Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                     № .89../ гр. Шумен, 16.10.2019 год.

 

 

 Шуменският окръжен съд,    наказателно отделение

На двадесет и четвърти септември  през две хиляди и деветнадесета година

В открито  съдебно заседание,  в следния състав:

 

 

 

               Председател: Нели Батанова

                                                      Членове : 1. Димчо Луков

                                                                            2. Соня Стефанова

 

Секретар: Д. Андонова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия  Д. Луков   

ВНЧД   № 257  по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по чл. 317 от НПК.

             С определение № 365/24.06.2019 г. постановено по НЧХД № 3085/18 г. на Шуменският районен съд е прекратено наказателното производството по делото на осн. чл. 289 ал. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 6 и ал. 5 т. 2 от НПК.

      Недоволен от така постановеното определение частния тъжител И.К.Г. чрез повереника си – адв. Д.Н. го обжалва в законоустановения срок. В жалбата се излагат доводи, че определението е  незаконосъобразно и неправилно. Намира, че неправилни са изводите на районния съд, че по настоящото дело срещу същата подсъдима – Т.Й. се води и НЧХД № 3084/2018 г. на ШРС образувано по тъжба на Костадин Стоянов Динков и в случая става въпрос за едно и също престъпление. В тази връзка се сочи, че НЧХД № 3084/2018 г. на ШРС се води срещу подс. Й., но за друго престъпление, извършено срещу личността на друго лице. На второ място – намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че не е длъжен да даде срок за отстраняване на нередовности на тъжбата, извън срока по чл. 81 ал. 3 от НПК, тъй като била налице противоречива практика на ВКС. Прави искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

      Редовно призован жалбоподателя И.К.Г. не се  явява. Явява се повереника му – адв. Д. Н. от ШАК. Повереника поддържа жалба с изложените в нея доводи. Прави искане да отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на производството по него.

Подсъдимата Т.Й., редовно призована се явява лично и със защитника си – адв. И.Й. от ШАК. Двамата оспорват жалбата, като намират определението на ШРС за правилно и законосъобразно, като молят същото да бъде потвърдено.

Като се запозна с материалите по делото, ШОС намира жалбата за неоснователна.

На 08.11.2018 г. по депозирана тъжба от И.К.Г. в ШРС е образувано НЧХД № 3085/2018 г. срещу Т.Х.Й. за престъпление по чл. 147 ал. 1 от НК, за това, че в периода 10.07.2018 г. – 24.10.2018 г. разгласила позорни обстоятелства за Г. и му приписала престъпления от общ характер пред 25 лица. С тъжбата е направено и искане за допускане до разпит като свидетели на въпросните 25 лица. На 21.01.2019 г. е даден ход на съдебното следствие. В това заседание, а и проведени множество други по делото са разпитани голям брой от поисканите свидетели.

На същата дата - 08.11.2018 г. е депозирана тъжба и от Костадин Стоянов Диков срещу Т.Х.Й. в ШРС по която е образувано НЧХД № 3084/2018 г. за престъпление по чл. 147 ал. 1 от НК за това, че в периода 13.07.2018 г. – 24.10.2018 г. разгласила позорни обстоятелства за Диков и му приписала престъпления от общ характер пред 25 лица. С тъжбата е направено и искане за допускане до разпит като свидетели на въпросните 25 лица. И в двете тъжби тъжителите сочат, че Й. е разгласила идентични позорни обстоятелства и приписала идентични престъпления срещу двамата тъжители.

С разпореждане на съдията докладчик по НЧХД № 3085/19 г. на ШРС е изискана деловодна справка, дали срещу Й. се водят други наказателни дела в ШРС. Изготвена е такава, към която е приложена и тъжбата на Д. срещу Й. по която е образувано НЧХД № 3084/19 г. на ШРС.  В съд. заседание на 24.06.2019 г. съда е приел, че тъжбата по НЧХД № 3084/18 г. съдържа идентични фактически обстоятелства, каквито са описани и в тъжбата по НЧХД № 3085/19 г. поради което двете дела били образувани по повод на един и същи събития, извършени на едно и също място, по едно и също време, с едни и същи действия, както и, че са едни и същи и лицата пред които са разпространени твърденията от Й.. Предвид изложеното съда достигал до извод, че е налице фактическа идентичност или поне съществено сходство от обективна и субективна страна на осъществяваното поведение, което било предмет на разглеждане и по двете дела. В тази връзка съда се позовал и на задължителните указания на ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. На база този си извод съда намерил, че в случая – с образуването на двете дела е бил нарушен принципа „ne bis in idem“. С оглед на това, че НЧХД № 3085/19 г. е второто по ред образувано дело, то същото следвало да се прекрати, тъй като срещу същия подсъдим имало образувано вече друго наказателно производство за същото престъпление. От друга страна – първоинстанционния съд намерил и друго основание за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 3085/19 г. по описа на ШРС. Приел, че в тъжбата не било описано мястото на извършване на престъплението. В тази връзка съда посочил разнопосочна съдебна практика на ВКС – посочил три решения в противоположен смисъл относно непосочване в тъжбата на мястото на извършване на престъплението. Поради това приел, че в случая е меродавна практиката на въззивната инстанция пред която подлежат на проверка актовете на ШРС. Посочил конкретно решение на ШОС – по ВЧНД № 121/2019 г. и на базата на тази практика на ШОС приел, че наказателното производство следва да се прекрати.

Въззивната инстанция намира атакуваното определение за неправилно и незаконосъобразно.

На първо място – ШОС приема и споделя изводите на първоинстанционния съд за наличието на фактическа идентичност или поне съществено сходство от субективна страна на осъществяваното поведение, което било предмет на разглеждане и по двете посочени дела, поради което те не следва да се обсъждат отново. Но от обективната страна, от вниманието на първоинстанционния съд е убягнало едно съществено обстоятелство. Престъплението по чл. 147 от НК, а и неговите квалифицирани състави по чл. 148 ал. 2 предл. І във вр. с ал. 1 от НК имат за непосредствен обект обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личностна и обществена ценност. Пострадал от престъплението може да бъде само конкретно физическо лице. В случая, тъй като става въпрос за престъпления срещу личността на две различни лица, то с едно деяние от страна на Т.Й. са извършени две отделни престъпления. Налице са две отделни престъпления, доколкото при условията на идеална съвкупност Й. е разгласила идентични по смисъл и съдържание позорни обстоятелства и е приписала престъпление на всеки от двамата тъжители /както този по НЧХД № 3084/19 г., така и този по НЧХД № 3085/19 г./. Поради това въззивната инстанция приема за неправилен и незаконосъобразен извода на районния съд, че по отношение на пострадалите Г. и Д., подс. Й. е извършила едно престъпление по чл. 147 от НК и на това основание и съобразно разпоредбата на чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК е прекратила наказателното производство по НЧХД № 3085/2019 г. по описа на ШРС.

На второ място – като второ основание за прекратяване на наказателното производство, районния съд е приел, че тъжбата по която е образувано НЧХД № 3085/2019 г. не отговаряла на изискванията на чл. 81 ал. 1 от НК, тъй като в нея не било посочено мястото на извършване на деянието, поради което приел наличие на второ основание по смисъла на чл. 24 ал. 5 т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство. В тази връзка съда е посочил и противоречива практика на ВКС по въпроса – има ли процесуална възможност за отстраняване на нередовности на тъжбата и длъжен ли е съда да указва на тъжителя за тяхното изправяне. Посочил е и конкретно решение на ШОС и въз основа на него е приел, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство. Въззивната инстанция не приема и този извод. Действително в тъжбата никъде не е посочено мястото където Й. е разгласявала позорните обстоятелства и е приписвала престъпление на Г.. От една страна -  по-късното обсъждане на въпроса за наличие на нередовност в тъжбата не е фатално, защото процесуалните изисквания трябва да са налице при всяко положение на делото. Недостатъкът подлежи на отстраняване в даден от съда срок и едва ако тъжителят бездейства, делото може да бъде прекратено. В случая, съобразно задълженията на съда по чл. 13 – 15 ал. 4 от НПК, съдията докладчик, още преди постановяване на разпореждането по чл. 252 ал. 4 от НПК е следвало да установи тази нередовност на тъжбата и да даде указания и срок за нейното изправяне, което не е сторено по делото. След като е пропуснал да осъществи това си задължение и е постановил разпореждането за предаване на съд на подсъдимия, то не е била налице пречка, съда да даде подобни указания за отстраняване на тази нередовност и след даване ход на съдебното следствие /т.р. № 30/90 г. на ОСНК на ВС -  "по наказателните дела от частен характер...всички спорни въпроси, възникнали по възражения или искания...или констатирани служебно от...съда във връзка с предявените обвинения..., подлежат на изясняване при разглеждане на делото" като "съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина"/. Все в тази връзка и р. №93/11 г. по н.д. №19/11 г. на ІІ н.о., р. № 203/11 г. по н.д. № 1077/11 г. на ІІІ н.о., р. №93/10 г. по н.д. №751/09 г. на ІІІ н.о., р. № 717/03 г. по н.д. № 607/02 г. на ІІІ н.о. на ВКС. От друга страна – в случая не става въпрос за повдигане на ново обвинение от страна на ч. тъжител, за да е налице задължение на съда да следи дали това ново обвинение е предявено в шестмесечния срок. От трета – в производствата които се водят по тъжба на пострадалия, няма съмнение, че частният тъжител носи тежестта на доказване във връзка с осъществяване правото си на защита. Но обстоятелството, че не е упражнил своите процесуални права с необходимата резултатност не е основание за прекратяване на делото, нито може да оправдае неизпълнение на задължението на съда да предприеме всички процесуални действия, за да осигури обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Изискването за изясняване служебно от съда на всички спорни въпроси във връзка с повдигнатите частни обвинения намира опора в основните начала на чл. 13 и чл. 14 от НПК, а на следващо место и в задължението на съда по чл. 15, ал.3 от НПК да разясни на обвиняемия и другите лица,които участват в наказателното производство всички процесуални права, да предостави необходимите за защитата им процесуални средства и осигури възможност за тяхното обективно упражняване. Прекратяването на наказателното производство от ШРС е станало по време на седмото по ред съдебно заседание. Ако докладчика е имал резерви към редовността на тъжбата е следвало да ги изрази като предостави възможност за поправка още в разпоредителното заседание, а не да "санкционира" в по-късен момент тъжителя, още повече че е бил длъжен да проконтролира в цялост съответствието на тъжбата с изискванията по чл. 81 ал. 1 – 3 от НПК.         

          Предвид изложеното ще следва протоколно определение №365/24.06.2019 г. постановено по НЧХД № 3085/2019 г. по описа на ШРС с което е прекратено наказателното производство, да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

   Водим от горното съдът,

 

 

                 Р            Е            Ш             И :

 

 

ОТМЕНЯВА протоколно определение № 365/24.06.2019 г. постановено по НЧХД № 3085/2019 г. по описа на ШРС с което е прекратено наказателното производство.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                       Членове: 1.

 

 

                                                                             2.