О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 151

гр. Шумен, 08.05.2018г.

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на десети април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Р.Хаджииванова

Членове:1.Т.Д.

2.М. Маринов

при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.ч.търг.д. №14 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.423 от ГПК.

Молителката Р.С.А./Д./, действаща чрез пълномощника си адв. Кр.К. от САК, длъжник по ч.гр.д. №1343/2017г. на ШРС, е депозирала възражение на основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди, че ЧСИ Н.М. не бил й връчил надлежно книжата-призовката за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1343/2017г. на ШРС. Следвало да й се връчат по постоянен адрес, както е посочен в заявлението за издаване на заповедта и в самата заповед за незабавно изпълнение. Алтернативно сочи, че дори да са налице предпоставките на чл.46, ал.2 от ГПК-връчване на работодател, то същото следвало да се извърши в търговския обект, в който полагала труд, а не в централата и то на лице, което е удостоверило правото си да получава съдебни книжа от името на работодателя. А. не работела в централата и за направеното връчване узнала едва след двумесечния срок, което й попречило да се запознае с издадените заповеди и да възрази срещу тях. Моли, съдът да приеме възражението за основателно и да спре изпълнението на сочената заповед за изпълнение, както и да отмени наложения запор..

Лицето, по чието искане е издадена заповедта за изпълнение, депозира отговор, в който взема становище по неоснователността на възражението.

Възражението е депозирано от надлежна страна и в срок /определение №280/29.09.2017г. по в.ч.търг.д.№161/2017г., с което възражението е оставено без разглеждане е отменено от горната инстанция, а възражението върнато за произнасяне по същество/.

Въз основа на заявление, депозирано от „Интернешънъл Саламанка капитал”ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.”..., представлявано от Д.В.Д., чрез адв.Д.М., по ч.гр.д. № 13432017 . на ШРС е издадена заповед №814/17.05.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, като на основание чл.411 от ГПК е разпоредено, Р.С.А. с ЕГН********** да заплати на „Интернешънъл Саламанка Капитал”ООД-гр.С., сумата от 3344.64евро главница по запис на заповед от 11.07.2016г., законна лихва от 16.05.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата от 130.83лв. държавна такса и 700лв.-адвокатско възнаграждение.

По изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта за изпълнение е образувано изп.д.№20178410404666 на ЧСИ с рег.№841, с район на действие СГС. Видно от книжата по делото, поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са връчени на длъжника по месторабота –на лице от администрацията на работодателя, чиито имена и длъжност са изрично посочени - Н.СТ.П./рецепция/ срещу подпис, с отбелязване от длъжностното лице – връчител, че лицето се е задължило да ги предаде на Р. Д.. Адресът посочен в поканата за доброволно изпълнение е: чрез работодателя Кауфланд България”ЕООД енд Ко, седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.....

С писмо вх.№1753/02.04.2018г. работодателят на Р.С.А. е представил копие на връчената покана за доброволно изпълнение, върху която последната е положила подпис с отразяване, че е запозната. Посочил е също, че в дружеството нямало въведена практика за удостоверяване чрез декларация запознаването със запора от страна на служителите, както и че А. е била уведомена чрез служител на длъжност „администратор-персонал” за запора, като е удостоверила саморъчно срещу подпис върху поканата за доброволно изпълнение, че е била запозната.

Видно от информация за транзакция по изп.д.№20178410404666 на ЧСИ с рег.№841, първата запорирана сума от трудовото възнаграждение на А. е била преведена на съдебния изпълнител на 07.07.2017г..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

В процесното възражение, А. излага конкретни основания за приемането му, а именно такива по чл.423, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Сочените разпоредби дават възможност, в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение, длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, съответно не е могъл да узнае за връчването поради особени непредвидени обстоятелства.

Съдът намира, че в случая оплакването на жалбоподателката за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение е неоснователно, по следните съображения: За реда на връчване на поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист и самата заповед за незабавно изпълнение, се прилагат общите правила на връчване на книжа и съобщения. Съгласно чл.49 от ТПК, мястото на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото на осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. От свързаното тълкуване на чл.38 и чл.49 от ГПК следва да се приеме, че ищецът, респ. взискателят може да посочи адрес на едно от изброените в чл.49 места за връчване. В случая взискателят е посочил по изпълнителното дело и съдебният изпълнител връчил поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение на адреса по местоработата на длъжника чрез лице от администрацията - Н.СТ.П./рецепция/, която с оглед осъществяваната от нея функция/работеща на рецепция/ има задължението да приема книжа и която се е подписала със задължение да предаде призовката на адресата. С получаване на съобщението от посоченото лице се смята, че връчването е извършено на адресата, поради което и срокът за подаване на възражение е започнал да тече от 19.06.2017г., съответно е изтекъл на 03.07.2017г.. Самата А. се е подписала, че е запозната с връчените документи. Предвид това съдът приема, че съобщението е редовно връчено по реда на чл.46, ал.2 от ГПК.

Неоснователно се явява и оплакването й, че не била узнала за направеното връчване. Полагането на подпис от страна на получилото книжата „друго лице” е достатъчно, за да се приеме, че то е дало съгласие за приемането на книжата и е запознато със задължението да предаде същите на адресата. Това е така, тъй като образецът на призовките и съобщенията, изработен по указания на МП е еднакъв за всички съдилища и съдържа изричното текст, касаещ това задължение на получателя по чл.46 от ГПК. А. не е ангажирала каквито й да е доказателства, че получилото книжата лице не е изпълнено по обективни причини задължението си да й ги предаде.

Оформените от връчителя документи са официални свидетелстващи документи, ползващи се с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в тях факти.

Предвид това и в тежест на страната, която твърди, че заповедта не й е била връчена надлежно, е да докаже твърденията си с всички допустими по ГПК доказателствени средства. В настоящия случай А. не е ангажирала надлежни доказателства, че не е работила в Кауфланд България”ЕООД енд Ко. Напротив същата не отрича, че поканата, ведно с изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение са й били връчени. Настоящата инстанция не споделя и твърдението на длъжника, че връчването не се явявало редовно, тъй като било извършено в централата на работодателя, а не в търговския обект, където осъществявала трудовите си функции. Именно адреса на управление на работодателя длъжникът е посочил като месторабота във въпросника за кандидатстване за заем при кредитора. Последният не би могъл да знае и в кой точно търговски обект на работодателя полага труд длъжника. Именно в централата на работодателя има лице, чието задължение е и получаването на книжа.

Предвид това съдът приема, че съобщението е редовно връчено по реда на чл.46, ал.2 от ГПК.

Доколкото не се установи наличието на визираните в разпоредбата на т.1 и т.3 на чл.423 ГПК хипотези, възражението следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ПРИЕМА възражението на Р.С.А., постоянен адрес:***, съдебена дерс: гр.С., ул.”...чрез адв.К.К., срещу заповед за изпълнение на парично задължение №814/17.05.2017г. ч.гр.д.№1343/2017г. на ШРС, издадена по реда на чл.417 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.