Решение по Търговско дело 56/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е № 64

Гр.Шумен 22.06.2018 г.

Шуменският окръжен съд в открито заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове: 1. Теодора Димитрова

2. Йордан Димов

при участието на секретар Силвия Методиева, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев В.търг.дело № 56 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производство по глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7278 от 21.11.2017 г., подадена от „Хепи вилидж” ЕООД с. Кюлевча, срещу решение № 317 от 20.10.2017 г. по гр. дело № 336/2017 г. на Новопазарския районен съд. С обжалваното решение районният съд е осъдил жалбоподателя – ответник в първата инстанция, да заплати на ищеца кооперация „ВККЧЗС Надежда – 96” сума в размер на 6000 лева, дължима по консултантски договор, ведно със законнвата лихва от 31.05.2013 г. до окончателното изплащане.

Въззиваемата страна кооперация „ВККЧЗС Надежда – 96” гр. Плиска, с отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. С., оспорва въззивната жалба.

В същото производство е предмет на разглеждане и въззивна жалба с вх. № 1180 от 14.02.2018 г., подадена от същото лице срещу решение № 7 от 18.01.2018 г. по същото дело, постановено от Новопазарския районен съд по реда на чл. 250 от ГПК. С него районният съд е допълнил решение № 317 от 20.10.2017 г., като е постановил, че отхвърля възражение на ответника „Хепи вилидж” ЕООД с. Кюлевча за погасяване по давност на вземането на ищеца кооперация „ВККЧЗС Надежда – 96” в размер на 6000 лева, предмет на иска.

Жалбата с вх. № 7278 от 21.11.2017 г. срещу решение № 317 от 20.10.2017 г. е подадена в срок и е процесуално допустима.

Пред първата инстанция ищецът „ВККЧЗС Надежда – 96” гр. Плиска е предявил срещу ответника „Хепи вилидж” ЕООД с. Кюлевча иск с правно основание чл. 266 от ЗЗД, за заплащане на възнаграждение по договор за изработка (озаглавен „консултантски договор”) с предмет: изготвяне на бизнес план и окомплектоване на необходимите документи за подаване на инвестиционен проект „ремонт на жилищна сграда, къща за гости, лятна кухня и второстепенна постройка в с. Кюлевча – УПИ ІХ-8 от кв. 2, община Каспичан, обл. Шумен, закупуване на оборудване и обзавеждане за посрещане на туристи”. Към делото е приложен договор от 18.04.2013 г., както и фактура от 30.05.2013 г., в която в графа „наименование на стоките или услугите” е вписан предметът на договора.

Въззивният съд, след като направи преценка на доказателствата в първата инстанция, намира за доказано изпълнението на сключения договор за изработка. Това се установява от цитираната фактура от 30.05.2013 г., приета и подписана от представител на възложителя. Фактурата съдържа съществените реквизити на договора за изработка, а нейното приемане и подписване от страна на представител на възложителя е доказателство за изпълнение на изработеното от изпълнителя и приемането му от възложителя. Приемането на изработеното е действие, за което не е предписана форма, поради което то се установява с всички допустими от закона доказателства, включително и с първични счетоводни документи. Двустранно подписаната фактура, съдържаща съществените елементи на конкретната сделка, има доказателствено значение за сключен договор за изработка и е основание за плащане на уговореното възнаграждение; тя може да бъде ценена и като доказателство за приемане от поръчващия на фактически извършените работи, независимо от липса на подписан приемо-предавателен протокол (в този смисъл ВКС Р. 138 от 17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г. II т. о., Р. № 65 от 16.07.2012 г. по т. д. 333/2011 г. II т. о., Р. № 158 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1128/2012 г. I т. о). Доказаността на изпълнението на договора от страна на ищеца обуславя задължението на ответника като възложител по договора да заплати уговореното възнаграждение от 6000 лева (5000 лева и ДДС в размер на 1000 лева). Искът с правно основание чл. 266 от ЗЗД е основателен.

Като е стигнал до същия материалноправен извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Жалбата с вх. № 1180 от 14.02.2018 г. срещу решение № 7 от 18.01.2018 г. е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение Новопазарският районен съд по реда на чл. 250 от ГПК е допълнил свое решение № 317 от 20.10.2017 г., като е оставил без уважение възражението на ответника „Хепи вилидж” ЕООД с. Кюлевча за погасяване на претендираното от ищеца „ВККЧЗС Надежда – 96” вземане, поради изтекла давност.

Така постановеното решение е недопустимо и следва да се обезсили, а първоинстанционното производство по чл. 250 от ГПК следва да се прекрати.

В чл. 298 ал. 1 и 4 от ГПК изчерпателно са изброени спорните въпроси, по които се произнася съдът в диспозитива на решението си: предмета на иска, исканията и възраженията за право на задържане и за прихващане. Когато е направено възражение за погасяване на вземането поради изтекла давност, съдът обсъжда това възражение в мотивите. Но възражението за погасяване на вземането по давност не е предмет на диспозитива на решението. Затова искането на страната за допълване на решението и произнасяне по възражението за давност е било недопустимо, защото този въпрос не може да бъде предмет на производство по чл. 250 от ГПК. Произнасянето на съда с обжалваното допълнително решение е недопустимо. Поради това, следва обжалваното решение № 7 от 18.01.2018 г., постановено по реда на чл. 250 от ГПК, да бъде обезсилено и производството по чл. 250 от ГПК да бъде прекратено.

Жалбоподателят дължи на въззиваемата страна разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава решение № 317 от 20.10.2017 г. по гр. дело № 336/2017 г. на Новопазарския районен съд.

Обезсилва като недопустимо решение № 7 от 18.01.2018 г. постановено по реда на чл. 250 от ГПК за допълване на решение № 317 от 20.10.2017 г. по гр. дело № 336/2017 г. на Новопазарския районен съд.

Прекратява производството по чл. 250 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.