Р Е Ш Е Н И Е № 56

гр. Шумен, 25.05.2018 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Румяна Райкова

Йордан Димов

при секретарТаня Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. т. д. № 41 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3 от 03.01.2018 г., постановено по г. д. № 1290 по описа на Шуменския районен съд за 2017 г., първоинстанционният правораздавателен орган е осъдил „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „..., Бизнес парк София, бл.14, представлявано от прокуристите Н.Н.и Д.Д. да заплати на Б.В.И., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване гр. Шумен, ул. „...”, № 68, вх.Б, ет.1, ап.19 на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 1 601.55 лв., представляваща заплатена без основание лихва по договор за потребителски пари- чен кредит № PLUS-10914257 от 09.09.2014 г. за периода от 09.09.2014 г. до 02.05. 2017 г. С решението районният съд е признал за установено, че Б.В. Ива- нов не дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сумата 69.20 лв., предста- вляваща уговорена лихва по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10 914257 от 09.09.2014 г. за периода от 28.04.2014 г. до 20.09.2017 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е осъдено да заплати на Б.В.И. сумата от 520.00 лв. – деловодни разноски, а последният е осъден да заплати на търговското дружество деловодни разноски в размер на 2.57 лв., съразмерно на прекратената част от иска по чл.124, ал.1 от ГПК.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ответникът, в първоин- станционното производство„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, който го обжалва, считайки, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, като е изложил подробни аргументи във въззивната си жалба. Въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като неправилно и да постанови ново, с което да отхвърли предявените от Б.В.И. искове и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски и минималното юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 200.00 лв.

Въззиваемата страна – Б.В.И., чрез процесуалния си предста- вител ад. Д.Д. ***, в своевременно депозирания отговор на въззивната жалба и в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на районния съд.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател- ства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депози- рана от Б.В.И., в която твърди, че на 09.09.2014 г. между него и ответника е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10914257. Въз основа на договора му е предоставен кредит при годишен процент за разходите 46.70% и лихвен процент 36.94%. След сключване на договора е извършвал погасяване на кредита, съобразно уговорените в него условия, като е внесъл сумата от 4 100.44 лв. от която 2 192.00 лв. за погасяване на главницата и 810.06 лв. за по- гасяване на дължимата възнаградителна лихва. След внасяне на посочената сума е останал остатък за погасяване по кредита, а именно: главница – 307.10 и лихва – 113.44 лв. Ищецът счита, че заплатената от него сума от 810.06 лв. за погасяване на дължимата лихва е получена от ответника без основание. Обосновава недължимостта с нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите нрави. Размерът на уговорената с договора лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва, което е в противоречие с добрите нрави и води до нищожност на уговорката. С оглед на това моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 810.06 лв., като недължимо платена по договора и да бъде признато за установено, че не му дължи сумата от 113.44 лв., представляваща незаплатения по договора остатък от възнаградителната лихва. В хода на делото ищецът с молба от 26.10.2017 г. е увеличил размера на претендираната от него сума по пре- дявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД от 810.06 лв. на 1 601.55 лв. и е намалил претенцията си по иска с правно основание 124., ал.1 от ГПК на 69.20. лв. С протоколно определение от същата дата районният съд е допуснал поисканото от ищеца изменение на претенциите му.

В срокът по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор, в който заявява, че предявения срещу него иск е изцяло неоснователен.

Страните не спорят, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 09.09.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Б.В.И.е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10914257. по силата на договора ответникът, в качеството си на кредитор е предоставил на ищеца, в качеството му на кредитополучател, паричен заем в размер на 2 500.00 лв., със срок за погасяване три години и уговорени месечни вноски от 129.85 лв. Предвиденият в договора, годишния процент на разходите (ГПР) е 46.70%., а лихвата е в размер на 36.94%.

Не се спори между страните, а и от заключението на назначената от район- ният съд съдебно-счетоводна експертиза (неоспорена от страните) се установява, че за периода от 09.09.2014 г. до 02.05.2017 г. по кредита са погасени: главница в размер на 1 873.95 лв., лихва в размер на 1 601.55 лв. и застраховка в размер на 430.30 лв. или общо 3 905.80 лв.. Размерът на лихвата за погасяване по процесния кредитен договор за периода от 28.04.2014 г. до 20.09.2017 г. е в размер на 69.20 лв.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените от Б.В.И. обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК са до- пустими, а разгледани по същество са неоснователни, поради следните съображе- ния:

Налице е бил валидно сключен между ищеца и ответника договор за потре- бителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, в предвидената от закона форма (чл.10 от ЗПК), съдържащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл.11 от ЗПК. Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е поело задължението да предостави на Б.В.И. уго- ворената с договора парична сума, а последният се е задължил да ползва сумата и да я върне съобразно уговореното.

Ищецът счита, че уговорената с договора лихва е нищожна, поради противо- речието й с добрите нрави.

Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Понятието „добрите нрави” по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански респективно търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Добрите нрави са коректив, целящ да осуетят злоупотребата с принципа за свободата на договарянето, която не е неограничена. Посредством тях, законодателят ограничава приложното поле на автономията на волята и свободата на договарянето, като целта е да се защитя от неравноправно третиране икономически слабите участници в гражданския оборот. Неспазването на добрите нрави е основание за нищожност на съответната клауза.

Добрите нрави са неписани правила и норми, но в определени случаи законодателят може да включи същите в действащото законодателство. С изменението на ЗПК (обн. в ДВ бр.35 от 22.04.2014 г.) е въведена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗКП, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Видно от мотивите за това изменение (изложени при пленарно парламентарно обсъждане на 06.03.2014 г., 42-то НС) законодателят си е поставил за цел постигане именно на справедлив баланс между интересите на потребители на „бързи” небанкови кредити, изолирани от банковите услуги поради ниска кредитоспособност (влошено имуществено състояние, нестабилни или неустановими доходи, налична вече задлъжнялост) или ниска информираност и на професионалните заемодатели, опериращи на същия този рисков пазар, понасящи загуби от неплатежоспособност на висок брой свои клиенти.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

От двете разпоредби се установява, че ГПР включва и размера на възнаградителната лихва по конкретния кредитен договор. С чл.19, ал.4 от ЗКП, законодателят императивно е определил лимит на лихвата по потребителските кредити, като е определил максималния размер на годишния процент от разходите, който защитава интересите и двете страни по договора и с оглед на това не е в противоречие с добрите нрави. Предвид размера на законната лихва определена с ПМС № 100 от 25.05.2012 г. (отм.) в сила до 01.01.2015 г. и ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., - ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта, договорения с процесния договор ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута. Следователно клаузата, уговаряща размера на лихвата не е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Налице са предпоставките за възникване и съществуване на задължения за заплащане на лихвата в уговорения размер, предвид наличието изрична клауза в процесни договор за потребителски кредит. С оглед на това предявените от ищеца обективно, комулативно съединени искове следва да бъдат отхвърлени, предвид тяхната неоснователност и недоказа- ност.

Стигайки до тези правни изводи настоящата инстанция констатира, че те се различават от тези на първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се от- хвърлят предявените от Б.В.И. искове с правно основание чл.55, ал. 1, пр.3 от ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК.

При този изход на делото следва да се отмени решението в частта за разноските, присъдени на страните и да се постанови ново, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Б.В.И. следва да заплати на ответника направените от него деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 257.03 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя изцяло Решение № 3 от 03.01.2018 г., постановено по г. д. № 1290/ 2017 г., по описа на Шуменския районен съд, като вместо това постановява:

Отхвърля, като неоснователени и недоказани предявените от Б.В.И.., ЕГН********** ***, с адрес за призоваване гр. Шумен, ул. „...”, № 68, вх.Б, ет.1, ап.19 против „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „...”, Бизнес парк София, бл.14, представлявано от прокуристите Н.Н.и Д.Д. иск с прав- но основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да му заплати сумата от 1 601.55 лв., представляваща заплатена без основание лихва по договор за потребителски паричен кре- дит № PLUS-10914257 от 09.09.2014 г. за периода от 09.09.2014 г. до 02.05. 2017 г. и иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че не дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сумата 69.20 лв., представлява- ща уговорена лихва по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-109142 57 от 09.09.2014 г. за периода от 28.04.2014 г. до 20.09.2017 г.

Отменя Решение № 3 от 03.01.2018 г., постановено по г. д. № 1290/2017 г. по описа на Шуменския районен съд, в частта за разноските, присъдени на стра- ните, като вместо това постановява:

Осъжда Б.В.И., ЕГН********** ***, с адрес за призоваване гр. Шумен, ул. „...”, № 68, вх.Б, ет.1, ап.19 да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „...”, Бизнес парк София, бл.14, представлявано от прокуристите Нели Не- дялкова и Д.Д. сумата от 257.03 (двеста петдесет и седем лева и три стотинки) лв., представляващи направените по делото разноски в двете инстанции

Решението е окончателно и предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на об- жалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.