Р Е Ш Е Н И Е

№238

гр. Шумен , 08.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:М.Маринов

Членове:1.Р.ХаджиИ.

2.мл.с.С.Стефанова

при секретаря Ж.Дучева, като разгледа докладваното от съдия Р.ХаджиИ. в.гр.дело №294 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №359 от 30.11.2018г. по гр.д.№622/2015г., ВПРС е отхвърлил предявеният от С.М.И. срещу Р.Н.Р. и А.О.Х., в качеството им на наследници на Н.Р. М., иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 13.08.2011 г. за продажба на 1/2 идеална част от недвижим имот — дворно място с площ от 430 кв.м, находящо се в с. М., обл. Ш., съставляващо УПИ II-14 от кв. 15, с площ по регулация 516 кв.м, по плана на населеното място, заедно с построените в него къща, долна стая и сайвант, в частта му, сключена между С.М.И.а и Н.Р. М., като неоснователен-погасен по давност на 13.09.2016г.. Със същото решение на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обявил за окончателен предварителия договор за продажба на недвижим имот от 13.08.2011 г. , с който продавачите Р.Н.Р. и А.О.Х., в качеството им на наследници по закон на Н.Р. М. продават на купувача Н.А.А., следния недвижим имот, находящ се в с. М. 9878, община В.П., област Ш.: ½ ид.ч. от недвижим имот/за 1/4ид.ч. с продавач Р.Р. и за другата 1/4ид.ч. с продавач А.Х., всеки съобразно получената по наследство идеална част от вещта/, представляващ поземлен имот с площ от 430,00 кв.м., включен в УПИ ІІ-14 от кв. 15, по действащия план на с. М., обл. Ш., урегулиран с площ от 516 кв.м, заедно с ½ ид.ч. от построените в него къща, долна стая и сайвант, при граници на УПИ: улица, УПИ 1-11, УПИ Ш-17, УПИ IV-9 и УПИ VII-4, срещу цена от 2250,00 лв., от която 1250,00 лв. — платена на продавача на 13.08.2011 г., с акт, удостоверяващ правото на собственост на продавача: нотариален акт за дарение на недвижим имот № 165, том , дело № */1975 г., съставен от районен съдия в ВПРС, вписан в СВ-гр. В.П. с вх. per. № 359, том , П 165, при условие, ищецът Н.А.А. да изпълни задължението си за плащане на ответниците Р.Р. и А.Х. на останалата част от уговорената продажна цена — в размер на 697,12лв./по 348.56лв. на всеки/, дължима след прихващане на платените от него, за сметка на ответниците, задължения към държавата в размер на 302,88 лева.. Указал е на ищеца Н.А.А., че съгласно чл. 362, ал. 1 от ГПК, следва в двуседмичен срок от влизане в сила на настоящото решение да изпълни задължението си по предварителния договор да плати на ответниците задължението си в размер на 697,12 лв./по 348.56лв. на всеки/, като в случай на неизпълнение, по искане на ответниците Р.Р. и А.Х. решението ще бъде обезсилено. Посочено е ,че данъчната оценка на 1/2ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 430,00 кв.м, включен в УПИ П-14, от кв. 15, по плана на с. М., урегулиран с площ от 516 кв.м, заедно с 1/2 (една втора) идеална част от построените в него къща, долна стая и сайвант, е в размер на 1071,90 лв., съгласно удостоверение за данъчна оценка изх. № 7701000480 от 18.04.2017 г., издадено от община В.П.. На основание чл. 364, ал. 1 от ГПК Н.А.А. е осъден да заплати в полза на държавата следващите се по прехвърлянето такси и е наредено вписването на възбрана до изплащането им.. С решението, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р.Н.Р. е осъден да заплати на ищеца Н.А.А. сумата 876,38 лв., представляваща една втора от пълния размер на направените от последния разноски по делото, съответно А.О.Х. е осъдена да заплати на ищеца Н.А.А. сумата 876,38 лв., представляваща една втора от пълния размер на направените от последния разноски по делото.На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата С.М.И. е осъдена да заплати на ответника Р.Н.Р. направените от последния разноски по делото, в частта им по отхвърления иск, в размер на 175лв. съразмерно с пълния отхвърлен размер на иска.

С разпореждане №848/10.12.2018г. съдът оставил без разглеждане, като недопустимо, искането на ответника Р.Н.Р. за изменение на постановеното решение в частта му досежно присъдените в негова тежест разноските по делото, съразмерно уважената част от иск, в полза на ищеца Н.А.А..

С определение №72/04.02.2019г. по н.гр.д.№36/2019г. на ШОС, това разпореждане /имащо характер на определение/ е отменено, а делото върнато на ВПРС за произнА.не по същество на молба от ответника Р.Н.Р. /инкорпорирана във въззивната жалба/ за изменение на решение № 359/30.12.2018 г. по гр.д.№ 622/2015 г. на ВПРС, частта му относно разноските по реда на чл.248 ГПК.

С определение №307 от 14.06.2019г. първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на Р.Н.Р. за изменение на решение №359/30.11.201г. в частта му досежно разпределението на разноските по делото, като неоснователна.

Недоволeн от постановеното решение останал ответникът Р.Н.Р., който го обжалва само в частта, с която е извършено прихващане на дължимата от ищеца Н.А.А. в полза на жалбоподателя сума с платени от А. местни данъци и такси за процесния недвижим имот в размер на 302.88лв.. Твърди, че прихващането следвало да се извърши само със сумата 151.44лв.,тъй като искът бил уважен по отношение само на 1/2ид.ч.,собственик на тази част се явявал ищецът и той си бил заплатил неговата част като данък, като по този начин за ответника бил останал данък само в размер 151.44лв.. Моли съдът да отмени решението в сочената част и вместо него постанови друго в посочения смисъл.

Р.Н.Р., чрез процесуалния си представител адв.Г.И.е подал и частна жалба вх.№2332/28.06.2019г. срещу определение №307/14.06.2019г., постановено по реда на чл.248, ал.3 от ГПК. Присъденият в полза на ищеца А. адвокатски хонорар се явявал прекомерен. Неправилно съдът присъдил като разноски целият адвокатски хонорар, въпреки че приел, че заявената претенция е частично основателна. Тъй като е налице недоказаност на първоначалната претенция, правилно било да се присъдят разноски до размера на доказания иск/за

половината от имота/ Моли същото да бъде отменено, като бъдат присъдени разноски съобразно законовия минимум на направените от ищеца разноски по делото..

Ответната страна взема становище по неоснователността на жалбите.

Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срока по чл.259 от ГПК, съответно чл.275 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явяват процесуално допустими.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Заявена е претенция с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.08.2011г..

Доколкото предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба само от Р.Н.Р. срещу решението само в частта, с която е извършено прихващане на дължимата от ищеца Н.А.А. в полза на жалбоподателя сума, с платени от А. местни данъци и такси за процесния недвижим имот в размер на 302.88лв., то само тя следва да бъде разгледана в настоящото въззивно производство.

Само за пълнота следва да се отбележи и че съгласно ТР 53-63 ОСГК на ВС, задължението на обещателя се разделя между наследниците му съответно на получената идеална част от вещта, като купувачът може да иска от всеки от наследниците прехвърляне само на притежаваната от наследника идеална част. Това е така, тъй като облигационното задължение е делимо, а съгласно наследственото правоприемство всеки наследник придобива права и поема задължения от наследството до размера на наследствената си квота. Наследниците на обещателя по предварителен договор за покупко-продажба не са задължителни необходими другари. Така всеки от ответниците в случая отговаря по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, всеки до размера на 1/4идч. Предвид това и въззивният съд не следва да се произнА.по отношение на А.Х.. Същата не е подала въззивна жалба срещу решението, съответно не се е присъединила към жалбата на Р.. Въззивният съд се произнА.служебно само по отношение на необходимите, а не и на обикновените другари на жалбоподателя.

Жалбоподателят твърди, че неправилно било направено прихващане на неговото вземане от купувача, със заплатените от последния данъци в размер на 308.88лв., тъй като ако общата сума за данъка възлизала на 302.88лв., то на база на уважена претенция по отношение на 1/2ид.ч. от имота, собственик на тази част се явявал ищецът и той си бил заплатил неговата част като данък, като по този начин за ответника би останал данък в размер 151.44лв..

Според предварителния договор, целият имот се продава срещу цена от 4500лв., от която 2500 лв. е платена на продавача при подписване на договора-13.08.2011 г., поради което остава дължима сумата 2000лв..

Както бе посочено по-горе, с решение №359 от 30.11.2018г. по гр.д.№622/2015г., ВПРС на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обявил за окончателен предварителния договор за продажба на недвижим имот от 13.08.2011 г. , с който продавачите Р.Н.Р. и А.О.Х., в качеството им на наследници по закон на Н.Р. М. продават на купувача Н.А.А., само ½ ид.ч. от недвижим имот/за 1/4ид.ч. с продавач Р.Р. и за другата 1/4ид.ч. с продавач А.Х., всеки съобразно получената по наследство идеална част от вещта/ , представляващ поземлен имот с площ от 430,00 кв.м., включен в УПИ ІІ-14 от кв. 15, по действащия план на с. М., обл. Ш., урегулиран с площ от 516 кв.м, заедно с ½ ид.ч. от построените в него къща, долна стая и сайвант, при граници на УПИ: улица, УПИ 1-11, УПИ Ш-17, УПИ IV-9 и УПИ VII-4. Или уговорената цена за 1/2ид.ч. от имота възлиза на 2250лв., от която е погасена сумата 1250лв. и остава за доплащане сума в размер на 1000лв.. Това е сумата която купувачът А. следва да заплати на Р.Н.Р. и А.О.Х., в качеството им на наследници по закон на Н.Р. М., т.е. 500лв. на Р. и 500лв. на Х..

Съгласно разпоредбата на чл.362, ал.1 от ГПК, ако според предварителния договор ищецът /купувач/ следва да изпълни насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът в производството по иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД , има уредената от законодателя възможност да постановява решение ,с което замества окончателния договор под условието, че ищецът-купувач също да изпълни задълженията си в един кратък срок- двуседмичен срок от влизане на съдебното решение в сила, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата. .

Не е спорно по делото, а и видно от представената приходна квитанция от 11.12.2017г., А. е заплатил сума в общ размер 302,88 лв., представляваща дължими местни данъци и такси за процесния недвижим имот, за периода 2010 г. — 2016 година, поради което и тази сума следва да се приспадне от дължимата на продавачите от купувача сума- остатъкът от 697.12лв. следва да бъде изплатен от купувача по равно на Р.Р. и А.Х., всеки съобразно получената по наследство идеална част от продадената вещ, или на Р. се следва сумата 348.56лв..

Съгласно ЗМДТ/чл.11/, данъчно задължени лица по закона се явяват собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти или ползвателят, но само при учредено вещно право на ползване. В случая за периода, за който са платени данъците собственик на имота се е явявал единствено праводателят на ответниците, съответно последните, не и ищецът А.. Няма и данни на последният да е учредено вещно право на ползване върху целия или част от имота.Предвид това и следва да бъде извършено прихващане с платените от него задължения към държавата.

В случая вземането на купувача за изпълненото задължение на ответниците към държавата е безспорно, изискуемо и ликвидно.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение се явява правилно в атакуваната част - с която е определена сумата, която купувачът А. следва да заплати на продавача Р., с оглед обявяване на договора по отношение на неговата 1/4ид.ч. от имота за окончателен.

По отношение на частната жалба, подадена от Р.Н.Р., срещу определение №307/14.06.2019г., постановено по реда на чл.248, ал.3 от ГПК:

Ответникът Р. е поискал съдът да измени решението си в частта, с който той е осъден да заплати на другата страна, а именно на ищеца Н.А.А. разноски за първоинстанционното производство в размер на 876,38 лв.. В молбата си излага, че била налице прекомерност на присъдените в негова тежест и признати на ищеца по делото разноски за адвокатски хонорар, съответно деловодните разноски в негова тежест не били присъдени съразмерно с уважената част от иска, тъй като искът на А. бил уважен само касателно продажбата на 1/2ид.ч. от имота..

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил искането без уважение, излагайки мотиви, че бил отхвърлен единствено иска, предявен от ищцата С.И., не бил отхвърлил в каквато и да е степен иска, предявен от другия ищец-Н. А.. Напротив, искът на последния бил уважен изцяло.

Видно от материалите по гр.д.№622/2015г. на ВПРС, ищецът Н.А.А. е депозирал искова молба срещу ответника Н.Р. М., починал в хода на производството и заместен от наследниците му Р.Н.Р. и А. О.Х., с искане за обявяване за окончателен на предварителния договор по отношение на имота, като към този момент е внесъл адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.. Въпреки, че молбата не е била оставена без уважение с оглед наличието на порок/твърди се обявяване на договора за окончателен и по отношение на друго лице, което към този момент не е било конституирано като ищец/, в хода на производството, включително и въз основа на заявените становища от страните/сам в отговора на исковата молба Р. излага, че разбира искът на А. като предявен само за 1/2ид.ч. от имота/, съдът е приел, че предмет на делото са искове за обявяване на договор за покупко-продажба за окончателен като касателно продажбата на 1/2ид.ч. от имота, искът е предявен от Н.А., а за другата 1/2ид.ч. – от С.М.И.. Предвид това и с решението си съдът е обявил за окончателен предварителния договор за продажба на недвижим имот от 13.08.2011 г. , с който продавачите Р.Н.Р. и А. О.Х., в качеството им на наследници по закон на Н.Р. М. продават на купувача Н.А.А., само ½ ид.ч. от недвижим имот/, като липсва отхвърлителен диспозитив, а и мотиви в този смисъл, касателно обявяването за окончателен на договора и за другата 1/2ид.ч. от имота по отношение на А.. Или съдът е приел, че е бил сезиран от А. с претенция за обявяване на окончателен на договора само по отношение на 1/2ид.ч. от имота, която е уважил изцяло.

Съгласно представените по делото разписки и квитанции, както и съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействия, ищецът А. е заплатил в хода на производството разноски в общ размер на 1804.85лв., от които 1000лв. адвокатско възнаграждение, 600лв.-разноски за особен представител на ответницата А.Х., а останалите 204.85лв. други разноски. Настоящата инстанция намира за основателно направеното от ответника Р. възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение от ищеца А.. Съгласно чл.7, ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 1000 до 5000 лв. –, възнаграждението е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.. В случая цената на иска предявен от А./за ½ ид.ч. от имота/, възлиза на 1/2ид.ч. от данъчната оценка/чл.69 ал.1 т. 4 вр. с т.2 от ГПК/, -или на 1073.15лв., предид това и следващото се възнаграждение е в размер на 305.12лв.. По отношение на заявената от А. претенция делото не се отличава с правна сложност, но е налице до известна степен фактическа такава, поради което и съдът определя размера на следващото се възнаграждение на 400лв., или Р. дължи заплащането на половината-200лв.. Същият дължи и заплащането на половината от останалите разноски от 204.85лв. -102.43лв., или следващите се разноски на А. от Р. възлизат на 302.43лв.. Следва да се отбележи, че ищецът действително е направил разноски -600лв. за особен представител, но на другия ответник-А.Х., поради което и същите не могат да се възложат в тежест на ответника Р..

Предвид това и решението следва да бъде отменено в частта, с която, на

основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р.Н.Р. е осъден да заплати на ищеца Н.А.А. разноски по делото в размера над 302.43лв. до 876,38 лв..

В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №359 от 30.11.2018г. по гр.д.№622/2015г. на ВПРС в частта, с която е определена сумата , която купувачът Н.А.А. следва да заплати на продавача Р.Н.Р., с оглед обявяване на договора по отношение на 1/4ид.ч. от имота за окончателен/348.56лв./ , като е указано на А., че съгласно чл. 362, ал. 1 от ГПК, следва в двуседмичен срок от влизане в сила на настоящото решение да изпълни задължението си по предварителния договор и да заплати на ответника Р.Н.Р. сочената сума.

ОТМЕНЯВА решението в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р.Н.Р. е осъден да заплати на ищеца Н.А.А. разноски по делото в размера над 302.43лв. до 876,38 лв./за 573.95лв./.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.