил на РПС-гр.Нови пазар, с който откарали Н.Ю.в болницата в
гр.Нови пазар. След проведени там прегледи и изследвания Н.Ю.бил насочен и
транспортиран с автомобил на ЦСМП-гр.Нови пазар до спешния център на
МБАЛ-гр.Шумен, където бил хоспитализиран. През това време дошла и линейка,
която откарала шофьора на лугарката П., който бил настанен в МБАЛ-гр.Шумен.
Пристигнали екипи на Полицията и на Гражданска защита, които извадили от
сплесканата кабина водача на т.а. „Ман 8.150Ф" с рег.№ ******
Д.Я., след което той бил транспортиран до гр.Шумен и настанен в
МБАЛ-гр.Шумен. През следващите дни, след проведено лечение, състоянието на
Н.Ю.се подобрило. Но на 25.12.2013г. след обяд състоянието му рязко се влошило,
спешно бил преместен в реанимацията на МБАЛ-гр.Шумен, където същия ден вечерта
към 21,30 часа починал. /показанията на свидетелите М.Н., И.И., Е.Ю., Б.И.-Р.,
Д.Я., обясненията на подсъдимия Г.П.,
съдебно медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп, съдебно
медецински експетизи по писмени данни –
за пострадалите П. и Я., тройна съдебно медицинска експертиза по писмени данни
и повторна съдебно медицинска експертиза, медицинска документация-приложена в
т.5/.
Така на 19.12.201Зг. на автомагистрала „Хемус“, в участъка край
гр.Нови Пазар, на километър
362+800 в посока гр.Варна, в условията на силно намалена видимост -
гъста мъгла и заледена пътна настилка, настъпило ПТП с участието на три
автомобила - товарен автомобил „Камаз 53212"с рег.№ ****** с водач
Г.П., товарен автомобил „Ман 8.150Ф" с рег.№
****** с водач Д.Я. и товарен автомобил „Мерцедес 412Д" с рег.№ *****
с водач
В.А.. При това ПТП в рамките на няколко минути станала така
наречената „верижна катастрофа“, като
първият автомобил „Камаз 53212" с рег.№ ****** спрял в дясната лента за движение по
посока гр.Варна, вторият автомобил „Ман 8.150Ф" с рег.№ ****** се ударил в
задната част на спрелия пред него автомобил „Камаз 53212", след което
третият автомобил „Мерцедес 412Д" рег.№ ***** се ударил в задната част на
спрелия пред него автомобил „Ман 8.150Ф". При това произшествие
наранявания получили Г.П., Д.Я. и Н.Ю., който по късно починал.
Така приетата от съда фактическа обстановка са установява от показанията на свидетелите С.В.Д., С.Л.Г., Я.М.В., Е.Д.С.,
Д.П.И., Е.Т.Т., Г.П.Г., Д.Д.Д., М.Н., Д.Я., Е.С.Ю., И.Н.И.
и Б.Н.И.-Р., както и от обясненията на
подсъдимия Г.П.. В подкрепа на
тях са и съдебно медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп /л. 3, т.3/,
химически експертизи /л.9, 15 и 25, т.3/, автотехническа експертиза /л. 32 и л.45, т.3/, съдебно
медицинска експертиза по писмени данни /л.52 и 64, т.3/, комплексна съдебно
медицинска, автотехническа и биомеханична експертиза /л.69, т.3/, тройна
съдебно медицинска експертиза по писмени данни /82, т.3/, допълнителната
автотехническа експертиза и повторната съдебно медицинска тройна експертиза,
талон за медицинско изследване, протоколи за медицинска експертиза за употреба
на алкохол или друго упойващо средство, протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум/л.10 - 14, т.1/, протокол за технически оглед на МПС /л. 103-106,
т.4/, протокол за резултати от извършено разследване на злополука то НОИ /л.14,
т.4/, препис извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници /л.27-28,
т.4/, трудов договор, длъжностна характеристика, протоколи за ПТП - /л.39-40,
т.4/, справка
от Хидрометеорологична обсерватория - гр.Шумен, свидетелство за съдимост ведно с бюлетини към тях – л.169-171,
т.1, справка КАТ за нарушител /л. 78-80,
т.4/, съдебно медицинска документация – т.5
От изготвената в
досъдебното производство и приета от съда химическа
експертиза за установяване на наличието или липсата на алкохол или други
упойващи вещества в кръвта на лицето Н.И. Ю.се установява следното: В пробата
кръв взета от Ю.не се е установило наличие на алкохол в кръвта. /химическа
експертиза № 17 – л. 9, т.3/
От изготвената в досъдебното производство и приета от съда химическа експертиза, за
установяване на наличието или липсата на алкохол или други упойващи вещества в
кръвта на лицето Д.Г.Я. се установява следното: В пробата кръв взета от Я. не
се е установило наличие на алкохол в кръвта. /химическа експертиза № 15 – л.
15, т.3/.
От изготвената в
досъдебното производство и приета от съда химическа
експертиза, за установяване на наличието или липсата на
алкохол или други упойващи вещества в кръвта на лицето Г.А.П. се установява
следното: В пробата кръв взета от П. не се е установило наличие на алкохол в
кръвта. /химическа експертиза № 16 – л. 25, т.3/.
От приетата съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/ за оглед и аутопсия на труп №
105/2013 е видно,
че върху
трупа на Н.И. Ю.е установено следното: Контузия на гръдния кош. Състояние след
десностранен хемопневмоторакс. Счупване от V до X ребро
вдясно на гръдния кош и на III, IV и V ребро вляво на гръдния кош. Контузия на левия и десния бял дроб. Кръвонасядане на медиастинума. Хемоторакс в
лява гръдна кухина — 160мл. Шоков бял дроб. Кръвонасядане на меките
тъкани около бъбреците. Кръвонасядания на
меките тъкани около счупените ребра и по скапуларните и аксиларните линии.
Разкъсвания на плеври в областта на счупените ребра вдясно на гръдния
кош. Ограничен субарахноидален кръвоизлив по двете голямомозъчни хемисфери. Състояние след торакоцентеза. Състояние след
кръвоизливна анемия. Клинични данни за спиране на сърдечната дейност.
Множество кръвонасядания по тялото. Причина за смъртта на Н.И. Ю.е тежката гръдна
травма довела до двустранно
счупване на ребрата, контузия на белите дробове, десностранен хемопневмоторакс
и левостранен хемоторакс, довел до респираторен дистрес синдром /шоков бял
дроб/ с белодробен оток и дихателна недостатъчност. Травматичните увреждания могат
да се получат от твърди, тъпи предмети, по
механизма на удар /удари/, натиск и са в причинна връзка с настъпилата
смърт. Травматичните увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП. При направената справка в История на заболяването № 19721 от 2013г. се установява, че е посочен час на смъртта 21,30 на
25.12.2013г. Смъртта е била неизбежна. / л.3, т.3/.
От приетата съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/ по писмени данни №117/2015г. за травматичните увреждания
причинени на Д.Г.Я. се установява
следното: Д.Я. е
получил следните травматични
увреждания: Съчетана травма: таз,
крайници. Контузия
на таза: Многофрагментна фрактура на
главулечната ямка (ацетабулум) с разместване, фрактура на
седелищно-пубисната синхондроза без разместване. Контузия на крайниците: Открито счупване на горния край на големия пищял на дясната подбедрица. Две точковидни рани по предната повърхност
на подбедрицата. В резултат на получените
травматични увреждания, на пострадалия Я. е причинено трайно затруднение в движението на десния
долен крайник за срок по голям от един месец - средно за 12 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес, което съгласно чл.129, ал.2
предложение второ от НК съставлява средна телесна повреда. / л.52, т.3/.
От приетата съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/ по писмени данни №118/2015г. за травматичните увреждания причинени на Г.А.П. се установява следното:
Г.П. е получил закрито пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост. В резултат на получените травматични увреждания, на
П. е причинено трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за срок по голям от един
месец - средно за 8-10 месеца при благоприятно протичане на оздравителния
процес, което съгласно чл.129, ал.2 предложение второ от НК съставлява средна
телесна повреда. / л.64, т.3/.
От изготвената в досъдебното производство и приета от съда комплексна автотехническа, съдебномедицинска и
биомеханична експертиза по писмени данни №113/2016г. се установява следното:
1.Механизмът на настъпване на
всяко едно ПТП поотделно e следният:
На 19.12.2013г. на АМ „Хемус" около гр. Нови Пазар, на км.362 +800 настъпва ПТП с
участието на 3 автомобила - товарен автомобил „Камаз 53212"с рег.№ ******,
товарен автомобил „Ман 8.150Ф" с рег.№ ****** и товарен автомобил
„Мерцедес 412Д" с рег № *****. Механизмът на настъпване на ПТП може да се
раздели на две фази:
1.1.ПТП между товарен
автомобил „Камаз 53212" с рег.№ ****** и товарен автомобил „Ман
8.150Ф" с рег.№ ******:
На 19.12.2013г. товарен
автомобил „Камаз 53212" с рег.№ ****** разпръсква луга по АМ „Хемус"
в района на гр. Нови Пазар. Около 08.00 ч. е спрян от лек автомобил „Лада
Нива" на АПИ, поради обстоятелството, че има проблем при разпръскването на
лугата. Водачът на т.а. „Камаз" спира в дясната лента за движение. След
отстраняване на проблема, водачът на товарния автомобил се качва в кабината, за
да продължи своята дейност по поддръжката на автомагистралата. В този момент в
задната част на камиона се удря друг товарен автомобил, а именно „Ман
8.150Ф" с рег.№ ******. От удара кабината на т.а. „Ман" се деформира
силно, като притиска водача. Същевременно т.а. „Камаз" се премества напред
с около един метър. Водачът слиза от т.а. „Камаз" и заедно с колегите си
от АПИ отиват при втория товарен автомобил. Н.Ю.започва да поставя конуси зад
втория товарен автомобил е цел превенция за настъпване на ново ПТП. След като е
поставил конусите, Н.Ю.застава до кабината на т.а. „Ман" с цел да помогне
на затиснатия водач. До него пред кабината е застанал Г.П.. Двамата се опитват
са извадят пострадалия Д.Я.. В този момент в т.а. „Ман" се удря товарен
автомобил „Мерцедес 412Д" с рег.№*****.
1.2.ПТП между товарен
автомобил „Ман 8.150Ф" с рег.№ ****** и товарен автомобил „Мерцедес
412Д" с рег.№ *****:
На 19.12.2013г. товарен
автомобил „Мерцедес 412Д" с рег.№***** се движи по АМ „Хемус". Около
08.00ч,, в района на гр.Нови Пазар водачът
на автомобила забелязва пред него конуси, предупреждаващи за опасност. В този момент /по негови
показания/ е изпреварен от неизвестен лек автомобил. Водачът на
т.а."Мерцедес" прави опит да заобиколи препятствието, но камиона се
плъзга по заледеното платно и предна дясна част на товарния автомобил се врязва
в задна лява част на кабината на
„Ман"-а. Вследствие на
удара, т.а.„Мерцедес" и т.а. Ман" се изместват около своите
вертикални оси съответно по и обратно на часовниковата стрелка. От удара Н.Ю.,
който е от лявата страна на
кабината отхвръква и
попада под т.а. „Камаз", а Г.П.
е затиснат между първите два товарни автомобила.
2.Механизмът на причиняване на травматичните увреждания на
всеки от тримата пострадали може да се раздели според механизма на настъпване
на ПТП.
2.1.Механизмът на причиняване
на травматичните увреждания при ПТП между товарен автомобил „Камаз 53212" с рег.№
****** и товарен автомобил „Ман 8.150Ф" с рег.№ ******:
При настъпване на ПТП между
товарен автомобил „Камаз 53212" с рег.№****** и товарен автомобил „Ман
8.150Ф" с рег.№ ******, двамата водачи са били в кабините на товарните автомобили.
Основните увреждания при това ПТП са по кабината на т.а. „Ман“. Затова и при
удара между двата автомобила и кабината на т.а. „Ман" се деформира. При
тази деформация се получават и травматични увреждания на водача Д.Я., които по
механизъм са от притискане.
2.2.Механизмът на причиняване
на травматичните увреждания при ПТП между товарен автомобил „Ман 8.150Ф" с
рег.№ ****** и товарен автомобил „Мерцедес 412Д" с рег № *****:
При настъпване на ПТП между
товарен автомобил „Ман 8.150Ф" с рег.№ ****** и товарен автомобил
„Мерцедес 412Д" с рег № *****, водачът на т.а. „Ман", Д.Я. е бил в
смачканата кабина на автомобила, а до нея са били Н.Ю.и Г.П.. При удара в
задния ляв край на кабината на т.а. „Ман" от т.а. „Мерцедес“, вследствие
на инерционните сили Н.Ю.полита вляво и пада под каросерията на първия
автомобил.Травматичните му увреждания са получени от удар върху пътното платно,
при падане от неголяма височина с придадена допълнителна кинетична енергия.
Същевременно, при удара на т.а.„Ман" от т.а.„Мерцедес", смачканата
кабина на т.а. „Ман" притиска Г.П.
и травматичните му увреждания са от удар, ляво странично.
3.Травматичните увреждания на
всеки от пострадалите следват механизма на настъпване на ПТП и са както следва:
3.1.Пострадалият Д.Я. е
получил многофрагментно счупване таза вдясно на две места - ацетабулум (с
разместване) както и счупване на седелищно - пубисната синхондроза (без
разместване). Получил е също открито счупване на горния край на големия пищял
на дясната подбедрица - с две точковидни рани по предната повърхност на
подбедрицата. Травматичните увреждания на пострадалия Я. са били получени при
ПТП - то между товарен автомобил Камаз и товарен автомобил МАН, при което тазът
и долните крайници на водача Я. са били притиснати от деформираната кабина на
МАН-а. По време на второто ПТП, водачът Я. все още е бил затиснат в кабината,
но вземайки предвид значителната разлика в масите на двата товарни автомобила (МАН и
Мерцедес) и тежестта на уврежданията на намиращия се между тях Г.П., настоящата
експертиза приема, че при второто ПТП е малко вероятно да бъдат получени
съществени травми у пострадалия Я..
3.2.За пострадалия Н.Ю.от материалите по делото е видно, че Ю.е бил извън
обсега на ПТП-то между товарните автомобили Камаз и МАН и практически не е участник
в това ПТП. При второто ПТП между
товарните автомобили МАН и Мерцедес пострадалият Ю.се е намирал на кабината на
товарен автомобил МАН, в опит да помогне на притиснатия в нея Я., заедно с Г.
П.. Травмите на Ю.са получени при второто ПТП, като при сблъсъка между
товарните автомобили Мерцедес и МАН, тялото на Ю.е било отхвърлено от
височината на кабината на МАН - а, и е попаднало на пътното платно под товарния
автомобил Камаз, при което са получени тежки увреждания в областта на главата и
гръдния кош на пострадалия, както и множествени кръвонасядания по тялото,
кръвонасядания на меките тъкани около бъбреците, подробно описани в СМЕ на труп
№ 105/2013г.
3.3. За Г.П. - от материалите по
делото е видно, че при ПТП -
то между товарните автомобили Камаз и МАН, водачът П. се е намирал в кабината
на управлявания от него товарен автомобил Камаз, която не е била повредена при
удара. По делото не са налице данни за
оплаквания на П. след този сблъсък, нито в предоставената медицинска
документация са налице регистрирани травми по задните повърхности на тялото му,
каквито биха могли да се очакват след такъв удар. При второто ПТП между
товарните автомобили Мерцедес и МАН, Г.П. се е намирал качен между каросерията
на неговия товарен автомобил - Камаз и кабината на товарен автомобил МАН, в
опит да помогне на притиснатия в нея Я., заедно с Ю.. В момента на удара между
товарните автомобили Мерцедес и МАН, П. е получил удар в лявата странична част
на таза, при което е получил счупване на
лявата бедрена кост в областта на тазобедрената става. / л.69, т.3/
От изготвената в
досъдебното производство и приета от съда съдебно автотехническа експертиза /двойна/- л.32,
т.3 се установява следното:
1.Механизмът на настъпване на ПТП на 19.12.2013г. е следният:
На 19.12.20.13г. около 08.00ч.
край гр.Нови Пазар на АМ„Хемус", км 362+800, в условията на силно намалена
видимост - гъста мъгла с видимост под 60 метра и заледена пътна настилка,
водача на т.а.„Камаз 53212" с рег.№****** спира в активната дясна лента за
движение в посока Варна,за да провери изправността на устройството за
разпръскване на луга. Пред него, в аварийната лента, е бил спрял л.а.,Лада
Нива".
В същото време по дясната
лента се е движил и т.а. „МАН 8.150Ф'' с рег. № Р 9921 АТ, натоварен с мебели. Водача
на т.а. "МАН" се е движил със скорост около 71 км/час и след като
възприема, че т.а. „Камаз" е спрял в същата лента за движение,задейства
спирачната система, при което автомобила се плъзга и задната му част се завърта
обратно на часовата стрелка па около 28⁰ спрямо направлението на пътя и се блъска с
предната дясна част на кабината в задната дясна част товарната платформа на
Камаза. Вследствие на удара, т.а."Камаз" се отмества на 1,36 м.
напред в посока Варна, а на т.а."МАН" силно се деформира дясната
страна на кабината и автомобила допълнително се завърта до 35⁰ и също се измества на разстояние 1,5 метра в посока за гр.Варна.
Водачът на т.а.
„Мерцедес" с рег.№***** също се е
движил в дясната лента със скорост около 75 км/час. След като възприема ударилите
се на пътя товарни автомобили,задейства спирачната система, при което
автомобила се плъзга по пътното платно и се удря с предната си дясна страна на
кабината в лявата страна на каросерията, зад кабината на т.а. „Ман". След
удара, т.а. „Мерцедес" се придвижва напред на 2,45м., при което
силно се деформира предната дясна страна на кабината. След удара автомобила се
връща обратно назад и се установява под ъгъл около 15° обратно на часовата
стрелка спрямо направлението на пътя.
2.Скоростта
на движение на автомобилите и тяхното
положение по време на ударите са както следва:
Скоростта на движение преди ПТП на товарен
автомобил „МАН" с рег. №****** е била 71,28 км час.
Скоростта на движение преди ПТП на товарен
автомобил „Мерцедес" с рег. № СА 2194 НТ е била 75,6 км/час.
Т.а.„Камаз"
в момента на удара е бил в покой в дясната лента за движение в посока за гр.Варна, успоредно на разделителната линия с аварийната
лента на разстояние 0,60 м
от нея.
Т.а."Ман" в
момента на удара е бил завъртян под ъгъл около 28° обратно на часовата стрелка спрямо оста на пътя, като
с по-голямата си част се е намирал в дясната лента за движение
Т.а.„Мерцедес" в момента на удара е бил
успореден на оста на пътя и се намирал в средата на дясната лента за движение.
Скоростта
на автомобила в момента на удара:
-за
т.а.“МАН“ скоростта в момента на удара – 70,70км./час;
-за
т.а.“Мерцедес“ – 75,6 км/час.
3.Опасната зона на
автомобилите при установената скорост на движение е следната:
Опасната
зона за спиране на т.а. „МАН" с рег. №****** при скорост на движение 71,28 км час е 223,08 метра.
Опасната
зона за спиране на т.а. „Мерцедес "
с рег. №***** при скорост на
движение 75,6 км/час е 249,64 метра.
4.Разстоянието от автомобила до мястото на
удара в момента на възприемане на опасността от водачите е следното:
Водачът на т.а. "МАН" е възприел опасността от сблъсък на
разстояние 24,75 метра от мястото на удара с т.а. „Камаз".
Водачът на т.а."Мерцедес" е възприел опасността от сблъсък на разстояние 26,25 метра от мястото на удара с т.а.
,,МАН".
Непосредствената причина за
настъпване на ПТП от автотехническа гледна точка са действията на двамата
водачи на товарни автомобили: водачът на т.а.„МАН“ с рег.№****** и водачът на
т.а.„Мерцедес"с рег.№*****, не са се
съобразили е конкретната пътна
обстановка, а именно: силно намалена видимост поради гъста мъгла с видимост под
60 метра и заледена пътна настилка. И двамата водачи са управлявали със скорост
около 70 км/час, при която опасната зона е над 200 метра и те не са имали
техническата възможност при тази скорост да възприемат навреме опасността и да
спрат преди мястото на удара. Произшествието е могло да бъде избегнато, в
случай, че и двамата водачи са управлявали
със скорост съобразена с конкретните условия за движение - под 43км/час, при
която биха имали техническа възможност да
спрат в опасната зона и да предотвратят удар в спрелите автомобили.
Причина за настъпването на ПТП има и в
действията на водача на т.а.Камаз" с рег.№ ******, който е създал предпоставката за възникване
на произшествието. Съшият не се е съобразил с конкретната пътна обстановка: силно намалена видимост и заледена
пътна настилка, като е престоявал
в активната за движение дясна пътна лента на магистралата.
Произшествието е могло да бъде предотвратено, в случай че водачът на т.а. „Камаз" е бил спрял в аварийната
пътна лента, пред л.а. „Лада Нива", която е била свободна и водача е имал
техническата възможност да спре на нея.
Стойността на щетата на т.а.
„МАН" с рег. №****** възлиза на 4000 лева.
Стойността
на щетата на т.а. „Мерцедес " с рег. №*****
е 6500 лева.
Стойността
на щетата на т.а.„Камаз 53212" с рег.№****** е 80 лева.
От допълнителната задача
на автотехническата експертиза /л.45, т.3/ се установява, че:
Опасната зона за спиране на т.а. „МАН" с
рег. №****** при скорост на движение 71,28
км час е 223,08 метра.
Опасната
зона за спиране на т.а. „Мерцедес "
с рег. №***** при скорост на
движение 75,6 км/час е 249,64 метра.
В случай, че зад спрелия
автомобил „Камаз“ не е бил поставен светлоотразителен триъгълник, водачите и на
двата автомобила не са имали техническата възможност да спрат и да предотвратят удара, тъй като
опасната зона и на двата автомобила е по голяма от разстоянието на видимост 60
метра.
В случай,
че зад спрелия товарен автомобил „Камаз“ е бил поставен светлоотразителен
триъгълник на разстояние 100 метра зад автомобила, водачите и на двата
автомобила не са имали техническа възможност да спрат и да предотвратят удара,
тъй като опасната зона и на двата автомобила е по-голяма он разстоянието 160
метра до мястото на удара.
В съдебно заседание с протоколно определение от 30.04.2018 година е
допусната и назначена допълнителна автотехническа експертиза. Съгласно същата: Опасната
зона за спиране на т. а. „МАН” с per.
№ ****** при определената скорост на движение 71,28 км/час е 156,6 метра
при коефициент µ=0,15 и 123,27
метра при коефициент µ=0,20. Опасната
зона за спиране на автомобил „Мерцедес“ с per. № ***** при определената скорост на движение 75,6
км/час е 174,68 метра при коефициент µ=0,15 и 162,50
метра при коефициент µ=0,20. При разстояние на видимост 60 метра, както и
при 100 метра, водачите и на двата автомобила не са имали възможност да
избегнат ПТП чрез аварийно спиране, тъй като опасните им зони са значително
по-големи от разстоянието на видимост и при двата варианта на коефициента на
сцепление /µ=0,15
и µ=0,20/. При видимост 60 метра опасната
зона е 59 метра, при видимост 100 метра опасната зона е 99 метра. При
определената безопасна скорост на движение от 43,09 км/час, опасната зона на
автомобилите е 87 метра, изчислена при коефициент на сцепление µ=0,1. При поставен
светлоотразителен тръгълник на 100 и повече метра, и двамата водачи (на т. а.
„МАН“ и автомобил „Мерцедес“) биха имали техническа възможност да предприемат
маневри за промяна в посоката им на движение чрез преминаване от дясна в лява
лента. В съдебно заседание експертите поправят допусната от тях техническа
грешка в изчисленията в изготвените от тях всички експертизи като уточняват, че
безопасната скорост за движение при изчислена при коефициент на сцепление µ=0,1 следва да се счита 34,8 км./ч.
вместо 43,09 км./ч.
Видно от заключението на назначената по делото тройна съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни №133/2016г. назначена за изясняване налице ли са причини, свързани с нарушения на правилата
на добрата медицинска практика, които да са допринесли за настъпването
на смъртта на Н.И. Ю.вещите лица са дали следните отговори: След постъпване на
пострадалия от ПТП Н.Ю.в МБАЛ Шумен
незабавно са проведени необходимите изследвания в пълен обем в условията на
спешност и отпочнато адекватно лечение по спешност. Диагностицираната
съчетана травма - глава-гърди-меки тъкани е придружена
с тежки увреждания: два вътречерепни кръвоизливи под меките мозъчни обвивки. От
страна на гръдния кош са установени счупвания на три ребра в ляво и шест ребра
в дясна гръдна половина. Тия счупвания оформят наличието на билатерален
/двустранен/ гръден „капак", който довежда до остра дихателна
недостатъчност най-често със смъртен изход. Съчетанието на черепно мозъчните
увреждания, гръдният „капак" и двустранната контузия на белите дробове са
несъвместими с живота. Лечението на пострадалия е било своевременно, адекватно
за състоянието и проведено в пълен обем. Експертизата не установява нарушения в
добрата медицинска практика в конкретния случай. Причината за смъртта на Ю.е
тежката гръдна травма довела в своето развитие до остра дихателна
недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта.
Травматичните увреждания могат да се получат
от твърди, тъпи предмети по механизма на удар /удари/, натиск и са в причинна
връзка с настъпилата смърт. Травматичните увреждания са в причинно следствена
връзка с настъпилото ПТП. Тежестта на гръдната травма - двустранната контузия
на белите дробове, както и двустранно счупване на ребра с разместване на костни
фрагменти по отделно и в съвкупност съгласно
американската Abbreviated Injury Scale (AIS), (Съкратена скала за травмите) се определят с
оценка 5 от шестобална скала - критична травма. Травми с такава тежест в голям
процент от случаите завършват фатално независимо от приложеното лечение. /л.82,
т.3/
В съдебно заседание с протоколно определение от
30.04.2018 година е допусната и назначена повторна тройно съдебно медицинска
експертиза по писмени данни с оглед на обстоятелството, че е изискана цялата
медицинска документация касаеща лечението на пострадалия Н.Ю.. Съгласно
заключението на същата: Проведените прегледи, изследвания
и лечение са в пълен обем и съответстват на добрата медицинска практика.
Веднага след травмата са извършени рентгенография на белия дроб и сърцето, на
гръбначния стълб и корема. Проведена е ехография на коремни органи и КТ на
глава. Диагностицирана е гръдна травма и пациентът правилно е настанен за
наблюдение и лечение в хирургично отделение. Изследвани са ПКК, биохимия,
коагулация, урина и кръвногазов анализ. Кръвната картина е проследявана в
динамика поради тенденцията към спадане на хемоглобина. Провеждани са
кръвнозахарни профили за оптимизиране на антидиабетната терапия. Проведеното
лечение е правилно. Лечението на счупените ребра е консервативно. В случая
гръдната травма протича с усложнения - частичен пневмоторакс в дясно и
хемоторакс в дясно. След първия инцидент на масивна белодробна тромбемболия
(БТЕ) към 18 часа на 25.12.2013 год. пациентът е преведен за лечение в ОАРИЛ.
Това поведение е правилно и е в съответствие с изискванията на добрата
мед.практика. Няма нарушения на добрата медицинска практика. Смъртния изход е в
резултат на масивна БТЕ. Това усложнение е свързано с травмата - тя е основен
рисков фактор в случая. Вероятността за възникването му е била малка, предвид естеството
на травмата и липсата на придружаващи заболявалия, които да увеличават риска от
тромбоемболичнн усложнения. След първото рязко влошаване е започнато лечение на
тромбоемболията. По същото време е установен и рязък спад на хемоглобина с
неясна причина. Задълбочаването на анемията допълнително е затруднил
възможностите на организма за справяне с усложненията.
Причината за смъртта на Н.Ю.е
остра дихателна, последвана и от сърдечна недостатъчност, настъпили в резултат
на масивната тромбоемболия на белите дробове.Това заключение се подкрепя от
патохистологичната находка и клиничната картина на внезапното и остро
нарушаване на основните жизнени функции. Настъпилата тромбемболия на белите
дробове е причинно свързана с понесената травма. Тя не е задължителна проява на
травмената болест, но е тежко усложнение с много висока смъртност. Преживяната
гръдна травма е рисков фактор за развитието на БТЕ, тъй като едновременно са
налице и трите фактора, стимулиращи тромбообразуването: 1. увреждане на
съдовата стена (описани са множество кръвонасядания по тялото и крайниците, има
и излив на кръв в плевралната кухина от счупените ребра); 2, във връзка с
травмата и кръвоизливите настъпват физиологични промени в кръвосъсирването,
целящи ограничаване на кръвозагубата; 3. налице е промяна в кръвотока - стаза
поради силната болезненост, която ограничава движенията. Травмата не подлежи на
оперативно лечение и не изисква провеждане на такава профилактика. За
предотвратяване на тромбоемболичните усложнения в случая се препоръчва само
ранно раздвижване.
Белодробната тромбемболия е тежко
животозастрашаващо състояние с честота 1/1000 души население. В 20% от случаите
първа изява на заболяването е внезапна сърдечна смърт. Общата смъртност от БТЕ
е около 30%. С 20-30% смъртността е по-висока при мъжете спрямо жените.
Заболеваемостта и смъртността от БТЕ се покачват с възрастта. БТЕ е
непредвидимо усложнение. За развитието му допринасят вродени и придобити
рискови фактори. В конкретния случай
основен придобит рисков фактор за възникването на БТЕ е гръдната травма. При
острата кардиална форма на БТЕ мълниеносно се развива тежък задух, болните са
неспокойни, със силно чувство за страх от предстояща смърт, има кашлица, силна
отпадналост, гръдна болка. Изходът от
тромбоемболията е зависим от фактори извън медицинската дейност - основно
масивността на емболията, състоянието на пациента, подлежаща патология.
Водеща в генезата на смъртта е
гръдната травма, но съчетанието с черепната и коремната травма правят
протичането на болестния процес по-тежко и с по-неблагоприятна прогноза.
Проведеното лечение е било
адекватно и в съответствие с правилата на добрата медицинска практика.
Развилото се усложнение БТЕ е в пряка връзка с травмата. Инцидент на БТЕ може
да се наблюдава при голям брой случаи на травматизъм. Заболяването е
непредвидимо, защото от значение за възникването му са освен известните
придобити фактори (травма, злокачествени заболявалия, големи оперативни
интервенции, хронична дихателна и сърдечна недостатъчност и др.) и някои
вродени нарушения в процесите на кръвосъсирване. Двете групи фактори
въздействат комплексно в условията на физиологичните промени на
кръвосъсирването в първите дни след травмата. Дори и да е провеждана
антитромботична профилактика, за каквато в случая не е имало показания, няма
гаранция, че смъртния изход е можело да бъде избегнат. В условията на множество
кръвонасядания по тялото, крайниците и вътрешните органи, данните за ограничен
субарахноидален кръвоизлив и задълбочаваща се анемия, приложението на антикоагуланти би
довело до увеличаване на кръвозагубата и задълбочаване на тези увреждания.
Съдът приема описаната по горе
фактическа обстановка и кредитира изготвените експертизи, които са пълни, ясни
и обосновани. И двете тройни
съдебно медицински експертизи /и тази назначена в досъдебното производство, при
която експертите не са били запознати със всички медицински документи, и
повторната – назначена в съдебно заседание/ са категорични, че проведеното лечение на Н.Ю.е било адекватно и в съответствие с правилата на
добрата медицинска практика, като развилото се усложнение БТЕ е в пряка връзка
с травмата. Т.е. смъртта на Ю.се дължи не на лекарска грешка, а е в пряка и
причинна връзка с уврежданията получени при ПТП-то. В този смисъл двете
експертизи не се изключват, а се допълват и надграждат. Останалите експертизи
са приети без възражения. Няма спор между страните, че водачите и на трите
автомобила, както и пострадалия не са употребили алкохол. Няма спор и по
отношение на вида на получените травматични увреждания от Г.П. и Д.Я., както и
на механизма на получаването им.
В разглеждания казус съдът също споделя тезата на
защитниците, че няма нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП от нито един от
участниците, на които е вменено това обвинение. Ал. 1 на чл. 20 от ЗДвП съдържа
следния текст: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.“ В настоящото наказателно производство няма събрани
доказателства, нито пък някакви индикации, които да навеждат на мисълта, че
Д.Я. и В.А. не са контролирали МПС, което са управлявали. Това, че не са спряли
своевременно, не означава че не са ги контролирали. Причината за това, че не са
спряли в никакъв случай не е изгубване на контрол над МПС. Видно от събраните
доказателства, показанията свидетелите и от заключенията на автотехническите
експертизи, Я. и А. са положили усилия да спрат, т.е. контролирали са пътното
превозно средство, но не са съумяли да спрат. Поради което и за нарушението по
този текст в обвинението съдът ги оправда.
Споделя се и тезата, че Г.П. не е нарушил чл. 97, ал. 2
от ЗДвП, тъй като този текст предписва поведение на водач на недвуколесно пътно
превозно средство на път в населено място. Безспорно деянието е извършено на магистралата, извън населено място и няма как да бъде нарушен чл. 97, ал. 2 от
ЗДвП. Поради което съдът го оправда за нарушението по този текст на възведено
му обвинение.
Независимо от
тези безспорни факти има обстоятелства, по които страните изразяват несъгласие.
На първо място има изразено възражения и несъгласие от защитата на подсъдимия Г.П..
Макар като цяло да се възприема описаната фактическа обстановка защитата излага
доводи, че се касае не за едно ПТП – т. нар. верижна катастрофа, а за две
отделни произшествия, всяко с различен престъпен резултат. От тук защитата
извежда извода, че подсъдимия П. следва да носи наказателна отговорност само за
първото ПТП и настъпилия вредоносен резултат само от него, а именно – телесната
повреда на Д.Я.. Съдът не е съгласен с така развитата теза от защитата на П.. И
автотехническите експертизи и комплексната съдебно медицинска, автотехническа и
биомеханична експертиза приемат, че се касае за едно ПТП с три автомобила. Но
само за нуждите на експертизата – за да обяснат по добре механизма на
настъпилото произшествие, както и да отграничат при кои конкретни действияю на
всеки от водачите на превозните средства е настъпил вредоносния резултат,
същите условно разделят произшествието на фази. В този смисъл и експертите
говорят не за първо и второ произшествие, а за първа и втора фаза на едно
единствено произшествие. На второ място:
В нормата на
§6, т.30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието „Пътнотранспортно произшествие“ - събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети. Но в закона и правната доктрина липсва легална
дефиниция на термина „верижна катастрофа“ или „верижно пътнотранспортно
произшествие“. Независимо от това практика е наложила няколко критерия, които
изпълват със съдържания това понятие. На първо място следва участниците в
пътнотранспортното произшествие да са повече от двама /при един говорим за
самокатастрофирал, при двама – за ПТП/. На второ място следва това събитие да е
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. На трето място следва
това събитие да е настъпило едновременно между всички участници в ПТП-то, или в
относително непродължителен период от време /напр. при движение в колона или на
определна дистанция/. И на четвърто място – участниците в произшествието да са
съпричастни в някаква степен към настъпилия престъпен резултат. В разглеждания казус
са изпълнени тези изисквания. В същност доводите на защитата на подс. П. са
само по отношениие на временастъпването, които те считат за достатъчно
продължително за да обособят две отделни произшествия. Това не е така. Касае е
се за първостепен път – автомагистрала, която поради деня, часа и атмосферните
условия все още не е била с голяма интензивност на движение, поради което и не
се касае за движение в колона. Ударите са настъпили в сравнително
непродължителни отрязъци от време, като всеки от тях е в съпричиняване към
крайния престъпен резултат. Поради което и разглеждането им като едно единно
произшествие не се дължи на нежелание на прокуратурата да обособи две дела, а е
продиктувано от смисъла на закона. В този смисъл е дори и посочената от
защитата доктрина цитирана от учебника на Н. Д., Наказателно право,
София, 1945 г., 6-то издание: „Ако мислено премахнете даденото деяние и
резултатът пак би настъпил, деянието не е необходимо условие за резултатите,
сиреч няма причинна връзка; ако пък при отмахването на деянието би отпаднал
престъпният резултат или би се променил в някое съществено за правото качество,
причинната връзка е налице”. Същото е изведено като постулат и в учебника на
проф. И. Н., Наказателно право на НРБ, 2-ро издание, София, издателство „Наука
и изкуство“, 1972 г., стр. 271. Поведението на П. е свързано с втория
инцидент защото, то е първопричината за
произшествието. Ако МПС-то, което управляваше П., не се намираше на това място,
то само допуснатото нарушение по чл. 20, ал. 2 от Я. и А., най-вероятно нямаше
да доведе до този резултат или най малкото нямаше да има съпричиняване от
страна на П..
Съдът счита, че няма
колизия между разпоредбите на чл. 20, ал.2, чл. 22, ал.1 и чл. 55, ал.1 от
ЗДвП, каквато теза беше развита от адв. М. – защитник на Д.Я.. Безспорно чл. 55, ал. 1 от ЗДвП
казва: „Разрешава се движение по автомагистрали на МПС - автомобили и
мотоциклети, с конструктивна максимална скорост по-голяма от 50 км/ч.“ И това е правилото – за този вид пътища – с голяма
пропускливост и основни пътни артерии, следва да се движат само превозни
средства, които развиват по-висока степен на движениие. Но това е разпоредба,
която не вменява задължение към водачите на ППС да се движат със скорост не по
малка от 50 км./ч. , а разпоредба касаеща ППС-та – към тяхната мощност и характеристика. Т.е.
това е разпоредба, която забранява на презвозни средства, които по своята
характеристика, „конструктивност“ не могат да се движат със скорост повече от
50 км./ч. да не ползват този вид пътища – автомагистралите, а да ползват друг
вид пътни артерии. След това, за тези ППС, които по своята
„конструктивност“ могат да се движат със
скорост повече от 50 км./ч. важат правилата на чл. 22, ал.1 от ЗДвП – „Водачът на МПС не
трябва да се движи без основателна причина с твърде ниска скорост“, с последващ
текст от това: „да пропусне другите, ако ги затвори или да се движи на аварийни
светлини.“ Ключовата фраза в тази разпоредба е „основателна
причина“. Ако няма основателна причина не следва да се движи с твърде ниска
скорост – но ако има такава причина – скоростта следва да е съобразена със
причината. И тук е логическтата връзка с чл. 20, ал.2 от ЗДвП – основателната
причина е фактора за безопасност и безопасна скорост – скорост съобразена с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост.
При
така установената видимост от 60 м и при така установения коефициент на
сцепление безопасната скорост е 34,8 км/ч.
Т.е. пътното превозно средство, което е управлява Д.Я.
конструктивно позволява да се движи с повече от 50 км./ ч. Следователно то е
имало правото да се движи по автомагистрала съгласно чл.55, ал.1 от ЗДвП. Но в случая е налице основателна причина да
се движи с по ниска скорост. И причината е била заскрежения път и лошата
видимост. В този случай е следвало при подбиране на скоростта Я. да се съобрази
със състоянието на пътя и на превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост. – т.е.
да спази чл. 20, ал.2 от ЗДвП и да се съобрази с факторите за безопасност. Това
обстоятелство е залегнало
в ТР № 28/1984 г. и № 106/1983 г., указващи, че момента на
опасност се преценява винаги и конкретно съобразно казуса и фактите. Там е изведен
постулата,
че колкото е по-силно влиянието на тези фактори, толкова те следва да се отчитат по
начин, така че,
колкото са по-интензивни факторите, толкова по ниска да е скоростта на движение, така
щото да не стига до произшествието. Т.е
скоростта следва да е обратно пропорционална на интензитета на факторите. Освен
това съдът не приема и тезата, че КАМАЗ“-ът не е предвидимо препятствие, тъй като опасността за
движение е възникнала преди Я. да навлезе в този пътен участък.
Навлизайки в този пътен участък Я. е следвало да съобрази скоростта си
на движение с интензитета на факторите определящи скоростта-състояние на пътен
участък и видимост, без значение има ли в момента конкретно пътно препятствие
или не. За да може ако има – да спре своевременно. Той не е изпълнил това си
задължение – движил се е със скорост двукратно над съобразената. И когато
препятствието се е появило пред него, той не е успял да спре своевременно. И
няма значение кога препятствието е възникнало, тъй като за Я., то е такова от
момента, в който е можело да бъде възприето като такова. Поради което съдът
приема, че Д.Я.
е допуснал нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, с което е съпричинил настъпването
на своята телесна повреда.
Съдът счита, че нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е
допуснал и подсъдимия В.А. по същите съображения, тъй като аналогични на Я.
доводи са наведи и от неговата защита.
Съдът
приема, че подсъдимия Г.П. е нарушил чл. 59 от ЗДвП. В тази връзка не се
споделя тезата, че независещите обстоятелства за спирането могат да бъдат само
и единствено техническа неизправност на МПС-то. Независещите обстоятелства са
една многобройна палитра от възможности, където техническата неизправност е
само една от тях. Именно затова е и първото изречение на посочения текст на чл.
59 от ЗДвП - „Чл.
59. (1)
Водачът на пътно превозно средство,
принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това
върху лентата за принудително спиране
извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира
спряното пътно превозно средство с
предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал“. Всички
събрани доказателства по делото сочат, че П. не е спрял по собствена воля, а по
нареждане дадено му от контролен по отношение на него орган – от длъжностни
лица към
РПС-гр.Нови пазар при
Областно пътно управление/ОПУ/-гр.Шумен. Такова
указание - да спре, можеше да му бъде
попадено и от лицата,
упълномощени да регулират или да контролират движението
по пътищата. Т.е спирането не е по желание на
водача П., а по нареждане на орган, т.е. то не зависи от неговата воля и в този
смисъл е независещо обстоятелство. Това е била другата обективна причина, обстоятелството, което го е накарало да преустанови движението
си. В този случай същия е следвал да изпълни указанието за
спиране като стори това върху
лентата за принудително спиране извън
платното за движение,
а тъй като се касаело и за намалена
видимост - да сигнализира спряното
пътно превозно средство с предупредителен
светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал.
Едва второто изречение на
ал.1 на чл. 59 разглежда хипотезата когато спирането се дължи на техническа
причина – неизправност. Тогава спирането отново следва да стане върху лентата
за принудително спиране, като се вземат отново същите мерки за безопасност и „при невъзможност да
отстрани повредата и да продължи движението той е длъжен да вземе мерки за
изтегляне на пътното превозно средство от автомагистралата по най-бърз начин.“ Т.е.
изтеглянето следва да е изцяло от автомагистралата, включая и лентата за
принудително движение, а не от активната лента за движение.
В същото време
съдът счита, че разпоредбата на чл. 58 от ЗДвП, каквито доводи бяха
наведени, в случая е неприложима. Това е
така, тъй като посочения от защитата на П. текст в този му вид е изменен с ДВ, бр. 101
от 2016 г., и е в
сила от 21.01.2017 г:
„3. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г.) да се движи или
спира в лентата за принудително спиране,
освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство;
4. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г.) да се движи в платното
за насрещно движение.“
Произшествието, предмет на настоящото производство, е настъпило на 19.12.2013. Тогава редакцията на чл. 58 от ЗДвП е било следната: „Чл. 58. (Обн. - ДВ, бр. 20 от 1999 г., в сила от 1.09.1999 г.) При движение по автомагистрала на водача е забранено:
1. да спира пътното превозно средство за престой или за
паркиране извън
специално обозначените за това места;
2. да завива в обратна посока, да се движи назад, да навлиза в разделителната ивица или да я пресича, включително и на местата,
където тя е
прекъсната;
3. да се движи по лентата за принудително спиране.“
Т.е. тогава не е съществувал
забранителния текст на ал.3 на чл. 58 в този и вид, поради което и не
съществува възможност на подсъдимия да му се възведе обвинение по несъществуващ
текст към момента на деянието. Ето защо приложимата норма е на чл. 59 от ЗДвП.
Препратката към чл. 97 от
ЗДвП е досежно сигнализацията на спрялото ППС и разстоянието на което се
поставя предупредителен
светлоотразителен триъгълник сочещ, че „На автомагистрали и пътища
с разрешена скорост на движение над 90
km/h предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не
по-малко от 100 метра.“ Това е
така, тъй като още чл. 59, ал.1 ЗДвП задължава водачите на ППС да вземат тези
мерки за безопасност - „като през нощта и
при намалена видимост сигнализира спряното пътно
превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен
авариен сигнал“.
Ето защо нормите на чл. 59 и
97 /без ал.2/ са съотносими, тъй като П. е бил „принуден да спре, поради
независещи от него обстоятелства” и законът е изисквал да спре и изтегли
превозното средство върху лентата за принудително спиране, като за целта го
сигнализира с предупредителен светлоотразителен
триъгълник на разстояние не по-малко от
100 метра.
Съдът приема, че веднъж спрял на магистралата в
активната лента за движение и станал пречка за движението, от този момент нататък поведението на
подсъдимия П. е неправомерно,
т.е. самото спиране на платното и превръщането му в пречка, е неправомерно
и той следва да
носи отговорност за това свое поведение.
Няма как да бъдат разделени
двете произшествия в резултат на това неправомерно спиране, доколкото между тях
има пряка причинна връзка и тази пряка причинна връзка, която обвързва и двете
произшествия, е
продължителността на извършените нарушения от подсъдимия П..
Въпреки че за подсъдимия П. е
нямало никаква опасност, нито пък е
имало
някаква техническа пречка той спре върху лентата за принудително спиране или да премести спряното
от него превозно средство от активната лента за движение, което би
предотвратило всякаква възможност за ПТП, той упорито и въпреки направените му
забележки, е оставил превозното средство там, с което е и създал опасност за движещите в
същата лента превозни средства в един по-продължителен период от време. Той е създавал още
опасности от още верижни други инциденти, тъй като движещите се в същата лента
превозни средства по никакъв начин не са били сигнализирани, че има за тях
такава опасност. В тази връзка следва да се отбележи, че не могат да се
споделят доводите защитата на Я., че вина за настъпилото произшествие има и
пострадалия Ю.. Ю.е имал контролни функции по отношение на П. само и единствено
във връзка с поддръжка състоянието на пътищата – да контролира правилно ли се
изпълняват задълженията, дали няма празни курсове или отчетени само изминати
километри. Той не е имал контролни функции свързани с изпълнение на
задълженията по ЗДвП. Задължението по спазване на правилата за движение по
пътищата е на водачите на ППС, а контрола – на възложените по силата на закона
– на контролните органи по ЗДвП. Ето защо изпълнявайки задълженията да
контпролирила дейността на П., Ю.не имал задължение да му казва къде и как да
спре. Това е задължение на водача на ППС, на подс. П.. Независимо от това пострадалият Ю.е
направил забележка на П. за
спирането на автомобила в активната лента за движение. И въпреки тези
забележки подсъдимия П. не е придвижил автомобила. Ето защо
съдат счита, че няма съпричиняване от страна на Ю..
Съдът счита, че П. е нарушил и чл. 34, ал. 2 от ЗДвП - няма сигнална лампа. Съгласно посочения текст „Моторно превозно средство, което поради специфичния характер на движението си представлява препятствие или опасност за другите участници в движението по пътя, се обозначава с жълта мигаща или проблясваща светлина“. Задължение на този автомобил е обезопасяване на пътния участък. За да изпълни това си задължение,
за да
разпилее тази луга той не
трябва да се движи бързо, за да може качествено да лугира пътя и да предотврати
заледяванията, т.е. той се движи с бавна скорост. С оглед
на специфичното си задължение и характер на движение същият предстявлява
препятствие или опасност на пътя. За това тази кола следва да бъде обозначена с
жълта мигаща или проблясваща светлина, така както са обозначени и колите по
сметосъбирането, колите свързани с нанасянето и поддържането на пътната
маркировка, колите с извънгабаритен товар и др.
Обозначаването на този вид коли по силата на чл. 34, ал.2 от ЗДвП, не ги
прави коли със специален режим на движение /каквито доводи се изказаха в
залата/, а само ги обозначава като препятствие или опасност за
другите участници в движението по пътя.
П. е нарушил и
чл. 139, ал.2, т.1 от ЗДвП:
„Чл. 139. (2)
(Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Движещите
се по пътя
три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и със:
1. обезопасителен триъгълник;
2. аптечка;
3. пожарогасител;“
Безспорно е установено, че същият не е имал в управляваното от него ППС
обезопасителен триъгълник.
Когато
пострадалият Я. с управлявания от него автомобил се блъска в товарния автомобил
„КАМАЗ“, той казва в своите показания, че първото нещо, което е чул е Ю.и подсъдимият П. да спорят за някакъв
триъгълник, т.е. Ю.е карал подсъдимия П. да постави триъгълник, на което той е
отговорил, че няма триъгълник. Той потвърди това и в своите обяснения,
че няма триъгълник, че не носи триъгълник – „Предупредителен триъгалник в колата мисля, че нямах.“
И тогава пострадалият Я. им е предложил да вземат неговия, но
те не са могли да достигнат до този триъгълник.
Всъщност на подсъдимия П. не са възведени като обвинения
нарушенията на тези два текста, поради което и съдът не се е произнасял със
своя акт по тях. Същите се сочат само и единствено във връзка с приетата
фактическа обстановка и причинно следствената връзка със престъпния резултат,
като могат само да бъдат ценени при индивидуализацията на наказанията. А
причинно следствената връзка на П. с настъпилата смърт на Ю.се дължи и на
неизпълнението от страна на П. на задължението му по чл. 123, ал.1, т.2, б.“в“
от ЗДвП:
„
Чл. 123. (1) Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен:
2. когато при произшествието са
пострадали хора:
в) (изм. - ДВ, бр.
43 от 2002 г., бр. 53 от 2014 г.)
до пристигането на органите по буква
"б", съобразно необходимостта, да
вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на
пострадалите, ако това не представлява опасност за
него“
Защото докато те се суетят, докато П. не прави нищо, защото конусите ги е сложил
пострадалия Ю., макар и не както се изисква по закон, е последвал
сбъсъка на автомобила „Мерцедес“, управляван от В.А.. И причинно следствена
връзка за този сбъсък и последвалата смърт на Ю.в резултат на това се корени в крайна сметка в това,
че той – П., не е предотвратил
по никакъв начин тази опасност обезопасявайки спрелите, първоначално негова,
след това и катастрофиралото в неговия товарен автомобил превозно средство, като по
този начин той
е създавал още опасности от още верижни други инциденти, тъй като движещите се
в същата лента превозни средства по никакъв начин не са били сигнализирани, че
има за тях такава опасност. И за нарушаването на този текст няма повдигнато
обвинение, но същото е налично и то обуславя причинно следствената връзка.
Поради което съдът приема, че 1. подсъдимия Г.П.
на
19.12.2013г. около 08,00 часа край гр.Нови пазар, на автомагистрала “Хемус”
км.362+800 при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил “******с рег.№******, нарушил правилата за движение - чл.59,
ал.1 от ЗДвП и чл. 97, ал.1, 3 и
4 от ЗДвП, в резултат на което настъпило ПТП, при което
причинил по непредпазливост телесна повреда на едно лице и смърт на едно лице,
а именно: средна телесна повреда на Д.Г.Я.
като средната телесна повреда на Я. е получена при условията на съпричиняване
от страна на самият пострадал, който е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и смъртта на Н.И. Ю., който починал на
25.12.2013г. в МБАЛ-гр.Шумен, като смъртта на Ю.е причинена при
условията на независимо съпричиняване от страна на В.Б.А. нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и
2. че подсъдимият В.
А. на 19.12.2013г. около 08,00
часа край гр.Нови пазар, на автомагистрала “Хемус” км.362+800 при управляване
на моторно превозно средство -
товарен автомобил “Мерцедес“ с рег.№*****, нарушил
правилата за движение - чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което настъпило ПТП, при което
причинил по непредпазливост смъртта на Н.И. Ю., който починал на
25.12.2013г. в МБАЛ-гр.Шумен, като смъртта на Ю.е причинена при
условията на независимо съпричиняване от страна на Г.А.П., който е нарушил правилата за
движение - чл.59. ал.1 от ЗДвП и чл. 97,
ал.1, 3 и 4 от ЗДвП.
Извършеното от подсъдимия Г.А.П. деяние съдържа признаците от обективна и
субективна страна на престъплението по по чл.343 ал.3, предложение 2-ро, буква “Б”, алтернатива 1-ва, във връзка с чл. 342,
ал.1 от НК. Деянието
е извършено по непредпазливост. Подсъдимият не е искал настъпването на пътното
транспортно произшествие и причиняването на телесната повреда на Д.Я. и смъртта на пострадалия Н.Ю.. В случая умисъла
е към нарушаване правилата за движение по пътищата, а не към целения резултат.
Ето защо по отношение на настъпилата последица – телестна повреда и смърт, той е
действувал непредпазливо. П. не е искал и не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но с оглед на конкретните обстоятелства е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият П. не е предвиждал общественоопасните
последици на своето деяние, но е бил длъжен /по силата на ЗДвП/ и е могъл да ги предвиди.
Извършеното от подсъдимия В.Б.А. деяние съдържа признаците от обективна и
субективна страна на престъплението по чл.343, ал.1, буква “В”, алтернатива 1-ва,
във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Деянието е извършено по
непредпазливост.
Подсъдимият не е искал настъпването на пътното транспортно произшествие и
причиняването на смъртта
на пострадалия Н.Ю.. И тук умисъла
е към нарушаване правилата за движение по пътищата, а не към целения резултат. Ето защо по отношение на настъпилата последица – смърт, той е действувал непредпазливо.
А. не е искал и не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но с оглед на конкретните
обстоятелства е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият А. не е
предвиждал общественоопасните последици на своето деяние, но е бил
длъжен /по силата на
ЗДвП/ и е могъл да
ги предвиди.
Подсъдимият Г.П. е
нарушил правилата за безопасно движение по пътищата – чл. 59, ал. 1 от ЗДвП и чл. 97, ал.1, 3 и 4 от
ЗДвП. Подсъдимият В.А. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20,
ал.2 от ЗДвП. Деянието е извършено в
условията на съпричиняване, като по отношение на телесната
повреда на Я. и при нарушение от негова страна на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Нарушението
на тези разпоредби са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и
резултат по изложените по горе
доводи.
Причините за настъпилото ПТП се свеждат до
подценяване от страна на подсъдимите на
правилата за безопасност на движение, в частност в извън населено място. Нарушаването на тези правила за движения по
пътищата е умишлено, като престъпния резултат е настъпил по непредпазливост.
Съдът приема, че причината за настъпването на
ПТП са действията на водача на т.а.Камаз" с рег.№ ****** –
подс. Г.П., който е създал предпоставката за възникване на произшествието.
Съшият не се е съобразил с конкретната пътна обстановка:
силно намалена видимост и заледена пътна настилка, като е престоявал в
активната за движение дясна пътна лента на магистралата. Произшествието е
можело да бъде предотвратено, като П. спре в аварийната пътна лента, пред л.а. „Лада
Нива", която е била свободна и той е имал техническата възможност да спре
на нея. За настъпване на ПТП - то са допринесли и действията на двамата водачи
на товарни автомобили: водачът на т.а.„МАН“ с рег.№****** и водачът на т.а.„Мерцедес"с рег.№*****, които не са се
съобразили е конкретната пътна
обстановка, а именно: силно намалена видимост поради гъста мъгла с видимост около
60 метра и заледена пътна настилка. Съдът приема тези атмосверни условия въз основа
на справката от хидрометеорологичната обсерватория Шумен и показанията на св.
М. Н., Д.Я., С.Д., Я. В., Д.И., Е.Т.. Съгласно автотехническата експертиза и
двамата водачи са управлявали със скорост около 70 км/час, при която опасната
зона е над 200 метра и те не са имали техническата възможност при тази скорост
да възприемат навреме опасността и да спрат преди мястото на удара.
Произшествието е могло да бъде избегнато, в случай, че и двамата водачи са управлявали със скорост съобразена с
конкретните условия за движение при коефициент на сцепление µ=0,1 -
34,8км/час, при която биха имали техническа възможност да спрат
в опасната зона и да предотвратят удар в спрелите автомобили.
Следва
да се отбележи, че тази скорост на движение е относима конкретно към този пътен
участък като препятствието за
водачите е възникнало от момента, в
който е можело да бъде възприето от тях като такова.
При
определяне вида и размера на наказанието:
1. По отношение на подсъдимия
Г.П.: Съдът
отчете следното: Прецени като отегчаващо отговорността обстоятелство високата
обществена опасност на деянието, както и настъпилия тежък резултат. Взе предвид тежестта на
извършеното и личността на подсъдимия, както и неговото процесуалното поведение – оказаното съдействие на
наказателното производство, изминалия продължителен период от време от датата
на деянието до съдебното производство, недължащо се на виновно поведевие на
подсъдимия, влошеното му здравословното му състояние – с 50% намалена
трудоспособност по решение на ТЕЛК, лице с дълъг трудов стаж. Прецени
практиката на подсъдимия като водач на МПС и обстоятелството, че е дългогодишен водач на МПС, без сериозни нарушения
по ЗдвП до настоящия момент. Взе предвид и
обстоятелството, че същият е неосъждан,
с добри характеристични данни. Това обуславя и ниската степен на обществена
опасност на дееца. Отчете, че се касае за неспазване на ЗДвП, като причина за настъпилито ПТП и
престъпен резултат имат и останалите участници в него, тъй като деянието е извършено
в условията на съпричиняване. Отчете и обстоятелстото, че подсъдимия се е опитал да
окаже помащ на пострадалия Я. /но не в обема необходим за преквалифициране на
деянието/, поради което го зачете само като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Подсъдимия изразява съжаление за случилото се, като не отрича
авторството и вината си. Ето защо и наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, на минимума на предвиденото в закона наказание
при условията на чл. 54 от НК. В
същото време съдът счита, че не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито
такива, че което и да е от тях, да има качеството на изключително, което да обуслови приложението на чл. 55 от НК.
За
престъплението по чл. 343, ал.3, предл. второ, б.”б” НК вр. с чл. 342, ал.1
от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от три до десет години. С оглед реда на разглеждане по делото
– по чл. 371, т.1
от НПК, съдът не е задължен
да определи наказанието при условията на чл. 58-а от
НК. Тъй като счита, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства и при посочения по горе превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, в хипотезата на
чл. 54 от НК съдът определи наказанието в размер на 3 - три години лишаване от свобода.
С
оглед личността на подсъдимия и липсата на
предходни осъждания, съдът намира, че не е наложително същият да изтърпи
наложеното му наказание ефективно. Счита, че
отлагането му за изпитателен срок ще бъде достатъчно сурова санкция, както за неговото наказание,
така и за поправянето му. Съдът счита, че отлагане изтърпяването на наказанието ще доведе до реализиране на личната превенция, а също и до обществената
такава. Ето защо съдът прие, че следва да се приложи разпоредбата
на чл. 66 от НК. Намира, че изпитателния срок в размер на 4 години би
съдействал за постигане целите на наказанието.
На основание чл. 343-г от НК съдът лиши
подсъдимия Г.П. от правото да
управлява МПС за срок от 3-три години. Намира, че така постановения
размер на този вид наказание е адекватен на обстоятелството, че подсъдимият е
шофьор, недопускал съществени нарушения
по закона за движение по пътищата. Същият притежава свидетелство за правоспособност от 1979
година – почти четиридесет години, през което време е санкциониран само три
пъти – с наказателни постановления през 2004, 2011 и 2012 година. Освен това счита, че този размер е съответен, както
на наложеното наказание, така и на обстоятелствата индивидуализиращи вида и
размера на наказанието.
2.По отношение на подсъдимия В.А. съдът отчете следното: Касае е се за
престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в“ НК вр. чл.342, ал.1 НК. Предвиденото наказание за тази правна
квалификация е лишаване от свобода от две до шест години. Изменението е
направено с ДВ бр. 60 от 2012 година и е приложимо към разглеждания казус, тъй
като датата на деянието е 19.12.2013 година. Няма последващи изменения. Т.е. не
е необходима преценка за приложение на по благоприятен закон.
Съдът
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство високата обществена опасност
на деянието, както и настъпилия резултат. Взе предвид тежестта на
извършеното и личността на
подсъдимия, както и неговото процесуалното поведение, изминалия продължителен период от време от
датата на деянието до съдебното производство, недължащо на виновно поведение на
подсъдимия. Отчете и обстоятелството, че се касае за лице с
продължителен трудов стаж. Прецени и
практиката на подсъдимия като водач на МПС. Взе предвид и обстоятелството, че същият е неосъждан, с добри характеристични данни. Това обуславя
и ниската степен на
обществена опасност на дееца. Отчете, че се касае за неспазване
на ЗДвП, като причина за настъпилито ПТП и престъпен резултат имат и
останалите участници в него, тъй като деянието е извършено в условията на
съпричиняване. Ето защо и наложи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, на минимума на предвиденото в закона наказание
при условията на чл. 54 от НК. В същото време съдът счита, че не са налице нито
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито такива, че което и да е от тях, да има качеството на изключително, което да обуславя
приложението на чл. 55 от НК.
За
престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“ НК вр.
чл.342, ал.1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до шест години. С оглед реда на разглеждане по делото
– по чл. 371, т.1
от НПК, съдът не е задължен
да определи наказанието при условията на чл. 58-а от
НК. Тъй като счита, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства и при посочения по горе превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, в хипотезата на чл. 54 от НК съдът
определи наказанието в размер на
2-две години лишаване от свобода.
С
оглед личността на подсъдимия и липсата на предходни осъждания, съдът намира, че не е наложително същият да изтърпи наложеното му наказание
ефективно. Счита, че
отлагането му за изпитателен срок ще бъде достатъчно сурова санкция, както за неговото наказание,
така и за поправянето му. Съдът счита, че отлагане изтърпяването на наказанието ще доведе до реализиране на личната превенция, а също и до обществената
такава. Ето защо съдът прие, че следва да се приложи разпоредбата
на чл. 66 от НК. Намира, че изпитателния срок в размер на 3 години би
съдействал за постигане целите на наказанието.
На основание чл. 343-г от НК съдът лиши
подсъдимия В.А. от правото да
управлява МПС за срок от 2-две години. Намира, че така постановения
размер на този вид наказание е адекватен на обстоятелството, че подсъдимият е
шофьор, недопускал съществени нарушения
по закона за движение по пътищата. Счита, че
този размер е съответен, както на наложеното наказание, така и на
обстоятелствата индивидуализиращи вида и размера на наказанието.
При определяне вида и размера на наказаниеята съдът се съобрази и с Решение № 25 от 3.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 653/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Е. К.– „Основен принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е това наказание, което съответства на тежестта на престъплението. Този принцип законодателят е разширил и в разпоредбите на чл. 54 НК, както и в чл. 348, ал. 5 НПК, съгласно които наказанието следва да съответства на обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите, визирани в чл. 36 НК.”
Веществени доказателства по делото няма.
По делото няма предявени граждански искове.