Решение по Гражданско дело 407/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е № 217

град Шумен, 24.10.2019 г.

Шуменският окръжен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1.Йордан Димов

2.Соня Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов в. гр. д. №407 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №234/18.07.2018 г. постановено по гр. д. №763/2017 г. по описа на НпРС, съдът е признал за установено по отношение на ответницата С.М.Г., ЕГН-**********,***, че ищцата О.М.К., ЕГН-**********,***, оф.4 – адв. Е. М.е собственик по наследство от общият наследодател М.Й.М., поч. на 19.01.2012 г. на 1/3 идеална част от следните земеделски земи: 1).Имот №084003, с площ 3.599 дка в землището на с. П., общ. Н.П., обл. Ш., в местността „М.”, седма категория на земята, представляващ пасище, мера; 2).Имот №031005, с площ 8.898 дка в землището на с. П., в местността „Г.”, четвърта категория на земята, представляващ посевна площ; 3).Имот №065001, с площ 26.009 дка в землището на с. П., в местността „Р.”, трета категория на земята, представляващ посевна площ; 4).Имот №0280221, с площ 8.703 дка в землището на с. П., в местността „К.”, четвърта категория на земята, представляващ посевна площ. На основание чл.537, ал.2 от ГПК е бил отменен до размер на 1/3 идеална част Нотариален акт №...г. по описа на Нотариус с №*на НК, по силата на която НА ответницата С.Г. е била призната за собственик по давностно владение и наследство на горните недвижими имоти. Ответникът З.Г.Б., ЕГН-********** е бил осъден на основание чл.108 от ЗС да предаде на ищцата владението върху собствените ѝ 1/3 идеални части от същите (гореописани) имоти. Бил е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът с правно основание чл.33, ал.2 от Закона за собствеността, предявен от ищцата О.К. против С.Г. да бъде допуснато първата да изкупи 1/3 идеални части от гореописаните земеделски земи, които ищцата да заплати на ответника З.Б. по цена, представляваща платената от него цена за закупуване на посочените идеални части, а именно 4 134 лв. В частта на иска по чл.33, ал.2 от ЗС, с която е поискано да се допусне изкупуване на друга 1/3 идеална част от горните имоти от ищцата искът е бил прекратен като процесуално недопустим. Ответницата С.Г. е била осъдена да заплати на ищцата О.К. сумата от 512.50 лв. представляващи направените от последната разноски за водене на производството пред първата инстанция. Ответника З.Б. е бил осъден да заплати на О.К. сумата от 512.50 лв. представляващи направените от последната разноски за водене на производството пред първата инстанция. Ищцата О.К. е била осъдена да заплати на ответника З.Б. сумата от 300 лв., представляващи направени от последния разноски за водене на делото пред първата инстанция.

Недоволен от така постановеното решение е останала ищцата О.К., която го обжалва в отхвърлителната част по отношение на предявеният иск с правно основание чл.33, ал.2 от закона за собствеността, предявен от ищцата О.К. против С.Г. да бъде допуснато първата да изкупи 1/3 идеални части от гореописаните земеделски земи, които ищцата да заплати на ответника З.Б. по цена, представляваща платената от него цена за закупуване на посочените идеални части, а именно 4 134 лв., както и го обжалва в прекратителната част, с която е поискано да се допусне изкупуване на друга 1/3 идеална част от горните имоти от ищцата искът е бил прекратен като процесуално недопустим. В жалбата са налице подробни мотиви, обосноваващи искането за отмяна. Следва да се упомене, че първоинстанционният съд неправилно не е посочил, че прекратителното определение може да се обжалва в едноседмичен срок, а е посочил, че цялото решение може да се обжалва в двуседмичен срок, като посоченото ползва страната и следователно депозираната в последният ден от двуседмичният срок въззивна жалба следва да се приеме като своевременно подадена и по отношение на прекратителната част от решението.

След като със свое Решение №72/25.03.2019 г. по настоящото в.гр.д. №407/2018 г. по описа на ШОС въззивният съд е отменил обжалваното решение в прекратителната му част и е върнал делото за произнасяне в тази част на първоинстанционният съд, от страна на последният е постановено Решение №161/16.05.2019 г., съобразно което първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от О.М.К. против С.М.Г. и З.Г.Б. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС да бъде допуснато ищцата да изкупи собствените на С.М.Г. 1/3 (една трета) идеални части от описаните по-горе имоти, а именно - 1).Имот №084003, с площ 3.599 дка в землището на с. П., общ. Н.П., обл. Ш., в местността „М.”, седма категория на земята, представляващ пасище, мера; 2).Имот №031005, с площ 8.898 дка в землището на с. П., в местността „Г.”, четвърта категория на земята, представляващ посевна площ; 3).Имот №065001, с площ 26.009 дка в землището на с. П., в местността „Р.”, трета категория на земята, представляващ посевна площ; 4).Имот №0280221, с площ 8.703 дка в землището на с. П., в местността „К.”, четвърта категория на земята, представляващ посевна площ.

С оглед на изложеното в настоящото въззивно производство предмет на разглеждане е жалбата на О.М.К. да бъде допуснато изкупуване на 2/3 идеални части от процесните земеделски земи.

Съдът намира въззивната жалба, като подадена в срок и отговаряща на останалите законови изисквания за допустима. Разгледана по същество съдът намери същата за основателна.

В съдебно заседание въззивницата К. и въззиваемата Г. не се явяват и не изпращат представители. От страна на процесуален представител на въззивницата е депозирано писмено становище, в което се сочи, че се поддържа въззивната жалба. Моли да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната част, като моли да ѝ бъдат присъдени сторените в производството разноски. Моли да бъдат намалени направените от въззиваемите разноски до размер на минимума според Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За виззиваемият Б. се явява адв. С.Б. ***. Последната сочи, че постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно в обжалваните части. Сочи, че вписването на сделката е извършено на 21.12.2016 г., като оповестителното действие, което има вписването е довело до узнаване на това обстоятелство от ответницата. Това е довело до изтичане на двумесечният преклузивен срок за водене на иск по реда на чл.33, ал.2 от ЗС на 21.02.2017 г., като ИМ е подадена по-късно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение, да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и да бъдат присъдени сторените от въззиваемият разноски във въззивното производство.

По делото се установява от фактическа и правна страна, че ответницата С.М.Г. по силата на Нотариален акт №...г. по описа на Нотариус с №*на НК е била призната за собственик по давностно владение и наследство на следните земеделски земи: 1).Имот №084003, с площ 3.599 дка в землището на с. П., общ. Н.П., обл. Ш., в местността „М.”, седма категория на земята, представляващ пасище, мера; 2).Имот №031005, с площ 8.898 дка в землището на с. П., в местността „Г.”, четвърта категория на земята, представляващ посевна площ; 3).Имот №065001, с площ 26.009 дка в землището на с. П., в местността „Р.”, трета категория на земята, представляващ посевна площ; 4).Имот №0280221, с площ 8.703 дка в землището на с. П., в местността „К.”, четвърта категория на земята, представляващ посевна площ. На основание на този нотариален акт имотите са продадени от ответницата Г. на ответника З.Г.Б., което е станало по силата на НА за покупко-продажба №99, том , рег. №1954, дело №267/2016 г.

С първоинстанционното решение е уважен иск с правно основание чл.108 от ЗС по който първоинстанционният съд след като е приел, че ищцата е собственик на 1/3 идеална част от гореописаните четири земеделски имота е признал за установено, че същата е собственик на посочената идеална част. В тази част решението не е обжалвано и касаещите това произнасяне мотиви относно собствеността и относно основателността на иска, както във изложените фактически обстоятелства, така и в рамката на правните изводи на първоинстанционният съд напълно се споделят от въззивния, което прави излишно преповтарянето им в мотивите на настоящото решение. Ето защо съдът препраща на основание чл.272 от ГПК към мотивите на НпРС в тази част, предмет на първоинстанционното производство. Пред НпРС освен установяване, че е собственик на една трета от процесните земи, както и възстановяването на владението ищцата е предявила иск по реда на чл.33, ал.2 от ЗС, по силата на който иска да ѝ бъде признато правото да изкупи 2/3 (две трети) от процесните земи. Всъщност това е и спорният въпрос, предмет на въззивна проверка в настоящото производство. Още в писменият отговор на ИМ пред първата инстанция ответника и въззиваем - З.Г.Б. е направил две основни възражения по иска с основание чл.33, ал.2 от ЗС, които поддържа и пред въззивната инстанция. На първо място сочи, че ищцата няма право на изкупуване, тъй като правото по чл.33, ал.2 от ЗС е потестативно и зависи изцяло от волята на съсобственика. Ако съсобствениците с право на изкупуване са повече от един, всеки от тях преценява дали да предяви иск по чл.33, ал.2 от ЗС или не. Цитира практика – Р №91/11.05.2015 г. по гр.д. №6251/2014 г. на ВКС. Твърди, че третата сестра – Р. М.М. не е страна по делото и искането на ищцата е недопустимо. Също така, като второ възражение сочи, че възможността за изкупуване се преклудира за ищцата с изтичането на двумесечният законов срок, който според него е изтекъл през февруари 2017 г., тъй като ищцата е узнала за прехвърлителната сделка още през декември 2016 г., когато били закупени нивите, а искът е предявен повече от пет месеца след узнаването.

Така направените възражения съдът намира за неоснователни. Първото от тях като изложение е логически несвързано и необосонвано и не е в логиката на цитираната практика - Р №91/11.05.2015 г. по гр.д. №6251/2014 г. на ВКС. Между страните не е спорно, а от данните по делото се установява, че процесните земеделски земи са придобити по наследство след смъртта на наследодателят М.Й.М.. Последният е оставил като свои наследници три дъщери – ищцата О.М.К., ответницата С.М.Г. и Р. М.М., която не е страна в производството. Придобитите по наследство права са в основата на воденият от ищцата установителен иск по чл.108 от ЗС и поради липсата на изтекла придобивна давност са довели до неговото уважаване. Обстоятелството, че наследницата Р. М.М. не е страна в производството обаче не обосновава никакви правни изводи. Последната няма данни да е оспорила констативният нотариален акт - №...г., по силата на който ответницата е призната за собственик на целите четири земеделски имота. Т.е. в рамките на производството ответницата С.М.Г., при правилното провеждане на иска с правно основание чл.108 от ЗС се легитимира като единствен собственик на останалите 2/3 идеални части. Само по отношение на нея ищцата може и следва да води иска по чл.33, ал.2 от ЗС, доколкото само ответницата се легитимирала като собственик, при разпореждането с имота. Ето защо изложените съображения в подобен смисъл са неоснователни. Поради тази причина и първоинстанционният съд не е могъл да прекрати производството в тази му част и въззивният съд с предходното си решение е отменил първоинстанционното решение.

Що се отнася до второто възражение на въззиваемият Б. въззивният съд намира, че същото е неоснователно предвид събраните доказателства. Съобразно нормативната уредба по чл.33 от ЗС искът за изкупуването следва да бъде предявен преди изтичането на посочения в чл. 33, ал.2, изр.2 от ЗС преклузивен срок – два месеца от продажбата на дела. Налице е трайно установена съдебна практика, която приема, че така определеният начален момент – деня на продажбата, следва да се прилага само в случаите, когато съсобственикът – прехвърлител е сключил продажбата с третото лице, след като предварително е поканил другите съсобственици да купят дела му и те не са приели предложението му. В случаите когато съсобственикът не е отправил предложение до другите съсобственици двумесечния срок за изкупуване ще започне да тече от деня в който непоканеният съсобственик е узнал за продажбата, сключена с третото лице. В този смисъл са Решение №953 от 25.03.1959 г. по г.д. № 943/1959 г., І г.о. на ВС; Решение № 72 от 01.07.1959 г. по г.д. № 48/1959 г., ОСГК на ВС; Решение № 1470 от 05.06.1964 г. по г.д.№ 694/1964 г., І г.о. на ВС; Решение № 100 от 01.03.1995 г. по г.д.№ 1430/1993 г., ІV г.о. на ВС; Решение № 449 от 27.06.2002 г., по г.д.№ 703/2001 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 72 от 05.06. 2004 г. по г.д.№ 2645/2002 г. на ВКС, ІV г.о. В рамките на настоящото производство, нито се твърди, нито се установява ищцата К. да е била канена да закупи продаваните от сестра ѝ дялове от процесните имоти. Т.е. правният спор, особено пред въззивният съд изцяло се концентрира около факта на узнаването за извършената прехвърлителна сделка от страна на ищцата К.. В рамките на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства – показания на свидетели, които са били разпитвани дори повторно и са били извършени очни ставки между тях. Налице са две линии на доказване свидетелите на ищцата К.К.К. и В.М.Г. сочат, че узнаването е станало в началото на май 2017 г. Свидетелите на ответника – Р.М.А.и Д.Е.Р., пък сочат, че това е станало на неуточнен ден през декември 2016 г. От съществено значение е на коя група свидетели съдът би дал вяра, доколкото от това зависи решаването на настоящият спорен въпрос.

Въззивният съд дава вяра на свидетелите на ищцата. Свидетелите на ответника не дават ясни и стройни и последователни показания. Те са логически неиздържани, непоследователни, особено в светлината на проведените очни ставки. Свидетелите на ответника А. и Р. сочат противоречиви обстоятелства как през декември 2016 г. са узнали за извършване на сделката. Свидетелят А. сочи „ … аз работя със З. … “ (л.126 от първоинстанционното дело. От друга страна сочи, - „Нямам трудов договор, пенсионер съм по болест.“ (л.127). Свидетелят Р. сочи „Аз работя свободна професия.“, „В Англия съм работил.“. На въпрос къде е работил през 2016 г., декември отговаря „Никъде не съм работил.“ „Да сега съм безработен и към 2016 г. съм бил безработен.“ На въпроси свързани с това при какви обстоятелства е станала срещата между свидетелят Р. и три лица (явно адвокат М., представляваща ищцата и свидетелите К.К.К. и В.М.Г.) дошли през декември 2016 г. да продават процесните ниви, първият се затруднява да даде ясен отговор. Защо същият се е обадил точно на ответника Б., защо точно с него на паркинга е споделено, че ще се продават процесните ниви не става ясно. Свидетелите на ответника не дават ясно обяснение кой е човекът посочил им трите лица като желаещи да продават имоти. Това което става ясно е, че двамата свидетели имат макар и неформални отношения с ответника Б. щом могат компетентно да посредничат между последният и трети лица. В този смисъл макар и да няма формално установена връзка между тях – като например да работят в негова фирма, явно е, че същите имат съвпадащи интереси по отношение осъществяване на сделки за покупка на земеделски земи. В този смисъл съдът преценява двамата свидетели като предубедени при даването на показания. Ето защо същите не могат да бъдат кредитирани. Също така свидетелят Р. на конкретни въпроси зададени от процесуалният представител на ищцата на л.129 и л.130 използва шест – седем пъти словосъчетанието „не помня“, включително и казва „Не помня точно ситуацията, помня, че дойдоха едни хора, даже казаха пред съдийка, че не помня лица, помня случая … „ (л.129). В случая не може да се приеме, че това е надежден свидетел – той не помни хората, които са преговаряли за имотите, но помни имотите, а впоследствие дава и още противоречиви показания. Сочи „Ама колко пъти може да се срещне такъв човек?“, като преди това е казал, че не помни лица. След това казва, че се сеща за случая защото не се срещат често такива. При проведената очна ставка между свидетелите А. и К. не се установяват големи разминавания между твърденията как и кога са се срещнали и как са се договаряли. Единственото разминаване отново е в това кога е извършена срещата. При очната ставка между свидетелката К. и свидетелят Р. последният казва, че срещата е проведена през месец май 2017 г., а впоследствие се отказава от това показание, като сочи, че се е объркал. При тази очна ставка свидетелят Р.ов затвърждава виждането, че е ангажиран с покупките на земеделски имоти, в противоречие на твърдяното от него преди това, като казва „Бати Р. разговаря с тях, аз просто присъствах. Ние сме колеги, защо да не присъствам?“ (л.177).

Дори да не бъдат подложени на съмнение показанията на свидетелите на ответника, за което съдът е изложил основания, то недоказан остава факта, че ищцата е узнала за извършените сделки именно към декември 2016 г. Действително има твърдение, че трите лица, които са търсили контакт за продажба на земите са свързани с ищцата, но дори да е налице среща на тримата със свидетелите на ответника неясно остава дали тогава ищцата е узнала за продажбата. Действително в доказателствена тежест на ищцата е да установи кога е узнала, но тъй като, за да обори нейните твърдения, че не е узнала през май 2017 г. ответникът цели да докаже, че е узнала през декември 2016 г., то той е този, който при пълно и главно доказване е следвало да установи, че тя действително е узнала за сделката през декември 2016 г., което не е сторено. Т.е. не може да се установи по положителен начин, че ищцата К. е узнала за процесната сделка в полза на ответника Б. като купувач.

От друга страна съдът преценява като единни и последователни дадените от свидетелите на ищцата показания. За най-непредубеден следва да се приеме свидетелят В.Г.. Последният сочи, че е бил ангажиран, за да превози адв. М.от гр. П. до гр. Н.П.. Той кратко и ясно описва защо се е наложило пътуването, в какво качество е бил там и кога е станало това с думите – „ … миналата година преди Гергьовден“. Той описва и какво е станало – „ ... по нейни думи притежава или има наследство на такива земи, а се оказва всъщност, че те са дадени под аренда или са продадени, нямам представа точно какво е било.“ Ва подобна насока, макар и по-обстоятелствени са свидетелските показания на свидетелката К. К.. Последната е роднина на ищцата – втора братовчедка, но съдът не приема, че такова сравнително далечно роднинство може да обоснове заинтересованост от изхода на делото или предубеденост на свидетеля. Същата сочи, че в края на 2016 г. се разбрало за вписана възбрана на наследствен имот на ищцата. При проучването станало ясно, че последната имала наследствени имоти, за които не знаела. Ето защо през пролетта на 2017 г. била наета адв. М., която започнала да извършва проверки и при идването в гр.НН.П. през май 2017 г. било установено, че частите от процесните наследствени ниви, припадащи на ищцата са били продадени. Свидетелските опказания на тези двама свидетели остават постоянни и непроменени и при извършените очни ставки.

Свидетелските показания на свидетелите на ищцата са в унисон и с данните по делото, че представителката на ищцата се е снабдила с документи, относно собствеността на имотите през май 2017 г. – Описаните по-горе и представени по делото документи за собственост, приложени в първоинстанционното дело на л. 8 до л.18 са заверени от Служба по вписванията Н.П. на 04.05.2017 г. Дори да се приеме, че може да са извадени нарочно, непроследима е другата линия на доказване, че за сделките е узнато по-рано тъй като не са ангажирани доказателства за това.

Предвид изложеното като е дал доверие на свидетелите на ответника първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на събраният доказателствен материал. Предвид изложеното следва да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение в обжалваната му част относно отхвърлянето на иска по чл.33, ал.2 от ЗС да бъде допуснато изкупуване на 2/3 от процесните земеделски имоти от страна на ищцата, като вместо това следва да се постанови решение, с което съдът да допусне исканото изкупуване на 2/3 от тези имоти от страна на ищцата за сума равна на 2/3 от посочената в нотариалният акт за извършена покупко-продажба или сумата от 4 133.33 лв.

Следва да бъдат осъдени ответниците в първоинстанционното производство да изплатят на ищцата и направените от последната разноски по първоинстанционното дело, които са останали неприсъдени или всеки от ответниците следва да бъде осъден да доплати на ищцата сумата от 512.50 лв., разноски за първоинстанционното производстов, които не са били присъдени.

Следва да бъде отменено решението в частта, с която ищцата К. е осъдена да заплати разноски на ответника Б. в първоинстанционното производство.

Следва да бъдат осъдени въззивниците да заплатят на въззиваемата направените във въззивното производство разноски, които следва да се приемат за такива в размер на общо 82.67 лв. или по 41.34 лв. всеки от тях, колкото е размерът на дължимата държавна такса за въззивното производство, независимо, че въззиваемата е внесела 200 лв., които предвид материалният интерес не се дължат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №234/18.07.2018 г. постановено по гр. д. №763/2017 г. по описа на НпРС и свързаното с него Решение №161/16.05.2019 г. постановено по гр. д. №763/2017 г. по описа на НпРС, в частите им с които е отхвърлен иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, предявен от ищцата О.М.К., ЕГН-**********,***, оф.4 – адв. Е. М.против ответниците С.М.Г., ЕГН-**********,*** и З.Г.Б., ЕГН-**********,*** да бъде допуснато изкупуване в полза на ищцата на 2/3 (две трети) идеални части от следните недвижими имоти земи: 1).Имот №084003, с площ 3.599 дка в землището на с. П., общ. Н.П., обл. Ш., в местността „М.”, седма категория на земята, представляващ пасище, мера; 2).Имот №031005, с площ 8.898 дка в землището на с. П., в местността „Г.”, четвърта категория на земята, представляващ посевна площ; 3).Имот №065001, с площ 26.009 дка в землището на с. П., в местността „Р.”, трета категория на земята, представляващ посевна площ; 4).Имот №0280221, с площ 8.703 дка в землището на с. П., в местността „К.”, четвърта категория на земята, представляващ посевна площ, като вместо това постановява:

ДОПУСКА на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, да бъде извършено изкупуване от О.М.К., ЕГН-********** на 2/3 (две трети) идеални части от правото на собственост върху следните недвижими имоти земи: 1).Имот №084003, с площ 3.599 дка в землището на с. П., общ. Н.П., обл. Ш., в местността „М.”, седма категория на земята, представляващ пасище, мера; 2).Имот №031005, с площ 8.898 дка в землището на с. П., в местността „Г.”, четвърта категория на земята, представляващ посевна площ; 3).Имот №065001, с площ 26.009 дка в землището на с. П., в местността „Р.”, трета категория на земята, представляващ посевна площ; 4).Имот №0280221, с площ 8.703 дка в землището на с. П., в местността „К.”, четвърта категория на земята, представляващ посевна площ, при уговорената между ответниците цена, съответна на 2/3 (две трети) идеални части или 4 133.33 лв. (четири хиляди сто тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), които имоти са прехвърлени от С.М.Г., ЕГН-**********, на З.Г.Б., ЕГН-**********, чрез покупко-продажба, извършена с Нотариален акт за покупко-продажба №...г. на Нотариус с №*на НК и район на действие – района на НпРС, като сумата следва да бъде заплатена от ищцата на З.Г.Б., ЕГН-********** в едномесечен срок от влизане в сила на решението, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

ДОПЪЛВА Решение №234/18.07.2018 г. постановено по гр. д. №763/2017 г. по описа на НпРС в частта му за разноските, като:

Осъжда С.М.Г., ЕГН-********** да заплати на О.М.К., ЕГН-********** сумата от 512.50 лв. (петстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки), представляващи неприсъдени разноски за водене на делото пред първата инстанция и

Осъжда З.Г.Б., ЕГН-********** да заплати на О.М.К., ЕГН-********** сумата от 512.50 лв. (петстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки), представляващи неприсъдени разноски за водене на делото пред първата инстанция.

ОТМЕНЯ Решение №234/18.07.2018 г. постановено по гр. д. №763/2017 г. по описа на НпРС в частта му за разноските, в която е осъдена О.М.К., ЕГН-********** да заплати на З.Г.Б., ЕГН-********** сумата от 300 лв. за водене на производството пред първата инстанция.

ОСЪЖДА С.М.Г., ЕГН-********** да заплати на О.М.К., ЕГН-********** сумата от 41.34 лв. (четиридесет и един лева и тридесет и четири стотинки), представляващи сторените от последната разноски за държавна такса във въззивното производство.

ОСЪЖДА С.М.Г., ЕГН-********** да заплати на З.Г.Б., ЕГН-********** сумата от 41.34 лв. (четиридесет и един лева и тридесет и четири стотинки), представляващи сторените от последната разноски за държавна такса във въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване по силата на нормата на чл.280, ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.