Р Е Ш Е Н И Е № 62

гр. Шумен, 20.06.2018 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Румяна Райкова

Йордан Димов

при секретар Таня Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. т. д. № 55 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 165 от 28.02.2018 г., постановено по г.д. № 2371 по описа на Шуменския районен съд за 2017 г., първоинстанционният правораздавателен орган е признал за установено по отношение на ищеца Териториално поделение Държавно горско стопанство „Преслав” на ДП „Североизточно държавно предприятие”, ЕИК 2016174120023 със седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав, ул. „...”, № 10, представлявано от директора инж. Я.С.Й. че ответникът „Жълта локва хънтинг” ООД, ЕИК 200462749, със седалише и едрес на управление гр. Шумен, ул. „...”, № 1, представлявано от управителя Г.Й.Г. дължи сума в общ размер на 15 679.99 лв. за проведен лов по линия на организиран ловен туризъм, острелян дивеч и извършени услуги, от която сумата 15 274.99 лв., представляваща цената на отстрелян дивеч и 405.00 лв. – такса за издадени билети за лов, както и сумата 1 889.66 лв. – мораторна лихва за забава върху сумата от 15 274.99 лв., за периода от 25.03.2016 г. до 12. 06.2017 г., включително ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 13.06.2017 г. до окночателното плащане на вземането, за които суми има издадена Заповед № 967 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.06.2017 г. по ч.г.д.№ 1624/2017 г. по описа но ШРС. С решението си районият съд е осъдил ответника да заплати направените от последния разноски в общ размер на 802.88 лв., от които 451.44 лв. - разноски в исковото производство и 351.44 лв. – разоски в заповедното производство

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ответника в първоин- станционното производство Жълта локва хънтинг” ООД, който го обжалба изцяло, като неправилно, поради това че е необосновано и противоречи на материалния закон. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции, като неоснователни, поради погасянването им чрез направените от него прихващания, както и да му бъдат при- съдени съдебните разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание въз- зивната жалба на „Жълта локва хънтинг” ООД се поддържа от процесуалния му представител ад. Г.Г..

Въззиваемата страна Териториално поделение Държавно горско стопанство „Преслав” (ТП ДГС „Преслав”) на ДП „Североизточно държавно предприятие” гр. Шумен (СИДП) в депозирания отговор на въззивната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юр. Д.К., изразява станови- ще, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да оста- ви в сила решението на първоинстанционния съд.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.

При разглеждане на спора по същество, след като обсъди доводите изложе- ни в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател- ства, съдът приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от ТП ДГС „Преслав” с която претендира да се признае за установено по отношение на „Жълта локва хънтинг” ООД, че то има задължение към ищеца в размер на 17 571.92 лв., от които главница 15 679.99 лв., включваща 15 274.99 лв., представляваща цената на острелян дивеч и извършен услуги и 405.00 лв. – такса за издадени билети за лов и 1 891.93 лв. мораторна лихва за забава върху сумата от 15 274.99 лв. за периода от 25.03.2016 т. до 12.06.2017 г., включително, ведно със законната лихва върху главницата от 13.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Искът е предявен след като ответникът е направил възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК, във връзка с издадената на ищеца Заповед № 967 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.06.2017 г. по ч.г.д.№ 1624/2017 г. по описа на ШРС. Ищецът твръди, че вземането произтича от организиран и проведен през м. януари 2016 г. лов по линия на организирания ловен туризъм в районна на дейност на стопанството за група чуждестранни ловци. Съгласно уговореното между страните ищецът се е задължил да организира поръчания от ответника лов, като осигури водачи, транспорт, кучета за лов на дива свиня, ловни билети, разрешител- но за острел. Ответникът е поел задължение да заплати стойността на отстреляния дивеч и предоставените услуги. За проведения лов, включващ цените на дивеча и предоставените услуги ищецът е издал фактура № 2400011447/11.01.2016 г. на обща стойност 15 274.99 лв. и разписка № 2400001759/01.06.2016 г. за таксата за из- даване на 9 бр. билети за лов на обща стойност 450.00 лв. Въпреки настъпилия падеж на задължението и неколкократните покани за плащане на дължимите суми ответникът не е погасил задължението си. Искът е предявен след като ответникът е направил възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, във връзка с издадената на ищецът Заповед № 967 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.06. 2017 г. по ч.г.д. № 1624 от 2017 г. по описа на Районен съд - Шумен.

Ответникът в представения отговор по чл.131 от ГПК не оспорва че за него е възникнало задължение да плати на ответника 15 679.99 лв., от които 15 274.99 лв. по издадена от ищеца фактура № 2400011447/11.01.2016 г. за проведен лов и 405.00 лв. по издадена от ищеца разписка № 2400001759/01.06.2016 г. Но задължението му следва да бъде прихванато с насрещното задължение на ищеца в размер на 29 221.35 лв., произтичащо от сключения между тях договор № 1326 от 28.07. 2009 г. за осъществяване на съвместна ловностопанска дейност и споразумение към договора за 2015 г. С оглед на това прави възражение за прихващане вземането на ищеца към ответника в размер на 15 679.99 лв. с неговото насрещно ликвидно и изискуемо вземане към ищеца от 29 221.35 лв. до размер на по-малкото задължение. В условие на евентуалност прави възражение за прихващане вземането на ищеца с други свои насрещни и ликвидни вземания в размер на: 1) 7 340.00 лв. дължими от ищеца като полагаща се част от приходи по договора за съвместна дейност, представляваща част от получените от ищеца субсидии за обработка на ниви- те в района на съвместната дейност; 2) 44 044.00 лв., представляваща 36.70% от 120 000.00 лв., получена от ищеца като субсидия за обработка на нивите в района съвместната дейност за периода на съвместната дейност 2009 г. – 2014 г. и 3) 4 004. 91 лв. включваща задължения на ищеца по фактура № 74/20.01.2016 г. за 2 290.27 лв., по фактура № 71/18.12.2015 г. за 1 654.63 лв. и по фактура № 72/28.12.2015 г. за 60.64 лв. за извършени комисионни дейности.

Относно направеното възражение за прихващане, ищецът признава, че меж- ду него и ответника на 27.07.2009 г. на основание чл.9, ал.12, ал.33 и ал.35 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) е сключен договор изх. № 1326/28.07.2009 г. за осъществяване на съвместна ловностопанска дейност. Но с приемането през 20 11 г. на новия Закон за горите (ЗГ) са създадени шест държавни предприятия между които и СИДП – чл.163, ал.1 и ал.2 от ЗГ, които са юридически лица. Съгл. § 9, ал.9 от ПЗР на ЗГ, съществуващите ловни стопанства между които и ДЛС „Преслав” стават държавни горски стопанства и са териториални поделения на създаде- ните със закона държавни предприятия. Съгл. § 9, ал.2 от ПЗР на ЗГ държавните предприятия са правоприемници държавните горски стопанства. С оглед на това страна по договора за съвместна дейност от 27.07.2009 г. става новоучреденото СИДП, към което ответника би следвало да насочи претенциите си за вземания, произтичащи от този договор.

Видно от приложеното ч.г.д. № 1624/2017 г. по описа на РС - Шумен, въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в полза на ищеца е била издадена Заповед № 967 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.06.2017 г., с която се разпорежда длъжникът „Жълта локва хънтинг” ООД да заплати на ТП ДГС „Преслав” сумата от 15 679.99 лв. – изискуема главница, от които 15 274.99 лв. – цена на отстрелян дивеч и извър- шени услуги и 405.00 лв. – такси за издадени билети за лов; сумата 1 891.93 лв. – мораторна лихва за забава върху сумата от 15 274.99 лв., начислена за периода от 25.03.2016 г. до 12.06.2017 г., включително, ведно със законната лихва върху главницата от 13.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и су- мата 351.44 лв. В срока по чл.414 от ГПК „Жълта локва хънтинг” ООД е подало възражение. В едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.

Не се спори между страните а и от събраните в хода на процеса доказателства се установява, че между тях е възникнало валидно облигационно отношение относно възложения от ответника и организиран от ищеца групов лов на дива свиня. Същото е обективирано във фактура № 2400011447/11.01.2016 г. за сумата от 15 274.99 лв. и разписка № 2400001759/01.06.2016 г. за сумата 405.00 лв. Общия размер на дължимата от ответника на ищеца сума е в размер на 15 679.99 лв.

На 27.07.2009 г. между Държавно ловно стопанство (ДЛС) „Преслав” и ответното дружество е сключен договор № 1326 с предмет: съвместно осъществяване на максимално ефективна дейност по запазване и разнообразяване на дивечовия генофонд, неговото развитие и обогатяване, за съхранение на българската гора, горската фауна, за запазване на природната среда и екологично равновесие – преамбюл на договора. В чл.1 от договора подробно са описани конкретните дейности за осъществяване предмета на договора. Съгл. чл.2 от договора, ежегодно до 31 януари се подписва допълнително споразумение, в което се посочват дейностите, които ще бъдат извършвани в ДЛС, както и размерът на инвестицията, с която всяка от страните ще участва в тях. Приходите от ловностопанската дейност за всяка отчетна календарна година, свързани с конкретната дейност на страните за периода се разпределят между тях, пропорционално на направените разходи за дей- ностите по чл.1 – чл.6. Договорът е сключен за срок от 15 години – чл.12.

По делото е приложено допълнително споразумение (анекс) към договор № 1326/27.09.2009 г. за съвместна дейност от 30.01.2015 г. сключено между ТП ДГС „Преслав” и „Жълта локва хънтинг” ООД на основание чл.2 и чл.31 от договор № 1326/27.07.2009 г. С него страните са договорили дейностите, които ще извършат съвместно в ДГС и размера на инвестициите, с която всяка от страните ще участва в тях за 2015 г. В приложение № 1 към допълнителното споразумение са посочени конкретните дейности, които ще се осъществят през 2015 г. и са конкретизирани размерите на сумите, с които всяка една от страните ще участва, а именно ТП ДГС „Преслав” с 69 000.00 лв. и „Жълта локва хънтинг” ООД с 40 000.00 лв.

От заключенията на назначените от съда съдебно-счетоводна експертиза и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фак- тура № 2400011447/11.01.2016 г. е издадена по надлежния ред, осчетоводена е правилно в счетоводствата на страните и в техните справки декларации по ЗДДС за м. януари 2016 г. Няма нарушения и при осчетоводяването на разписка № 24000017 59/01.06.2016 г. Общия размер на задължението на „Жълта локва хънтинг” ООД е в размер на 17 569.65 лв., от които 15 274.99 лв. – задължения по процентата фактура и 405.00 лв. по процесната разписка. Мораторната лихва за забава върху сумата от 15 274.99 лв. за периода от 25.03.2016 г. до 12.06.2017 г. е в размер на 1 889.66 лв.

Вещото лице е констатирало, че за 2010, 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. страните са изпълнявали поетите ангажименти по договора за съвместна дейност, подписвани са допълнителните споразумения, подписвани са протоколи, с които са одобрявани реално направените разходи, определяли са разпределението на приходите и са правени необходимите отчисления за „Жълта локва хънтинг” ООД от страна на ТП ДГС „Преслав”. В счетоводствата и на двете страни няма различия по отношение на разпределенията и данните са абсолютно еднакви.

За 2015 г. общата сума на приходите е в размер на 51 985.68 лв. и дяловото разпределение би следвало да е следното: 62.09% за ТП ДГС „Преслав” и или сума в размер на 32 277.94 лв. и 37.91% за „Жълта локва хънтинг” ООД или сума в раз- мер на 19 707.74 лв. Поради непризнаването и неприемането на разходите и от двете страни до разпределение и съответно до отчисления не се е стигнало, не са издавани фактури и не са направени счетоводни записи в тази връзка. Размерът на приходите и сумите които следва да се получат от страните, са определени от ве- щото лице въз основа на представените от тях документи.

За 2015 г. ТП ДГС „Преслав” е получило от ДФ „Земеделие” субсидии за ползваните площи в съвместната ловностопанска дейност с ответника, в размер на 43 041.73 лв., които се следвало да се разпределят по следния начин :26 724.61 лв. за ищеца и 16 317.12 лв. за ответника. В периода 2010 г. до 2015 г., включително, ТП ДГС „Преслав” е получило от ДФ „Земеделие” субсидии за ползваните площи в съвместната ловно-стопанска дейност с ответника в общ размер на 153 579.41 лв. (таблица на л.7 от заключението на допълнителната ССЕ), като след разпределе- нието, сумата която е следвало да получи „Жълта локва хънтинг” ООД е в общ размер на 45 640.64 лв. Субсидиите не са включвани в общите приходи за съответни- те години и не са били предмет на разпределение и плащане от ТП ДГС „Преслав” на „Жълта локва хънтинг” ООД.

Фактура № 0000000076/12.12.2017 г. не е отразена в дневниците за покупки и продажби в счетоводствата съответно на ТП ДГС „Преслав” и на „Жълта локва хънтинг” ООД. Същата е анулирана от ответника. Търговските книги на ищеца и ответника са водени редовно и са спазени законовите изисквания.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният от ТП ДГС „Преслав” установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК е допустим. Разгледан по същество е неоснователен, поради следите съображения:

Основният спор между страните в настоящия процес касае направеното от ответника възражение за прихващане и по-специално налице ли е идентичност на субектите по двете правоотношения, обективирани съответно от процесните фактура и разписка и от договор № 1326/27.07.2009 г.

При сключването на договора от 27.07.2009 г. страни по него са ДЛС „Преслав”, което е било юридическо лице, съгл. чл.9 от ЗГ (обн., ДВ, бр. 125 от 29.12.19 97 г., отм., бр. 19 от 8.03.2011 г., в сила от 9.04.2011 г.) и „Жълта локва хънтинг” ООД. Съгл. чл.163 от ЗГ (обн., ДВ, бр. 19 от 8.03.2011 г. в сила от 9.04. 2011 г.) и прил. № 1 към разпоредбата, за управление на горските територии - държавна собственост се създават шест държавни предприятия едно от които е СИДП. Пред- приятията са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл.62, ал.3 от ТЗ. Съгласно § 9, ал.3 и ал.9 от ПЗР на ЗГ, ДЛС „Преслав” се трансформират в ДГС и е станало териториално поделение на СИДП.

Държавните предприятия са правоприемници на активите и пасивите на държавните ловни стопанства и на съществуващите към деня на влизане в сила на закона държавни горски стопанства - § 9, ал.2 от ПЗР на ЗГ. Основавайки се на тази разпоредба ищецът счита, че страна по договора от 27.07.2009 г. не е той, а СИДП. Действително ако се ограничим само с буквално тълкуване (litera legis) на разпо- редбата се достига до извода, че СИДП, в качеството му на правоприемник на акти- вите и пасивите на ДЛС „Преслав” става страна по договора, поради което и ище- цът не е адресат на направеното от ответника възражение за прихващане. Но граматическото тълкуване е само първата, но не и единствена стъпка по установяване точното съдържание на правната норма и не следва процеса да се ограничава само с него, нито да се противопоставя на функционалното тълкуване, при което се изяснява смисъла на текста чрез връзката му с останалите текстове, съдържащи се в нормативния акт. Именно на тази база смисъла на разпоредбата на § 9, ал.2 от ПЗР на ЗГ следва да се изясни във неразривна връзка с разпоредбите от глава десета на ЗГ.

Съгласно чл.164, ал.1 от ЗГ държавните предприятия по чл.163 от ЗГ имат двустепенна структура: централно управление (ЦУ) и териториални поделения (ТП) – държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства. Текста на разпоредбата е дословно повторен в чл.18 от утвърдения от министъра на земеделието Правилник за организацията и дейността на „Североизточно държавно предприя- тие” (л.30-л.42 от делото). В ЗГ не са конкретизирани функциите на ЦУ. Такава конкретизация е налице в чл.19 от Правилника на СИДП, съгласно който централното управление на предприятието осъществява административно, правно, финансово, материално и техническо осигуряване на дейността на предприятието. Съгласно чл.173, ал.1 от ЗГ държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства са ТП на държавните предприятия по чл.163, които осъществяват функциите на държавното предприятие в определения им район на дейност. В същия смисъл е и текста на чл.24, ал.1 от Правилника на СИ ДП. Т. е. в структурата на ЦУ не са пред- видени звена, посредством които то директно да участва в гражданския оборот за осъществяване на основния си предмет на дейност по чл.165 от ЗГ. Участието на държавното предприятие в гражданския оборот се извършва, чрез неговите ТП. С оглед на това, въпреки, че не са юридически лица, те имат разширени правомощия и относителна самостоятелност, изразяваща се във възможността да сключват от свое име, за своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори, т.е. да са страна по договор, да имат обособено счетоводство, банкови сметки, да водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела – чл.174, ал.1 от ЗГ. Следова- телно независимо от текста на § 9, ал.2 от ПЗР на ЗГ, СИДВ не е страна по догово- ра за съвместна дейност от 27.07.2009 г., тъй като то не разполага със съответната структура даваща му възможност самостоятелно да упражнява правата си и съот- ветно да изпълнява задълженията си по договора извън ТП ДГС „Преслав”. Този извод се потвърждава и от събраните в хода на процеса доказателства, тъй като и след влизането на ЗГ в сила през 2011 г. и преобразуването на ДЛС „Преслав” в ТП ДГС „Преслав” е продължавало от свое име, а не като представител на СИДП да упражнява правата и да изпълнява задълженията си като страна по договор № 1326 /27.07.2009 г. Т. е. налице е идентичност на субектите по двете правоотношения, обективирани във фактура № 2400011447/11.01.2016 г., разписка № 2400001759/01. 06.2016 г. и договор № 1326/27.07.2009 г. Налице са две насрещни ликвидни и изискуеми парични вземания, отговарящи на изискванията на чл.103 от ЗЗД. с оглед на това, следва да се извърши прихващане на вземането на ответника към ищеца, представляващо полагащата му се част от приходите получени от съвмест- ната дейност през 2015 г., съгл. чл.6 от договор № 1326/27.07.2009 г.

Видно от неоспореното от страните заключение по ССЕ то е в размер на 19 707.74 лв., като вещото лице се позовава на представените от страните документи. Съгласно чл.104, ал.2 двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. С това задължението на ответника се погасява изцяло. По отношение на вземането на про- цесната фактура, предвид чл.11 от договора, погасяването е било възможно в края на м. януари 2016 г., а по отношение разписката в дена на издаването й – 01.06.2016 г. Следователно предявения от ищеца установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като погасен чрез прихващане с вземането на „Жълта локва хънтинг” ООД.

Предвид гореизложеното, достигайки до тези фактически и правни изводи настоящата инстанция намира, че решението на Районен съд – Шумен следва да бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което предявения от ищеца установителен иск следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника.

При този изход на делото следва да се отмени решението в частта за разно- ските, присъдени на ищеца и да се постанови ново, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ТП ДГС „Преслав” следва да заплати на ответника направените от него дело- водни разноски за двете инстанции в общ размер на 1 811.40 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя изцяло Решение № 165 от 28.02.2018 г., постановено по г.д. № 2371/2017 г. по описа на Шуменския районен съд, като вместо това постановява:

Отхвърля предявения от Териториално поделение Държавно горско сто- панство „Преслав” на ДП „Североизточно държавно предприятие”, ЕИК 2016174 120023 със седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав, ул. „..., № 10, представлявано от директора инж. Я.С.Й.срещу „Жъл- та локва хънтинг” ООД, ЕИК 200462749, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...”, № 1, представлявано от управителя Г.Й.Г. установителен иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК за призна- ване за установено съществуването на вземането на парична сума в общ размер на 15 679.99 лв. за проведен лов по линия на организиран ловен туризъм, острелян дивеч и извършени услуги, от която сумата 15 274.99 лв., представляваща цената на отстрелян дивеч и 405.00 лв. – такса за издадени билети за лов, обективирани във фактура № 2400011447/11.01.2016 г. и разписка № 2400001759/01.06.2016 г., както и сумата 1 889.66 лв. – мораторна лихва за забава върху сумата от 15 274.99 лв., за периода от 25.03.2016 г. до 12.06.2017 г., включително ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 13.06.2017 г. до окончателното плащане на вземането, за които суми има издадена Заповед № 967 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.06.2017 г. по ч.г.д.№ 1624/2017 г. по описа но ШРС, като погасено чрез прихващане с вземането на „Жълта локва хънтинг” ООД в размер на 19 707.74 лв., представляващо полагащата му се част от приходите получени от съвместната дейност през 2015 г., съгл. чл.6 от договор № 1326/27.07.2009 г.

Осъжда Териториално поделение Държавно горско стопанство „Преслав” на ДП „Североизточно държавно предприятие”, ЕИК 2016174 120023 със седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав, ул. „...”, № 10, предста- влявано от директора инж. Я.С.Й.да заплати на срещу „Жълта локва хънтинг” ООД, ЕИК 200462749, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...”, № 1, представлявано от управителя Г.Й.Г. сумата от 1 811.40 (хиляда осемстотин и единадесет лева и четиридесет стотинки) лева, представляващи направените по делото разноски в двете инстанции

Решението е окончателно и предвид чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България.

Председател: Членове: 1.

2.