Р Е Ш Е Н И Е № 66

гр. Шумен, 26.06.2018 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на пет- надесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Румяна Райкова

Йордан Димов

при секретар Таня Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. т. д. № 50 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 784 от 25.10.2017 т., постановено по г. д. № 3060 по описа на Шуменския районен съд за 2016 г., първоинстанционният правораздавателен орган е обявил клаузите на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договор за банков кредидит № HL 23026, сключен на 04.06.2007 г. между Н.С.Н., ЕГН ********** *** и „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр. София 1766, район Вито- ша, ул. „...”, № 260, представлявано от П.Н.Д.– изпълнителен директор, Д.Б.Ш.и А.В.Я.за нищожни на основание противоречие със закона – чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП. Ра- йонният съд е осъдил „Юробанк България” АД да заплати на Н.С.Н. сумата он 3 682.55 лв., представляваща сбор от недължимо платени суми по 55 месечни вноски за периода от 30.11.2011 г. до 10.05.2016 по договора за бан- ков кредит № HL 23026, сключен на 04.06.2007 г.между ищеца и ответника, платени без основание поради нищожност на клаузите на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от дого- вора, като неравноправни клаузи, както и законната лихва върху сумата от датата 02.12.2016 г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата 1 824.48 лв. – разноски по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ответника в първоин- станционното производство „Юробанк България” АД, който го обжалба изцяло, като неправилно, поради несъответствие с приложимия материален закон и нео боснованост. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции, като неоснователни, както и да му бъдат присъдени съдебните разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна Н.С.Н., чрез процесуалния си представител П.Й.Н. *** в депозирания отговор на въззивната жалба, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депози- рана от Н.С.Н., в която твърди, че на 04.06.2007 г. е сключил с „Юробанк България” АД (с предишно фирмено наименование „Бългаска пощенска банка” АД) договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № HL 23026. Предоставеният с договора кредит е следвало за бъде върнат в срок от 300 месеца, чрез заплащане на равни месечни анюитетни вноски. Уговорената с договора годишна лихва, дължима от ищеца е била с размер на Базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в лева, който към датата на сключването на договора е 7% плюс надбавка от 3.45%. В чл.3, ал.5 от договора е посочено, че БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за стра- ната. В чл.6, ал.3 от договора е уговорено, че в срока на действие на договора, ако банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителната вноска определен с договора се променя автоматично в съответствие с промяната. Банката неколкократно е увеличавала размера на БЛП, при константна надбавка 3.45%. В резултат на това ищецът е заплатил 55 анюитетни вноски, чийто размер е бил по-голям от първоначално уговорения, като платената в повече сума е в общ размер на 3 761.17 лв. тази сума е платена без основание, тъй като чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договора за банков кредит са нищожни на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП. Към датата на депозиране на исковата молба, ищецът е заплатил всички изискуеми месечни анюитетни вноски Ищецът претендира да се постанови решение, с което на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП да се обяви нищожността на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 23026 от 04.06.2007 г. и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да се осъди „Юробанк България” АД да заплати на ищеца сума в раз- мер на 3 761.17 лв., представляваща сбор от платени недължими суми по 55 месеч- ни анюитетни вноски по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 23026 от 04.06.2007 г., платени без основание поради нищожност на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от кредитния договор, като неравноправни клаузи, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба до окон- чателното изплащане на дължимата сума. По молба на ищеца районният съд с определение от 03.10.2017 г., постановено в съдебно заседание е допуснал измене- ние на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като е намалил претенцията от 3 761.17 лв. на 3 682.55 лв. и е прекратил производството в частта за разликата над 3 682.55 лв. до първоначално предявената сума от 3 761.17 лв.

В отговора си, депозиран в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва ис- ковете по основание и размер. Излага подробни доводи, че всички клаузи в кредитния договор са индивидуално уговорени, поради което не са неравноправни. БЛП е плаваща величина, от която се определя променливостта на лихвения процент и е изрично договорена между страните по договора. Възможността за уговаряне на променлива лихва е предвидена в чл.58 от ЗКИ, Не са налице общите изисквания на чл.143 от ЗЗП , няма клауза която да е във вреда на кредитополучателя, както и че основанията за промяна на лихвения процент са уговорени в договора. Измене- нието на БЛП зависи от обективни, икономически и финансови фактори.

Между страните не се спори и съдът, предвид събраните в хода на процеса доказателства приема че между страните е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 23026 от 04.06.2007 г. По силата на договора ответника е предоставил на ищеца кредит в размер на 28 440.00 лв. за покупка на недвижим имот със срок за издължаване 300 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка – чл.1, ал.1 и чл.5 от договора. Погасяването на кредита става на равни месечни анюитетни вноски – чл.6, ал.1 от договора. За предоставения кредит ищецът е дължал на ответника лихва в размер на БЛП за жилищни кредити в лева валиден за съответния период за начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 3.45%. Към датата на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити е в размер на 7%. – чл.3, ал.1 от договора. Т.е. уговорения лихвен процент по кредита е в размер на 10.45%. Съгласно чл.3, ал.5 от договора действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банко- вите салони. Договорените с договора надбавки не се променят. Съгласно чл.6, ал.3 в случай че по време на действието на договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.

Страните не спорят помежду си и съдът приема, че ищецът е заплатил всички изискуеми, съгласно погасителния план месечни вноски по отпуснатия му кредит и няма задължения към банката. Безспорно е между страните и обстоятелството, че по време на действието на договора банката е изменяла едностранно размера на дължимата от ищеца възнаградителна лихва. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената от съда съдебносчетоводна експертиза. В периода от 07.12.2007 г. до 07.04.2008 г. лихвения процент по кредита е увеличен на 10.9 5%. от 07.05.2008 г. до 07.07.2008 г. е 11. 20 %; от 07.08.2008 г. до 10. 11.2008 г. е 12.45 %.; от 07.12.2008 г. до 07.10.2012 г. е 13.95 % и от 07.11.2012 г. до 23.06.2016 г. е 13.70 %.

Общия размер на платените от ищеца месечни погасителни вноски над първоначално уговорения размер на месечната погасителна вноска за целия период от усвояването на кредита до датата на предсрочното му издължаване, възлиза общо на 6 618.18 лв.

Общия размер на платената от ищеца сума с която се завишава крайната дължима сума по кредита, вследствие увеличаване на лихвения процент от банката за периода от 30.11.2011 г. до 10.05.2016 г. е 3 682.55 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените от Н.С.Н. обективно, комулативно съедине- ни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.146 и чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП, чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са допустими. Разгледани по същество са основателни поради следните съображения:

Относно възражението, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.

Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.4 от ЗЗП, която има императивен характер, доказването на факта, че оспорената клауза е индивидуално уговорена е в тежест на доставчика на услугата – съответната банка. В конкретния случай аргументите на ответника се ограничават до тезата, че ищецът в исковата си молба не твърди, че към момента на сключването е имал възражение по конкретните клаузи и е проявил инициатива за обсъждането им и такова му е било отказано. Обстоятелството, че ответникът изготвя и предлага типови договори е нормална търговска практика и не е нарушение на закона.

С Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, І т.о. е прието, че индивидуално уговорената клауза по смисъла на чл.146 от ЗЗП е клауза в потребителския договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. С оглед на това факта, че в исковата молба липсват твърдения на ищеца, че е направил възражения и е отказано обсъждането им от страна на банката не е основание да се приеме, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени и да ос- вободи банката от задължението й да докаже, че намиращите се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни са били индивидуално отговорени с него. В хода на процеса ответникът, предвид, чл.146, ал.4 от ЗЗП, не е представил доказателства за осигурена от него възможност за обсъждане на клаузите от предложения типов договор и ищецът изрично да изрази становището си по тях и постигнато между страните съгласие относно тяхното съдържание. Оспорените клаузи са били изготвени предварително и поради това ищецът не е имал възмож- ност да влияе върху съдържанието им. Обстоятелството, че договорът е подписан от ищеца е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Предвид на това настоящият съдебен състав приема, че оспорените от ищеца клаузи от процес- ния кредитен договор не са индивидуално уговорени.

Относно приложимостта на изключенията по чл.144, ал.2, т.1 и ал.3 т.1 от ЗЗП.

Разпоредбата на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП изключва приложението на чл.143, т.10 от ЗЗП, като допуска едностранна промяна от доставчика на финансова услуга на лихвен процент, дължим от потребителя, но при наличие на няколко предпоставки: основателна причина за промяната, поето по договора задължение за уведо- мяване на другата страна в 7-дневен срок и предоставено право на потребителя да прекрати договора. При уговорка възнаградителната лихва да може да се променя при наличието на основателна причина, за да се приложи изключението по чл.144, ал.2, т.1, причината следва да е посочена изрично, ясно и разбираемо, да е основана на обективни фактори, които в достатъчна степен да са предвидими при сключването на договора. Липсата на обективен характер и на основателност на причината за изменението, както и непосочването на конкретните външни фактори/показатели на изменението не могат да се компенсират от уведомяването и с правото на прекратяване на договора. В този смисъл Решение на Съда от 21.03.2013 г. по дело С-92/11 и Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, І т.о.

В конкретния случай в процесния договор не са посочени причините от обективен характер, които биха дали възможност на банката да промени лихвения процент. От текста на чл.3, ал.3 и чл.6, ал.3 от кредитния договор е видно, че промяната на БЛП е предоставена изцяло на преценка на банката, без в договора да са посочени факторите, които биха наложили евентуалното му изменение. Липсва обвързаност на изменението на БЛП с конкретни обективни показатели, поради което не може да се приеме, че ищецът в качеството му на кредитополучател е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който ответникът може едностранно да промени цената на предоставената финансова услуга. Без значение е обстоятелството за наличието на методология за образуване на БЛП, публикувана на интернет сайта на банката, тъй като тя не е част от договорното съдържание. От заключението на вещото лице е видно, че публикуваната от банката мегтодология не съдържа формула или алгоритъм за изчисляване на БЛП. Посочено е, че БЛП ще се формира като сума от трансферната цена на ресурса в съответната валута и лихвената премия, прилагана за най-кредитоспособ- ните клиетни, но не е посочено кои обективни лихвени проценти, индекси и пр. ще влияят на БЛП и по какъв начин. Това създава възможност банката да определя изцяло по своя преценка по какъв начин да изчисли БЛП, тъй като не са публични конкретната методология или алгоритъм за изчислението. Следователно липсата на уговорени от страните ясни правила относно методиката и условията за едностран- на промяна на БЛП и съответно и за размера на анюитетните вноски по кредита, води до невъзможност да се обоснове основателна причина по смисъла на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП.

В договора не е налице и още една от предвидените предпоставки за прилагане на предвиденото в чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП изключение. Липсва клауза предоставяща право на потребителя да прекрати договора при промяна на БЛП. Предвидената в чл.8 и чл.9 от кредитния договор възможност за предсрочно плащане на кредита от ищеца има отношение към погасяване на задълженията по договора поради доброволното му изпълнение от страна на кредитополучателя, а не към прекратяване на правоотношението поради упражняване на предоставеното му с договора право да прекрати договорната връзка при несъгласие с предприетата от банката едностранна промяна на БЛП. С оглед на това изключението, предвидено в чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП е неприложимо в конкретния случай.

Разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП също предвижда изключение от прилагането на основанието посочено в чл.143, т.10 от ЗЗП, както и на основанието по чл.143, т.12 от ЗЗП по отношение на сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с изменение на лихвения про- цент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.

Както при хипотезата на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП, така и при тази по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, съответните клаузи даващи възможност за изменение на лихвения процент следва да бъдат формулирани по ясна и недвусмислен начин, както и потребителят да е получил достатъчно конкретна информация, как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин. Затова когато потребителят не е получил достатъч- но конкретна информация, как кредитодателят може едностранно да промени цената на предоставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по най-адекватния възможен начин, както и когато методологията, създадена от банката, като нейни вътрешни правила не са част от кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправната клауза на чл.143 от ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 143, ал.3, т.1 от ЗЗП. В този смисъл Решение № 95 от 13.092016 г по т.д. № 240/20 15 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 424 от 2.12.2015 г., по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС IV г. о., Решение № 77 от 22.04.2015 г., по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС III г. о. и Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, І т.о. С оглед на това в конкретния случай, предвид липсата на договорна клауза в която изрично, разбира- емо и подробно да е описан метода за промяна на БЛП е неприложимо изключе- нието уредено в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП.

Възражението, че не е налице задължение конкретната причина за промяна на да е записана в договора за кредит е неоснователно. Посочването, като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при което цената на заетите парични средства може да бъде променена е законово задължение на банката произтичащо от разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗП. То е гаранция за възможността на кредитополучателят да предвиди както точните промени, които банката би могла да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и предварително да е осведомен каква би била дължимата от него месечна вноска. Правото на информация, включително и за цената на услугите е основно право на потребителя, произтичащо от разпоредбата на чл.1 от ЗЗП, респективно задължение на добросъвестния търговец е да даде на потребителя информация, позволяваща му да направи своя избор – чл.4 от ЗЗП.

Действително чл.6, ал.3 от кредитния договор дава възможност не само за увеличаване на БЛП, но и за неговото намаляване. Но приложението на клаузата се осъществява при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя. С оглед на това, независимо, че договорната клауза предвижда възможносттана банката да промени размера на погасителната вноска в полза на кредитополучателя, тази възможност е предоставена единствено на волята на банката, с което е нарушено изискването за добросъвестност по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Предвид гореизложеното чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договор за кредит за по- купка на недвижим имот HL 23026 от 04.06.2007 г. са неравноправни на основание чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП, поради което на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП са нищожни и необвързват страните по договора.

Извършеното от банката без основание, поради нищожност на процесните договорни клаузи, увеличение в размера на БЛП над първоначално уговорения от 7%, съобразно заключението на ССЕ е довело в периода от 30.11.2011 г. до 10.05. 2016 г. до заплащане от страна на ищеца повече от дължимата по кредитния дого- вор сума в размер на 3 682.55 лв. Ответникът, предвид обстоятелството, че неосно- вателно се е обогатил с тази сума дължи връщането й на ищеца на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Неоснователно е възражението на ответника, че по отношение претенцията на ищеца следва да намери приложение тригодишната давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД, тъй като се касае за периодични плащания за лихви, през процесния период. В случая следва да намери приложения общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД., поради това, че процесното вземане произтича от неоснователно обогатя- ване – т.7 на ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по г.д. № 1/79 г. В този смисъл и Решение № 165 от 02.12.2016 г. по т.д. № 1777/2015 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 92 от 10. 05.2010 г. по гр. д. № 4353/2008 г. на ВКС, I г. о.

Предвид изложените съображения предявените от ищеца искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени. Предвид основателността иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД основателен е и акцесорния иск за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане. Поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции по същест- во на спора, обжалваното решение на Шуменския районен съд следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към мотивите на атакуваното решение, които изцяло споделя.

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 и направеното искане, „Юробанк България” АД следва да бъде осъдено да заплати направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 800.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 784 от 25.10.2017 г., постановено по г.д. № 3060 от 2016 г. по описа на Шуменския районен съд.

Осъжда „Юробанк България” АД, ЕИКС 000694749 със седалище и адрес на управление гр. София 1766, район Витоша, ул. ...”, № 260, пред- ставлявано от П.Н.Д.– изпълнителен директор, Д.Б.Ш.и А.В.Я.да заплати на Н.С.Н., ЕГН ********** *** направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 800.00 (осемстотин) лева.

Решението е окончателно и предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.