№.....93....../23.10.2019 г. гр.
Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменския окръжен съд на двадесет
и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Мариана Г.
Членове: Румяна Райкова
Соня Стефанова
При участието на секретаря Геновева Стоева
Като разгледа докладваното от Мариана Г.
ВНЧХД № 245 по описа за 2019 г. установи:
С Присъда № 15 от 21.05.2019 г.
постановена по НЧХД № 319 по описа за 2018 г., Новопазарският районен съд
признал подсъдимите И.М. А. и Г.И.М. за виновни в това, че на 10.09.2018 г. в с. Средковец, община Каолиново, в
съучастие като съизвършители, причинили на Ф. П. М. *** телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание - престъпление
по чл. 130, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и на основание чл. 78а от НК ги
освободил от наказателна отговорност, като им наложил административни наказания
глоба за подсъдимия А. в размер на 1500 лв., а на подсъдимия Г.М. – 1200 лв.
Осъдил подсъдимите да заплатят на пострадалия М. и по 1000 лв. обезщетение за
причинените му с престъпното деяние неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 10.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдил
подсъдимите да заплатят направените по делото разноски, разноските за
адвокатски хонорар на тъжителя и държавна такса върху уважената част на
гражданския иск.
Двамата подсъдими останали
недоволни от присъдата, поради което чрез упълномощения си защитник – адв. Г.С.
от ШАК я обжалват.
Претендират, че
първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, и молят
въззивният съд да я отмени като признае подсъдимите за невиновни в повдигнатото
им обвинение, а предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск да
бъде отхвърлен. Като основание за това изтъкват, че приетата и установена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, не съответства на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства.
Пред въззивния съд
жалбоподателите и техният защитник, редовно призовани, не се явяват. Адвокат С.
депозирала молба, че поддържа въззивната жалба, като не сочи нови доказателства
и моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие.
Частният тъжител, редовно
призован не се явява, неговият повереник – адв. А. от ШАК намира въззивната
жалба за неоснователна, присъдата на НПРС – правилна и законосъобразна. Счита,
че по категоричен и безспорен начин е установено, че подсъдимите са извършили
деянието, за което е образувано и наказателното дело. Намира наложените
наказания за законосъобразни и справедливи, а така също и определения размер на
уважените граждански искове.
Въззивната жалба е подадена в
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество – неоснователна, поради
следното:
Решаващият съд е провел
задълбочено съдебно следствие и след като е разпитал всички имащи отношение към
деянието свидетели и назначил съдебно-медицинска експертиза, правилно установил
фактическата обстановка по делото, приемайки за установено следното:
Тъжителят Ф.М. и подсъдимите И.А.
и Г. М. са съселяни, живеят в близост в с. Средковец, община Каолиново и се
познавали добре. Подсъдимите са съответно баща и син. На 01.09.2018 г.
тъжителят, съпругата му Г.С. и техен гост – свидетелят М.Р.седели в двора на
къщата си и пиели кафе. По това време дошла свидетелката Е.И.М.– дъщеря и
сестра на подсъдимите и започнала на висок глас да търси обяснение защо са
простреляли и убили кучето й. Тримата отрекли да са сторили това и я отпратили.
По това време свидетелката Е.М.била сама в дома си, а подсъдимите и майка им
били на работа в чужбина. Свидетелката ги уведомила за убитото куче и няколко
дни по-късно една вечер около 22:00 часа на тъжителя се обадил подсъдимият И.А.
и го заплашил, че като се върне ще се саморазправя с него. Думите му били чути
и от съпругата на частния тъжител, тъй като телефонът бил включен на
високоговорител.
На 10.09.2018 г. вечерта
тъжителят тръгнал към магазина в центъра на с. Средковец да напазарува, защото
на следващия ден съпругата му щяла да заминава в чужбина. В близост до магазина
се срещнал с двамата подсъдими, които поискали от него обяснение защо е убил
кучето им. Без да дочакат такива, първо подсъдимият И., а след това и Г.
започнали да му нанасят удари в областта на главата, лицето и цялото тяло с
юмруци и крака. Пострадалият в този момент имал здравословни проблеми, получил
задух и двамата подсъдими се изплашили, и избягали. Тъжителят не успял да
стигне до магазина, обадил се по телефона на съпругата си, съобщил й какво се е
случило и тръгнал към дома си. Съпругата му – свидетелката С.го посрещнала,
видяла, че лицето му е подуто, устната му кървяла, а той казал, че го боли и
кръста. Свидетелката отишла в дома на подсъдимите и потърсила сметка защо са
направили това със съпруга й и защо първо не са отишли да разговарят с него,
при което подсъдимите и семейството им я изгонили, псували и й забранили да
минава по улицата. Прибирайки се в дома си, С.сигнализирала за станалия
инцидент на телефон 112 и скоро в дома им били изпратени полицейските служители
от РУ – Каолиново – свидетелите Л.Й.и Д.Д.. Тези свидетели снели писмени
обяснения от участниците в конфликта и съставили предупредителни протоколи на
подсъдимите.
На 11.09.2018 г. тъжителят М.
отишъл за преглед при съдебен лекар в гр. Шумен, за което му било издадено
съдебно медицинско удостоверение № 251 от 2018 г., от което се установява, че
са му причинени множество кръвонасядания в областта на лицето подробно описани,
както и такива кръвонасядания, охлузвания в областта на гръдния кош и двата
горни крайника.
Настоящата инстанция намира, че
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна, тъй
като тя се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели – Н.К.,
който е свидетел – очевидец на нанесения побой и видял състоянието му два дни
след събитието, от свидетелката С., свидетелят М.Р., както и от свидетелите Й.
и Д.. В хода на съдебното следствие съдът назначил и съдебно-медицинска
експертиза, която безспорно заключава, че по своята съвкупност причинените на
тъжителя травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдание.
Експертът заключава, че многобройните травматични увреждания са получени в
резултат на множество удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в
областта на лицето, гръдния кош, горните крайници и че биха могли да отзвучат в
рамките на 2-3 седмици. В обясненията си пред съда подсъдимият И. А. заявява,
че по време на деянието тъжителят бил пиян, двамата се сдърпали, при което той
го бутнал, тъжителят паднал, в резултат на което са и нанесените му травматични
увреждания. Медицинският експерт категорично заявява, че не е възможно
констатираните травматични увреждания да се получат по друг механизъм, различен
от нанасяне на удари с юмруци и ритници, тъй като те са с ограничена
повърхност, в различни анатомични области и това предполага нанасянето на
такива удари. Няма увреждания, които да отговарят на механизъм при падане и
удар в твърда повърхност. Това заключение, наред със свидетелските показания
обосновано е дало основание на решаващия съд да приеме за безспорно доказана
вината на двамата подсъдими. Законосъобразно е прието, че деянието осъществява
състава на престъпление по чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като
деянието е извършено от двамата подсъдими с пряк умисъл.
При определяне на наказанието,
правилно съдът отчел, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по
чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност,
поради което след като ги признал за виновни им наложил административни
наказания глоба – за подсъдимия А. в размер на 1500 лв., отчитайки по-голямата
му активност и агресия при нанасяне на удари на пострадалия, а на подсъдимия
Г.М. – 1200 лв. Съдът определил по-нисък размер на наказанието глоба по
отношение на подсъдимия Г.М., тъй като отчел като смекчаващо в отговорността му
обстоятелство младата му възраст.
Настоящата инстанция намира, че
наложените наказания са справедливи, а така също е справедлив и уваженият
размер на гражданските искове. В хода на съдебното производство не са допуснати
процесуални нарушения, водещи до отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане, поради което присъдата следва да бъде потвърдена.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава Присъда № 15 от
21.05.2019 г. постановена по НЧХД № 319 по описа за 2018 г. на Новопазарския
районен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.