Р Е
Ш Е Н
И Е №208
гр.Шумен 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на
двадесет и пети септември , две хиляди и деветнадесета
година ,в състав:
Председател: Азадухи
Карагьозян
Членове:1. Ралица Хаджииванова
2. Зара Иванова
при
секретаря Силвия Методиева и като разгледа
докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№275 по описа за
2019г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
С решение №165 от 17.05.2019г. по гр.д.№1522/2018г. по описа
на НПРС ,съдът е осъдил „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ – ЕАД,
с ЕИК , със седалище и адрес на управление
гр. С..., представлявано
от А.И.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на П.Р.Д., с ЕГН ********** ***, сумата от 289, 90 лв. (двеста
осемдесет и девет лева и деветдесет стотинки), ведно със законната лихва,
считано от 22.01.2019 г. до окончателното плащане,
отхвърлил е предявения иск от П.Р.Д., с ЕГН **********
*** против „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ –
ЕАД, с ЕИК , със седалище и
адрес на управление гр. С...,
представлявано от А.И.Д., с
правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД сцена на иска
45 лв. (четиридесет
и пет лева), като неоснователен и недоказан, осъдил
е „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ – ЕАД,
с ЕИК , със седалище и адрес на управление
гр. С..., представлявано от А.И.Д. ДА
ЗАПЛАТИ на П.Р.Д., с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 304, 50 лева
Решението
е обжалвано от „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ – ЕАД
в частта му с която жалбоподателят е осъден да заплати на П.Р.Д. сумата от
289.90лв. съответно и в частта за присъдените разноски съобразно уважената част
от иска ,
като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено
и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли иска.
Въззиваемата
П.Р.Д. , действаща ,чрез пълномощника си
адв.Т.В. от ШАК е депозирала
отговор с който оспорва жалбата
като неоснователна и моли съдът да я
остави без уважение и потвърди
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от надлежни страни, при
наличие на правен интерес и е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна
.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните
,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Не е спорно между страните по делото,
че на 03.08.2016 г. ищцата е закупила от ответната страна
мобилен апарат марка „Asus“, модел GSM Asus zenfone 2 lazer, на стойност 289, 90 лв., с гаранционен срок от 24 месеца.
При закупуването апаратът бил в изправно състояние, но няколко
месеца след това се повредил.
На
03.01.2017 г. ищцата посетила
офис на ответното
дружество и направила рекламация. Обяснила за повредата, като рекламацията била приета и била
издадена сервизна карта №5018137675, в която била отразена заявената
от ищцата повреда, а именно, че телефонът „…не включва. Показва само черен
екран.“ На
05.01.2017 г. от сервиз „Мост компютърс“
– ООД – гр. С.бил съставен констативен протокол, в който било отразено, че след направена
диагностика в сервиза се констатирало, че „телефонът има
следи от корозия по дъното,
тъч модула, активиран влагоиндикатор на събборда, вследствие
на попаднала течност.“ Предвид това
ответната страна отказала да изпълни
задълженията си по чл.113, ал.1 от Закона за защита
на потребителя, а именно да приведе
стоката в съответствие с договора за продажба.
В информационния формуляр за гаранция
било отбелязано „мокрен – не подлежи
на гаранционен ремонт“. На ищцата било предложено
да се извърши
ремонт, за който тя да
заплати сумата от 312 лв., което предложение
ищцата отказала. За случая тя
сезирала Комисията за защита на
потребителите, като след проверка от
страна на служители на комисията,
против ответното дружество било издадено наказателно постановление №В-0042687 от
07.04.2017 г. на Директора на Регионална дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра при Комисията за защита
на потребителите, с което на ответната
страна на основание чл.222а от ЗЗП е наложена имуществена санкция за нарушение
на разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП. От заключението на вещото лице по СТЕ назначена
пред НПРС се установява ,че е била налице оксидация (корозия) на дънната
платка на телефона и по конектор
за тъч модул;
бил е активиран влагоиндикатор (розов цвят) и оксидацията по елементите на
дънната платка е възможно да се
получи от проникване на течност
в телефонния апарат. Заключението на експертизата е посочило също, че не е възможно
констатираните от сервиза проблеми да са били
налични към момента на закупуването
на телефонния апарат от ищцата.
При
така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи: Ищцата е предявила иск по чл.114 ал.1 т.1 от ЗЗП по който тя претендира възстановяване на
заплатената от нея сума по договора за покупко-продажба на процесната движима
вещ - мобилен апарат марка
„Asus“, модел GSM Asus zenfone
2 lazer, на стойност 289, 90 лв., с гаранционен срок
от 24 месеца. На осн.чл.114 ал.1 т.1 от ЗЗП при несъответствие
на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е
удовлетворен от решението на рекламацията по чл.113 той има право да развали
договора и на поиска възстановяване на заплатената от него сума. Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП когато потребителската стока не съответства
на договора за продажба, продавачът
е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Именно за неизпълнение на това задължение на продавача му е издадено
наказателно постановление № В-0042687 от
7.04.2017г. издадено от КЗП с което за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП на
дружеството е наложена на осн.чл.222 а от ЗЗП имуществена санкция в размер на
3000лв. Наказателното постановление е било обжалвано от жалбоподателя и с
решение №94/2.10.2017г. по НАХД №251/2017г. по описа на НПРС и решение
№310/6.12.2017г. по КАНД №286/2017г. по
описа на Административен съд-Шумен същото е
потвърдено. Съдът е приел , че търговецът неправомерно е отказал
удовлетворяване на рекламацията, доколкото не са били налице основанията за
отнемане на гаранцията и постановеният
отказ от гаранционно обслужване е неправомерен и това обосновава извода ,че
дружеството е осъществило описаната в НП деятелност. Съдът намира ,че следва да
бъде зачетена задължителната сила на съдебните решения ,с които е проверено НП№
№ В-0042687 от 7.04.2017г. ,като то от
своя страна установява неизпълнението на задължението на продавача по чл.113
ал.1 от ЗЗП и че е осъществено описаното
в НП административно нарушение с
неговите субективни и обективни признаци. Жалбоподателят е участвал в това
административно производство и влезлите в сила съдебните решения по него са
задължителни както за него и за съда който ги е постановил ,така и за всички съдилища ,учреждения и общини в Р.
България на осн.чл.297 ГПК.
Следователно , съдът счита ,че са
налице предпоставките по чл.114 ал.1 т.1 от ЗЗП и за ищцата се е породило
правото да развали договора за покупко-продажба сключен между страните , което
тя е направила с предявяването на настоящата искова молба и да получи
възстановяване на заплатената от нея цена на стоката в размер на 289.90лв.
Предвид гореизложеното , направените
във въззивната жалба възражения от жалбоподателя относно липсата на
предпоставките по чл.114 ал.1 т.1 от ЗЗП за ангажиране на отговорността му по
този текст са несъстоятелни , тъй като те се установиха от събраните по делото
доказателства. Липсата на посочена банкова сметка ***е води до неговата
недопустимост , като също така исковата молба не е нередовна защото ищецът е
посочил банковата си сметка с допълнителна молба от 8.02.2019г. приложена на
стр.39 по делото на НПРС.
Ето защо решението на НПРС в
обжалваната му осъдителна част е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди ,като депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Решението в останалата му
отхвърлителна част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода от спора
пред настоящата инстанция следва жалбоподателят да се осъди да
заплати на въззваемата
страна разноските й
по делото в размер
на 500лв. за адвокатски хонорар по представеният списък на разноските.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №165 от 17.05.2019г. по гр.д.№1522/2018г. по описа на НПРС в обжалваната му част.
Решението
в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ – ЕАД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление
гр. С..., представлявано от А.И.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на П.Р.Д., с ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 500лв. за
адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на
осн.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател:
Членове:1. 2.