Р Е Ш Е Н И Е № 58

гр. Шумен, 08.06.2018 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Константин Моллов

при секретар Таня Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 124 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от Р. И. Д., ЕГН **********, чрез ад. Г.Ш. *** срещу “ДЗИ – общо застрахова- не” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., район “С.”, ул. “..., представлявано от К.Х.Ч. – гл. изп. директор и М.К.Г. – изп. директор. Ищцата твър- ди, че с Присъда № 589 от 05.05.2010 г., постановена по НОХД № 380/2010 г. по описа на Шуменския районен съд А.М.И. е призната за виновна в то- ва, че на 17.10.2009 г. при управление на МПС е нарушила правилата за движение и по непредпазливост й е причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупва- не на тялото на дванадесетия гръден прешлен и на четвъртия поясен прешлен, счупване на напречния израстък на същия, обусловило трайно затруднение на дви- жението на снагата, както и многофрагментарно счупване на дясната мишнична кост в горната й трета с разместване, обусловило трайно затруднение на движение- то на десен горен крайник за период около 5 – 6 месеца. След ПТП ищцата е откарана в МБАЛ Шумен, където й е била поставена диагноза: мозъчно сътресение лека степен. Компресионна фрактура на тялото Th 12. Фрактура на тялото L 4 в дясно и на десния pr. Transversi, фрактура в проксималната метафиза и диафиза. Ищцата се оплаквала от главоболие, болки в дясното рамо и по хода на гръбначния стълб. На 20.10.2009 г. тя е преместена за оперативно лечение в МБАЛ Варна към ВМА София. След проведен консулт с невролог е взето решение да се оперира първо счупването на раменната кост, а впоследствие по преценка и счупването на първия поясен прешлен. На 30.10.2009 г. е осъществена операция на раменната кост, като е извършена кръвна репозиция на счупването на мишницата и метална остеосинтеза със заключваща плака. Претърпените болки и страдания са били въз- мездени от ответното дружество, като за целта е сключено и съответното споразу- мение от 12.07.2010 г. При оформянето на споразумението е допусната техническа грешка като е написана 2009 г.

На 20.03.2013 г. е направена нова операция за екстракция на остеосинтезния материал, но поради наличие на некачествено капсулообразуване и опастността от фрактура на костта металната остеосинтеза е оставена. Здравословното състояние на ищцата наложило освидетелстване от ТЕЛК, който е определил 54% трайна не- работоспособност. Освен наличието на физическа болка, ищцата се чувствала потисната от обстоятелството, че движенията и са затруднени и тя е в тежест на близките си. Болките и страданията претърпени от пострадалата по време на проведената през 2013 г. втора операция и последвалата инвадилизация, която е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП не са възмездени със споразумението от 12.07. 2010 г.

В началото на 2017 г. започват рязко да се проявяват последиците от травмите на гръбнака. При извършения преглед е установено наличието ъглова кифоза в областта на 12 гръден прешлен на ищцата. Същата е в причинно следствена връзка с ПТП и не е обезщетена със споразумението от 12.07.2010 г. Ищцата е отправила молба до ответното дружество за възмездяване на неимуществените вреди от последвалите телесни увреждания, но застрахователя с писмо от 17.05.2017 г. е отказал да заплати обезщетение, считайки, че всички неимуществени вреди са обезщетени с подписаното на 12.07.2010 г. споразумение. Ищцата претендира оответното дружество да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на получените от нея травматични увреждания след подписване на споразумението от 12.07.2010 г. и касаещи неправилното зарастване на ставата и невъзможността да се премахне остеосинтезата, констатирана при операцията през 2013 г. и настъпилата ъглова кифоза, установена през 2017 г. в размер на 30 000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от три години преди датата на заявяване на претенцията до окончателното й заплащане.

Ответникът “ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, оспорва предявените срещу него искове, като ги счита за допустими, но неоснователни. Ответникът не оспорва наличието на сключен между него и А.М.И. договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № ...31/31.03.2009 г., валидна към датата на ПТП. Не оспорва обстоятелст- вата, че на 17.10.2009 г. е настъпило ПТП, виновно причинено от А.И., която като водач на МПС по непредпазливост и в нарушение на правилата за дви- жение е причинила телесни увреждания на ищцата; образуването на НОХД, завър- шило с посочената от ищцата присъда, която е влязла в сила; сключването между него и ищцата на споразумение от 12.07.2010 г., по силата на което ищцата е приела обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000.00 лв. и за имуществени в реди в размер на 2 072 лв. Твърди, че при разглеждане претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за претърпените от нея вреди, предявена на 28.05.2010 г., е съобразило всички релевантни факти, включително и обстоятелството, че след поставяне на метална остеосинтеза, се налага извършване на втора операция за от- страняването й. Именно тази втора операция, както и остатъчното затруднение в движението на дясната раменна става са взети изцяло предвид при определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Счита, че с исковата молба ищцата предявява изцяло нова претенция, отнасяща се до психическото и емоционалното й състояние, вследствие на ПТП, която е изцяло погасена по давност на основание чл.197 от КЗ (отм.), като с оглед на това прави съответното възражение.

От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

С влязла в сила Присъда № 598 от 05.05.2010 г. на Шуменския районен съд, постановена по НОХД № 380/2010 г. по описа на съда, А.М.И., ЕГН ********** е била призната за виновна в това, че на 17.10.2009 г. около 14.00 ч. на път І-2 при км.101+117 (гр. Р. – гр. В.) преди разклона за с. Р., обл. Ш. при управление на МПС – лек автомобил марка „БМВ 316 I” с рег. № Н ...АР, нарушила правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Р.И. Д., изразяваща се в счупване на тялото на дванадесетия гръден и четвъртия поясен прешлен, счупване на напречен израстък на същия, обусловило трайно затруднение в движението на снагата, както и многофрагментарно счупване на дясната мишнична кост в горната й трета с разместване, обусловило трайно затрудняване на движе- нието на десен горен крайник за период около 5-6 месеца, поради което и на осно- вание чл.343, ал.1, б. „б”, предл. 2 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК е осъдена на „пробация”, чрез налагане на посочените в присъдата пробационни мерки и е нало- жена административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година.

Страните не оспорват наличието на деликт, при съответното авторство, про- тивоправност и вина, както и че за лекия автомобил, с който А.М.И. е причинила ПТП е сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” с “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, обективиран със застрахователна полица № 06 50900307 31/31.03.2009 г., валидна за периода от 01.04.2009 г. до 31.03.2010 г. Безспорно между страните е и обстоятелството, че на 30.10.2009 г. е направена операция на ищцата, като е извършена кръвна репозиция на счупването на мишницата и метална остеосинтеза със заключваща плака. На 12.07.2010 г. между страните е сключено споразумение (л.10), по силата на което ответното дружество е заплатило на ищцата сумата от 15 000.00 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди и сумата от 2 072.86 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди настъпили в резултат на ПТП от 17. 10.2010 г. В споразумението е посочено, че на ищцата предстои извършване на операция.

На 19.03.2013 г., ищцата е постъпила в МБАЛ – В. към Военномедицинска академия, където на 20.03.2013 г. е извършена нова операция за екстракция на остеосинтезния материал. По време на операцията са екстрахирани 8 от остеосин- тезните винтове, но е преценено, че плаката с останалите винтове следва да се остави, тъй като е все още със стабилизираща функция – Епикриза изх. № 1583 от 25. 03.2013 г. (л.22). Ищцата е освидетелствана от ТЕЛК, който е определил 54% трайна неработоспособност с водеща диагноза: „Счупване наниво раменен пояс и мишницата” – Експертно решение № 0360 от 03.02.2010 г. Срокът на инвалидност е определен за две години, до 01.02.2012 г. На 11.12.2014 г. е извършено преосвидетелстване на нетрудоспособността с водеща диагноза: „Счупване на горния крайник на раменната кост”, като процента на нетрудоспособност не е променен – Ек- спертно решение № 05587 от 11.12.2014 г. на І-ви състав на МБАЛ „Света Марина” ЕАД гр. В. (л.17). Срокът на определения процент нетрудоспособност е до 01.12.2017 г. При проведено на 02.03.2017 г. изследване – магнитно-резонансна томография е установена компресионна фрактура на 12-ти гръден прешлен с ъгло- ва кифоза – амбулаторен лист № 560 от 02.03. 2017 г. (л.19) и амбулаторен лист № 000892 от 23.03.2017 г. (л.18).

По делото е допусната и извършена съдебномедицинска експертиза. Заклю- чението е изготвено въз основа на приложените по делото документи, както и на медицинските документи намиращите се в „МБАЛ–Шумен” АД или в друго лечебно заведение, където е лекувана ищцата и извършения от вещото лице личен преглед. Видно от депозираното заключение, което не е оспорено от страните, вещото лице посочва, че вследствие на ПТП на 17.10.2009 г. Р.И.Д. е получила следните травматични увреждания: съчетана травма – глава, гръбначен стълб, крайници: 1) контузия на главата: лекостепенно мозъчно сътресение; 2) контузия на гръбнака: счупване на тялото на 12-тия гръден и на 4-тия поясен прешлен и 3) контузия на крайниците: многофрагментно счупване на дясната мишнична кост в горната й трета с разместване.

Оздравителния процес след получените при ПТП травматични увреждания е протекъл продължително и със затегнат ход. По отношение счупването на дясната мишнична кост консолидационният процес не е напълно завършен до края на м. март 2018 г. Металната остеосинтеза не е свалена. След компресионното счупване на дванадесетия гръден прешлен се е оформила ъглова кифоза (нестабилна фрактура). Към момента на извършвана на експертизата ищцата е с намалена трудоспособност, има болезненост и ограничение на движението на дясната раменна става, засилващи се при промяна на времето и при физическо натоварване. Ъгловата кифоза не причинява неврологичен дефицит, но променя нормалната конфигурация на гръбнака, причинява болезненост, дискомфорт, ограничение на движенията на гръбнака.

Изваждането на металната остеосинтеза е обичайна практика в травматоло- гията към датата на поставянето й – 20.10.2009 г., не може да се предвиди с категоричност кога и дали ще стане възможно металът да бъде отстранен оперативно, тъй като това зависи от редица фактори. Р. Д. е постъпила за оперативно изваждане на остеосинтезния материал, но са налице ограничения в обема на всички движения, на практика е налице усложнение (контрактура) на дясната раменна става. В хода на операцията са били извадени осем винта, но е преценено, че металната плака с останалите седем винта следва да се остави, тъй като все още има стабилизираща функция в незавършената консолидация на фрактурата.

Между претърпяното на 17.10.2009 г. ПТП и развилата се деформация на гръбнака – ъглова кифоза в областта на 12-ти гръден прешлен на ищцата, установена при проведена на 02.03.2017 г. магнитно-резонансна томография е налице пряка причинна връзка. Между ПТП и инвалидизацията на ищцата също е налице причинна връзка. Анализа на приложените по делото документи показва, че намалената трудоспособност на Р.И.Д. се дължи единствено на получените при ПТП травми и на развилите се във връзка с тях усложнения. Не са установени други общи заболявания, отразяващи се на работоспособността й.

Към настоящия момент Р.И.Д. е с непълно консолиди- рана фрактура на дясната мишнична кост и контрактура в областта на дясната раменна става, с частично ограничение в движенията й. Същата причинява умерена болезненост при движение и ограничава частично физиологичните функции на крайника. Установената ъглова посттравматична кифоза на гръбначния стълб протича с болки в гърба, мускулна умора и скованост изискващи покой и/или медикаментозно лечение. Получените травматични увреждания при ПТП, ведно с настъпилите усложнения, към настоящия момент не водят до преминаване в по-висока степен на инвалидност, но обуславят трайно намалена работоспособност за продължителен период от време, неподлежащ на точно прогнозиране. Към настоящия момент ищцата не може да упражнява тежък физически труд, както и дейности, свързани с прекомерно физическо обременяване, натоварване на гръбначния стълб, поза и дейности изискващи движения на десния горен крайник в пълен обем.

Към настоящия момент състоянието на горния десен крайник е без съществена динамика. Направената актуална рентгенография показва, че към края на м. март 2018 г. металната остеосинтеза е налице. Има оформен груб калус, но фрак- турната линия е все още частично видима, с незавършена консолидация. В бъдеще може да бъде проведена физио- и кинезитерапия за подобряване обема на движенията в дясната раменна става. По отношение на компресивното счупване на дванадесетия гръден прешлен и развилата се ъглова кифоза в същата област, уврежданията са трайни и не могат да се възстановят от самосебе си. На ищцата би могло да се проведе оперативно лечение – задна стабилизация на гръбнака, която би могла да доведе до укрепване на гръдно-поясния му отдел, утихване на болковия син- дром и др.

В съдебно заседание вещото лице, в отговор на зададените му въпроси посочва, че ако кифозата не се оперира болковият синдром ще продължи, а операцията е единствената алтернатива за подобряване на състоянието. От снимки № 5 и № 7 приложени към заключението е видно че протича процес на деформация, но операцията ще възстанови нормалното разположение между гръбначните прешлени, което е най-оптималния вариант и респективно ще подобри биомеханиката на гръбнака. Спрямо състоянието, в което ищцата е била след ПТП, ъгловата кифоза е пряко усложнение на компресивното счупване на гръбнака. Тялото на гръбнака в известна степен се смачква и това смачкване продължава докато се стабилизира в някакво положение.

По отношение травмата на гръбнака е било проведено консервативно лечение. Счупванията на гръбначните прешлени се лекуват с лежане. При нормални обстоятелства, при успешно, благоприятно консервативно лечение напълното срастване на поясен прешлен е около девет – дванадесет месеца след травмата. Но в случая са налице усложнения. Към момента на сключването на споразумението консолидационният процес не е бил завършен. При протичането на един нормален оздравителен процес, прешлените би следвало да заздравеят към края на 2010 г., но в случая са се развили усложнения. По делото няма данни ищцата да не е спазвала предписанията за консервативно лечение на травмата.

По отношение счупването на ръката, средния срок за консолидация на рана на кост е шест месеца. На контролната снимка направена в края на м. март 2018 г., когато се изготвя експертизата, част от фрактурната линия все още се вижда. Фрактурата не е зараснала напълно. При нормални условия към деветия месец, към датата на сключването на споразумението със застрахователя, консолидацията на костта би трябвало да е завършила напълно, движенията на ръката да са се възстановили в почти пълен обем и металът може да бъде изваден. Направената в епикризата от 2013 г. констатация, че интероперативно е установено некачествено капсу- лообразуване и поради опасност от нова фрактура металната остеосинтеза е оставена означава че по време на операцията е установено непълно срастване. Вещото лице не може да са ангажира с прогноза кота ищцата ще възстанови функцията на ръката си.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза и отговорите на вещото лице на зададените в съдебното заседание от 25.04.2018 г. въпроси се установява, че настъпилото на 17.10.2009 г. ПТП представлява за ищцата травмиращо преживяване с характеристика на остър стрес, последван от протрахирана адаптационна реакция. Феноменологичното състояние се е изявило в тревожност, безпокойство, отчаяние, чувство за невъзможност за справяне, за изолация и принудително ограничаване на контактите, себеотносими интерпретации, цефалгия (главоболие), инсомния (безсъние), вегетативни симптоми. Към момента на осви- детелстването са налице тревожни изживявания на ищцата свързани с реалния страх, че може да бъде инвалидизирана по-тежко. Ситуацията продължава да е стресираща. Налице са мисли за безпереспективност и страхове, но те не са извънмерни, не се установяват, към момента на изследването, клинични признаци на психично разстройство.

В хода на процеса е разпитан един свидетел К.Т.Х., живущ на семейни начала с ищцата. След ПТП и изписването от болницата, ищца- та е лежала неподвижно около пет месеца. Имали са надежда че ще се оправи. През 2013 г. са поискали да й изкарат болтовете, но завеждащият на отделението е казал, че никой лекар няма да се наеме да я оперира. После са ходили на прегледи за гръбначния стълб. Неврохирургът казал на свидетеля, че гръбнакът на ищцата ще се прегъва и с течение на годините тя ще си остане прегърбена за цял живот и трябва да се оперира. Това много ги отчаяло. Р.И.Д. седяла и плачела понякога. На свидетеля са искали девет хиляди лева за операция на гръб-начния стълб. Съдът кредитира показанията на свидетеля предвид обстоятелството, че той има преки и непосредствени впечатления и те кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства.

С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г.) във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ (обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016 г.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В доклада по делото, е дадена правна квалификация на главната претенция - чл.432, ал.1 от КЗ. Но независимо от това, съдът счита, че не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като това не е рефлектирало върху разпределяне на доказателствената тежест между страните, точността на указанията относно подлежащите на доказване факти и ангажирането на адекватни на предявената претенция доказателства, поради което спорът може да бъде разгледан по същество, без да се налага отмяна на определението, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество.

По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 01.02.2018 г.

Разгледани по същество исковите претенции са основателни, поради следни- те съображения:

Няма спор между страните относно наличието на деликт вследствие настъпилото на 17.10.2009 г., ПТП, при което ищцата е получила, твърдените от нея травматични увреждания. Не се спори относно наличието на всички комулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответното дружество породено от валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователният договор е бил обективиран в застрахователна полица № 065090030731/31.03.2009 г., със застрахователен срок от 01.04.2009 г. до 31.03.2010 г. Валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от застрахователното дружество по чл. 226, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), поради което същото следва да обезщети имуществените вреди, претърпени от ищеца, като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.

Основния спор между страните в настоящия процес е относно наличието на по-късно настъпили неимуществени вреди, които са не са обезщетени с подписаното между страните на 12.07.2010 г. споразумение.

Събраните в хода на процеса доказателства установяват, че оздравителния процес към настоящия момент не е приключил. Налице са усложнения изразяващи се в незарастване на счупената мишнична кост и оформяне на ъглова кифоза, уста- новени съответно при извършване на втората операция на 20.03.2013 г. и при магнитно-резонансната томография, проведена на 02.03.2017 г. Затормозяването на оз- дравителния процес е довел и до трайно намаляване на работоспособността на ищцата, и продължаване на инвалидизирането й през м. декември 2014 г. Всички тези усложнения, които влошават здравословното състояние на ищцата, включи- телно и продължаващато намаляване на работоспособността й се проявяват след сключването на споразумението от 12.07.2010 г. и са в пряка причинна връзка с ПТП. Не са регистрирани други общи заболявания, които да се отразят на работо- способността й. Съдът, в настоящия си състав, счита, че те не са били предвидени при сключването му. То е подписано около девет месеца, след ПТП, причинило травмите на ищцата. При нормално протичане на оздравителния процес, той би следвало да приключи към края на 2010 г. когато след заздравяване на мишничната кост е следвало да се извади металната остеосинтеза, а счупените прешлени да зараснат. Следвало е и да се възстанови и работоспособността й, предвид определе- ния с Експертно решение № 0360 от 03.02.2010 г., срок за инвалидност. Към мо- мента на подписването не са налице признаци за усложняването му. С оглед на това, съобразявайки се с нормалното развитие на оздравителния процес, както и с обичайната практика в травматологията след заздравяване на костта да се извърши операция за изваждане на металната остеосинтеза, страните са определи и размера на обезщетението за неимуществените вреди.

С разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД е регламентирано пълното обезщетение за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици за пострадалия. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане – т.1 на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. От установения с чл.51, ал.1 от ЗЗД принцип на пълното обезщетяване на понесените при непозволеното увреждане вреди, следва, че ако здра- вословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, когато то се намира в причинна връзка с увреждането и ако при при- съждането на първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено – т.10 на ППВС № 4 от 30.10.1975 г. С оглед на това ищцата следва да бъде обезщетена за претъпрените неимуществени вреди, дължащи се на влошеното й здравословно състояние, което е в пряка причинна връзка с получените при ПТП травми.

В хода на процеса не са събрани категорични доказателства, които да уста- новят безспорно, че ищцата е допринесла за настъпилите усложнения и по-специално за тези свързани с контузията на гръбнака, като не е спазвала предписанията за лечение.

С отговора на исковата молба, “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е направило на основание чл.197 от КЗ (отм.) възражение за изтекла погасителна давност по отношение на заявените с исковата молба претенции. Основната цел на погасителната давност е да гарантира правната сигурност, като защити длъжника от продъл- жилото определен период от време бездействие на кредитора и давайки защита на гражданскоправните субекти срещу трудностите от доказването при отдалеченост във времето, да внесе определена стабилност в гражданските правоотношения. За да е налице бездействие на кредитора, което не се толерира от законодателя, отнемайки възможността за принудително осъществяване на оспореното субективно право, то трябва да е възникнало и да може да бъде упражнено, респективно защитено. Пострадалият от деликт към момента на извършване на увреждането все още няма възникнало право на обезщетение за ексцес, което да е погасено по давност, доколкото не е настъпила вредата, изразяваща се във влошаване на здравословното му състояние.

Видно от разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД правото на обезщетение при ексцес се проявява значително по-късно и макар да е свързано с вземанията по чл. 51, ал.1 и чл.52 от ЗЗД е ново самостоятелно право. За него погасителната давност започва да тече не от момента на непозволеното увреждане, а от деня на проявле- ние на новите вреди в пълния им обем, т.е. от деня на влошаване здравето на увредения спрямо първоначалната му увреда, както е прието и в т.1 на ППВС № 2 от 21.12.1981 г. В този смисъл е т.4 от Тълкувателно решение № 1от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/20 14 г. на ОСТК на ВКС, съгласно която давността по прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение при ексцес започва да тече от деня на проявяването на вредата.

В конкретния случай на 20.03.2013 г. при извършване на операция за отстра- няването на металната остеосинтеза е установено, че зарастването на костта не е завършило, преосвидетелстването на намалената трудоспособност е извършено с решението на ТЕЛК от 11.12.2014 г., а ъгловата кифоза на 02.03.2017 г. Съгласно чл.114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от момента когато се поражда правото на иск. Ищцата е депозирала исковата си молба на 19.07.2017 г., т. е. тя е предявила претенциите си в рамките на петгодишния давностен срок, визиран в чл. 110 от ЗЗД.

Относно размера на претендираното от ищцата обезщетение.

Обезщетението за неимуществени вреди имат за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Тези нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените към момента на осъществяването на увреждането болки и страдания, а продължават и след това. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкретните прояви на увреждане, физическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП травми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата на ПТП пострадалата е на 36 години, като оздравителния процес протича вече близо девет години и към настоящия момент не са налице обективни данни, въз основа на които да се направи прогноза за неговото скорошно приключване. Напротив налице са усложнения, част от които (ъгловата кифоза на гръбначния стълб) не могат да се възстановят от самосебе си, а само след провеждане на оперативно лечение. Налице е трайно намалена работоспособност за продължителен период от време, неподлежащ на точно прогнозиране, според заключението на СМЕ. Незарасналата мишнична кост ограничава частично движенията на крайника и причинява умере- на болезненост. Ьгловата кифоза също е съпроводена с болки в гърба, мускулна умора и скованост изискващи покой. Затормозяването и неприключването на оздравителния процес вследствие настъпилия ексцес, ограничават възможността на ищцата в нейната най-активна възраст да води пълноценен живот. Това неизбежно е рефлектирало върху нейното психическо състояние и предизвиква психични страдания изразяващи се тревожни изживявания, страх от възможността да се задълбочат здравословните й проблеми, чувство на безперспективност. На тази основа съдът приема че е справедливо на Р.И.Д. да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени й вследствие на влошаване на здравословното й състояние от настъпилото на 17.10.2009 г. ПТП, в размер на 30 000.00 лв. С оглед на това съдът, счита, че предявения на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) иск е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, така както е предявен.

Предвид основателността на главната претенция, основателна е и акцесорната претенция за мораторна лихва за периода от 19.07.2014 г. до 19.07.2017 г. Предвид уважения размер по главната претенция на ищеца и разпоредбата на чл.162 от ГПК съдът определя размера на дължимата мораторна лихва за процесния период на 9 152.82 лв.

Основателна е и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане.

Независимо от изхода на делото на ищцата не следва да бъдат присъдени разноски, предвид обстоятелството, че тя не е представила доказателства за извършени от нея разноски по производството, включително и заплащане на адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът “ДЗИ – общо застраховане” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 1 566.39 лв. по сметка на Шуменския окръжен съд.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Осъжда “ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., район “С.”, ул. “..., представлявано от К.Х.Ч. – гл. изп. директор и М.К.Г. – изп. директор да заплати на Р.И.Д., ЕГН ******** 96, с адрес: *** сумата от 39 159.82 (тридесет и девет хиляди сто петдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки) лв., от които 30 000.00 (тридесет хиляди) лв., представляващи обезщетение за претърпени не- имуществени вреди, причинени от усложнения и влошаване на здравословното й състояние (ексцес) вследствие на получените от нея травматични увреждания в резултат на станалото на 17.10.2009 г. ПТП и 9 159.82 (девет хиляди сто петдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки) лв., представляваща мораторна лихва, върху присъденото обезщетение за периода от 19.07.2014 г. до 19.07.2017 г., ведно със за- конната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в Шуменския окръжен съд –19.07.2017 г. до окончателното й заплащане.

Разноски не се присъждат.

Осъжда “ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., район “С.”, ул. “..., представлявано от К.Х.Ч. – гл. изп. директор и М.К.Г. – изп. директор да заплати по сметка на Шуменския окръжен съд държав- на такса в размер на 1 566.39 (хиляда петстотин шестдесет и шест лева и тридесет и девет стотинки) лева.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: