Р Е Ш Е Н И Е № 38

гр. Шумен, 28.10.2019 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Константин Моллов

при секретар Г. Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 80 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от “Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път”, № 260, представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д.и Д.Б.Ш., чрез пълномощника си Адвокатско дружество „М.Р.”, представлявано от ад. Д.М., със съдебен адрес ***, офис 9 срещу М.М.К., ЕГН ********** с адрес: ***. Ищецът твърди, че на 02.10.2008 г. между „Юробанк България” АД (с предишно наименование “Юробанк и еф джи България” АД) от една страна и М.М.К. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 43797. По силата на договора, ищецът е предоставил на ответника кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 84 000.00 лв. по курс купува за CHF към лева на банката в деня на усвояване на кредита. Част от сумата в размер на 48 500.00 лв. е предназна- чена за закупуване на недвижимия имот, описан в кредитния договор, а останалата 35 500.00 лв. за други плащания. Крайният срок за погасяване на кредита е 420 месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатите по договора суми – 09.10.2008 г. Към датата на усвояване курс купува за CHF към лева на банката е 1.2436 лв., като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от ответника кредитен лимит в швейцарски франкове е 67 546.00 CHF С договор за цесия от 14.11.2008 г. сключен между “Юробанк и еф джи България” АД и “Бългериън ритейл сървисиз” АД, банката е прехвърлила на търговското дружество всички свои вземания, произтичащи от договора за кредит, ведно с всички обезпечения и принадлежности. С допълнителни споразумения към договора от 30.07.2010 г., 07.03.2011г. и 27.04.2012 г., цесионерът “Бългериън ритейл сървисиз” АД и ответника са предоговорени условията по кредитния договор. С тях се договарят срокове за облекчено погасяване на кредита, като страните се уговарят да преоформят задължението, като към редовната главница се натрупват просрочените плащания за лихви, такси и др. С договор за прехвърляне на вземанията по договори за кредит от 25.10.2017 г. “Бългериън ритейл сървисиз” АД е прехвърлило обратно на ищеца всички свои вземания, произтичащи от кредитния договор. За така извършената цесия ответникът е бил уведомен с нотариална покана рег. № ...от 16.03.2018 г. на нотариус А.А., рег. № 019 на НК и район на действие РС - Шумен, връчена при условията на чл.47 от ГПК. С нотариална покана рег. № ...от 16.03.2018 г. на нотариус А.А., връчена при условията на чл.47 от ГПК, ответникът са бил уведомен, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по кредитния договор, банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Вследствие преустановяване на плащанията по кредитния договор е останало непогасено изискуемо притезание в полза на ищеца в общ размер на 100 773.12 CHF и 286.80 лв., от които 68 968.43 CHF главница за периода от 10.12.2012 г. до 21.05.2018 г., 28 010.43 CHF договорна възнаградителна лихва за периода от 10.05.2012 г. до 19.04.2018 г., 2 205.56 CHF наказателна лихва за просрочие за периода от 10.01.20 13 г. до 21.05.2018 г., 1 364.74 CHF банкови такси за периода от 10.05.2012 до 21. 05.2018 г., 223.96 CHF застраховки за периода от 10.12.2012 г. до 21.05.2018 г. и 286.80 лв. нотариални такси за периода от 23.04. 2018 г. до 21.05.2018 г.

Ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати част от общо дължимите суми по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 43797/02.10.2008 г. в общ размер на 45 651.94 швейцарски франка и 286.80 лв., от които 45 069.14 ш. фр. – част от дължимата главница за периода от 10.06.2013 г. до 21.05.2018 г.; 518.54 ш. фр. – банкови такси за периода от 10.06.20 15 г. до 21.05.2018 г.; 64.26 ш. фр. – застраховки за периода от 19.10.2016 г. до 21. 05.2018 г. и 286.80 лв. – нотариални такси за периода от 23.04.2018 г. до 21.05.2018 г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените разноски по делото.

Ответникът М.М.К., чрез особения си представител ад. Г.Б.., оспорва иска, като го счита за неоснователен и недоказан по размер. Налице са непълноти в съдържанието на кредитния договор. Не е налице погасителен план към него, не е посочена датата на падежа на погасителните вноски. С оглед на това не е възникнало валидно задължение каква по размер месечна вноска следва да се плаща и на коя дата е нейния падеж. Няма доказателства, че ответникът е уведомен за осъществената на 14.11.2008 г. цесия, поради което счита, че допълнителните споразумения не следва да бъдат приемани за неразделна част от кредитния договор. Те не са довели до изменение на отношенията между страните и до възникване на предвидените в тях задължения за страните. Приложената нотариална покана не доказва, че ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението. Приложеният ред за връчване е съществено опорочен. Договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи – чл.3, ал.5, чл.6, ал.2, чл.22 и чл.23 по смисъла на чл.143 и чл.146 от ЗЗП, вследствие на което те са нищожни, като излага подробно аргументи в подкрепа на тезата си.

В допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло исковата си претенция и оспорва възраженията на ответника.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

При служебно извършена справка в Търговския регистър, предвид чл.23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът установи, че на 11.01.2013 г. е вписана промяна във фирмата на ищеца, като наименованието на банката се променя от „Юробанк и еф джи България” АД на „Юробанк България” АД.

На 02.10.2008 г. между ищеца от една страна и ответника от друга страна в качеството му на кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL43797. Въз основа на договора банката е предоставила на ответника кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 84 000.00 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита – чл.1, ал.1 от договора. Кредитът се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на М.М.К., като усвоеният кредит се превалутира служебно от банката в лева по нейния търговски курс „купува” в деня на усвояването, като се привежда в открита в банката сметка на кредитополучателя – чл.2, ал.1 и ал.4 от договора. Дължимата от кредитополучателите годишна лихва за предоставения кредит е в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски фракове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1 (един) пункт. В момента на сключване на договора БЛП на банката е 5% - чл.3, ал.1 от договора. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита дължимата лихва се увеличава с наказателна надбавка от 10 пункта – чл.3, ал.3 от договора. Кредитополучателят заплаща на банката еднократно такса за управление в размер на 1.5% върху размера на разрешения кредит; годишна такса за управление на кредита, платима в началото на всяка следваща година, считано от откриване на заемната сметка в размер на 0.03% върху размера на непогасената главница и еднократно дължима при подаване на документите за кредит административна такса в размер на 50.00 лв. – чл.4 от договора. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – чл.5, ал.1 от договора. Кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове – чл.6, ал.1 и ал.2 от договора. Съгласно чл.13, ал.1 от договора, кредитът е обезпечен чрез учредена от кредитополучателя договорна ипотека върху закупения с част от кредита недвижим имот, подробно описан в чл.1, ал.1 от договора.

Съгласно чл.14 от договора, кредитополучателя се задължава да направи застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот. Застраховката следва да бъде прехвърлена в полза на банката и да бъде подновявана от кредитополучателя всяка години. С подписване на договора, кредитополучателят се съгласява и упълномощава банката, а тя съответно приема да заплаща от негово име и от негова сметка необходимата премия за сключване на застрахователния договор, както и за ежегодното подновяване на застрахователната полица, като събира служебно от сметките на кредитополучателя необходимите средства. В случаите когато кредитополучателят не е осигурил по сметките си необходимите средства по сметките си за заплащане на застрахователната премия, той дава съгласието си и упълномощава банката, да я заплати, като със същата сума се увеличава задължението му към нея.

При непогасяване, на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателите, на което и да е задължение по кредитния договор, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем – чл. 18, ал.1 от договора. В чл.18, ал.2 от кредитния договор е уговорено, че при неиздължаване на три последователни месечни вноски, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем. Страните по кредитния договор се съгласяват, че във всеки един момент от действието му, банката има право да прехвърли едностранно вземанията си, произтичащи от договора на дружества и институции от групата на Eurobank EFG Group, включително на “Бългериън ритейл сървисиз” АД или на други финансови и нефинансови институции или дружества, включително такива, чиято дейност включва секюритизация. Кредитополучателите се съгласяват и задължават в случай на прехвърляне на вземанията по кредитния договор на “Бългериън ритейл сървисиз” АД и при постигане на договореност между това търговско дружество и банката да продължат да погасяват задълженията си по кредитната сметка в нея, а тя да привежда погасителните вноски по сметка на “Бългериън ритейл сървисиз” АД, като дължимите такси за превода не са за сметка на кредитополучателите – чл.28, ал.1 и ал.2 от договора.

Страните към кредитния договор са подписали и приложение № 1 към него, като съгласно т.1 от приложението датата на усвояване на кредита е 09.10.2008 г. Към тази дата приложимия курс „купува” за швейцарски франк на банката към лева е 1.2436, като определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от ответника кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е 67 546. 00 ш. фр.

На 14.11.2008 г. между ищеца и „Бългериън ритейл сървисиз” АД е сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, с който ищецът е прехвърлил на третото лице всички свои вземания по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 43797. След сключване на цесията, между третото лице и ответника са сключени три допълнителни споразумения съответно на 30.07.2010 г., на 07.03.2011 г. и на 27.04.2012 г., с които поради временни затруднения се уговаря облекчен ред за погасяване на вземанията на кредитора по кредитния договор. Със споразуменията е уговорено съществуващите и непогасени просрочия да се преоформят служебно от банката чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена главница – чл.3 от споразуменията.

По делото няма представени доказателства от които да се установи, че банката в качеството си на цедент е уведомила ответника за сключения на 14.11.2008 г. договор за цесия. Но предвид сключените между третото лице цесионер и ответника споразумения, съдът в настоящия си състав приема, че те са били надлежно уведомени, съгл. чл.99, ал.3 от ЗЗД.

На 25.10.2017 г. е сключен нов договор за цесия между третото лице и ищеца, въз основа, на който “Бългериън ритейл сървисиз” АД прехвърля обратно на ищеца всички свои вземания по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 43797. За този договор М.М.К. бил уведомен с нотариална покана рег. №...от 16.03.2018 г. на нотариус А.А. с рег. № 019 на НК, връчена на 19.04.2018 г. по реда на чл.47 от ГПК. На същата дата на ответника е връчена по реда на чл.47 и нотариална покана рег. № ...от 16.03. 2018 г. на нотариус А.А., с която е уведомен, че поради непогасяване на формирани просрочия към 06.02.2018 г. в общ размер на 33 598.91 ш. фр. и неизпълнение на условията по кредитния договор, банката обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. Ответникът е поканен в седмодневен срок от получаването й да погаси изцяло задълженията си към банката.

От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че търговските книги на ищеца и записванията в тях във връзка с процесния кредит са водени редовно. Усвояването на кредита, предоставен на ответниците по кредитния договор е извършено чрез превод на 67 546 ш. фр. по банковата сметка на М.М.К. в “Юробанк България” АД. При проследяване на вноските вещото лице е констатирало закъснения при плащанията, които са посочени в заключението му. Ответникът е преустановил плащанията по кредита на 03.04.2012 г., когато е извършено последното плащане за погасяването му в размер на 240.00 ш. фр.

За периода на действие на кредитния договор, БЛП на банката за жилищни кредите в швейцарски франкове до 10.10.2008 г. е в размер на 5%, от 10.10.2008 г. до 10.09.2012 г. е в размер на 7.205 и от 10.09.2012 г. е в размер на 6.95%. Промяната е осъществявана въз основа на приета от банката Методология за определяне на БЛП, публикувана на сайта й през 2010 г. Съгласно методологията, БЛП се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Годишния лихвен процент за възнаградителната лихва по договора е променяна съобразно промяната в БЛП и сключените допълнителни споразумения.

Към датата на подаването на исковата молба – 25.05.2018 г., размерът на задължението на ответника е в размер на 100 773.12 ш. фр. и 286.80 лв., от които главница – 68 968.43 ш. фр., лихви – 30 215.99 ш. фр., комисионни и такси – 1 364.74 ш. фр., застраховки – 223.96 ш. фр. и нотариални такси – 286.80 лв.

Към датата на изготвяне на заключението по ССЕ – 16.09.2019 г. ., размерът на задължението на ответника е в размер на 109 777.33 ш. фр. и 286.80 лв., от които главница – 68 968.43 ш. фр., лихви – 30 215.99 ш. фр., комисионни и такси – 1 364.74 ш. фр., застраховки – 223.96 ш. фр., законна лихва – 9 004.12 ш. фр. и нотариални такси – 286.80 лв.

Размерът на включените капитализирани лихви и такси по силата на подписаните между страните допълнителни споразумения към кредитния договор е общо 2 363.40 ш. фр., както следва: капитализирана главница 90.99 ш. фр., комисионни и такси – 44.48 ш. фр.и капитализирана лихва - 2227.93 ш.фр.

Размерът на задължението на ответника към датата на изготвяне на заключението по ССЕ изчислено въз основа на уговорките в първоначалната редакция на договора към датата на подписването му – 02.10.2008 г., при курс на швейцарския франк посочен в приложение № 1 към договора, първоначално уговорения размер на годишната лихва и според първоначално уговорения погасителен план размера на дължимата главница към датата на депозирана на исковата молба е в размер на 66 871.54 ш.фр. от които главница - 65 552.24 ш. фр., лихви – 852.82 ш. фр., комисионни и такси – 242.52 ш. фр. застраховки - 223.96 ш фр. и нотариални такси – 286.80 лв.

Вещото лице е направило изчисленията в два варианта, като при втория ва-, риант е съобразил Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК. С оглед на предявените искове, които не включват претенции за възнаградителна лихва, съдът счита, че следва да се вземат предвид само размерите на задълженията по първия вариант.

В съдебно заседание в отговор на въпрос, вещото лице посочи, че размера на дължимите суми за застраховки и нотариални такси са определени въз основа на представени от банката справки. Въпреки, че е поискало всички документи, които са свързани с плащането на застрахователните премии и нотариалните такси банката не е предоставила и вещото лице не е видяло първични счетоводни документи.

В хода на процеса не са представени доказателства за извършени плащания за погасяване на кредита от датата на подаване на исковата молба до датата на изготвяне на експертизата.

С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на парични задължения от страна на М.М.К., в качеството му на кредитополучател по сключен с ищеца договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 43797 от 02.10.2008 г. да заплати част от дължимите суми по договора, включваща неиздължена част от отпуснатата му от банката парична сума, дължими банкови и нотариални такси, и застраховки. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва върху главницата за периода от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Разгледани по същество исковете са частично основателни, поради следните съображения:

Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 02.10.2008 г. между ищеца и ответника, в предвидената от закона форма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдържащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да предостави на ответника парична сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 84 000.00 лв., а ответникът се е задължил да ползва сумата и да я върне съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ.

Ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на кредита, като в момента на усвояването на кредита 09.10.2008 г. равностойността на 84 000.00 лв. е 67 546.00 ш. фр. по курс „купува” за швейцарския франк на банката в деня на превода. Но ответника не е изпълнил задължението си да върне кредита и заплаща дължимите такси, разноски, включително застрахователната премия за ежегодно подновяваната застраховка на предоставения за обезпечаване на кредита недвижим имот съгласно уговореното с кредитния договор. Последното заплащане за погасяване на задълженията по кредитния договор е извършено на 03.04.2012 г. С оглед на това за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем съгл. чл.18 от кредитния договор и той го е упражнил, посредством изпратената до ответника нотариална покана. Действително нотариусът не е изпълнил изцяло процедурата по чл.50 от ЗННД вр. с чл.47, ал.1-5 от ГПК, като не е направил служебна справка за местоработата на ответника. Но принципното разрешение, залегнало в мотивите на т.18 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, е че предсрочната изискуемост проявява своето действие от момента в който длъжника е получил волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В хипотезата на предявен осъдителен иск с надлежното връчване на исковата молба и приложените към нея документи, включваща и горепосочените нотариални покани, на особения представител на ответника, същият е надлежно уведомен да волеизявлението на банката и предсрочната изискуемост е проявила своето действие. С оглед на това възражението на ответника, че не е уведомен за настъпилата предсрочва изискуемост е неоснователно.

Ответникът счита, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи – чл.3, ал.5, чл.6, ал.2, чл.22 и чл.23 по смисъла на чл.143 и чл.146 от ЗЗП.

Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора не е действало в рамките на своята професионална и търговска дейност. С оглед на това той е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. В случая не следва да се прилага действалия към момента на сключването на договора за банков кредит Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отм. бр.18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Самата сделка по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.4 от ЗПК (отм.). Но предоставения с процесния договор кредит е в размер на 67 546.00 ш. фр., чиято левова равностойност в деня на усвояването е 84 000 лв. и е обезпечен с ипотека. Съгласно чл.3, ал.3, т.5 и ал.5, т.1 от ЗПК (отм.) за договори за кредит на стойност над 40 000.00 лв. и за договори за кредит обезпечени с ипотека разпоредбите на закона не се прилагат. Следователно в конкретния случай в отношенията между страните, породени от сключения между тях на 02.10.2008 г. кредитен договор следва да се приложат разпоредбите на действащия ЗЗП, който е в сила от 10.06.2006 г.

Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание (чл.143, т.10 от ЗЗП) или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (чл.143, т.12 от ЗЗП).

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно за да бъде нищожна конкретната клауза е необходимо тя да е неравноправна и да не е уговорена индивидуално, т.е. да е изготвена предварително и потребителят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Тежестта да докаже, че определено условие е индивидуално уговорено пада върху търговеца – чл. 146, ал.4 от ЗЗП. Също така не следва да е налице и някое от изключенията от забраните по чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП, предвидени в чл.144 от ЗЗП относно доставката на финансови услуги, каквато е и тази предоставена с процесния договор, предвид § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.

В чл. 3, ал.5 от договора е предвидено, че действащия БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяване на видно място в банковите салони. Договорените с кредитния договор надбавки не се променят. Договорната клауза урежда изменението на размера на възнаградителната лихва, дължима от ответника за предоставения му кредит, уговорена в чл.3, ал. 1 от договора, като в момента на сключването, уговорения между страните БЛП е в размер на 5%.

Възможността банката да уговори промяна на лихвения процент по конкретен кредит е предвидена в чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ. Разпоредбата е съобразена с обстоятелството, че обикновено банковият кредит е с дълъг срок на погасяване и последващи промени в икономическите условия, включително и протичащите инфлационни процеси могат в дългосрочна перспектива, да доведат до положение банката да е поставена в неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на изменение. Целта на разпоредбата е да избегнат на неблагоприятните последици при дългосрочното кредитиране. Но същевременно за да се гарантира равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл.58, ал.2 от ЗКИ е въведено изискването за изрично и изчерпателно определяне на разходите с договора за кредит. Т. е. те трябва да бъдат посочени в самия текст на договора, а не чрез препращане към други банкови документи, тарифа или общи условия. С процесния договор не са уговорени правилата за определяне на съответния БЛП. Действително банката е приела Методология за определяне на БЛП, публикувана на сайта й през 2010 г. Съгласно действащата методология, БЛП се определя като сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена на ресурса се определя в процентно изражение и представлява цената на ресурса, на която банката оценява, че би могла да привлича ресурс от депозитори и външни финансирания при равни други условия и се влияе от пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители – Софибор, Юрибор, Либор и от рискова премия приложима за банката при привличане на финансов ресурс. Факторите които влияят върху рисковата премия са оценката за кредитоспособността на финансовата система, ликвидността и достъпът до финансиране, като цяло на финансовите пазари. Следователно банката определя изменението в БЛП въз основа на обективно съществуващи специфични икономически критерии и обективно отразява промените свързани с пазарните условия относими към кредитната й дейност. Но банката е тази която, чрез своя орган – Комитетът за управление на активите и пасивите, съобразно интереса си из бира критериите и показателите, по които ще направи промяната в БЛП. За потребителя, неразполагащ със специални знания те са неясни и немогат да му помогнат да формира представа как ще рефлетират върху паричните му задължения, произтичащи от кредитния договор. С оглед на това клаузата е неравноправна съгл. чл. 143, т.10 от ЗЗП. Тя е във вреда на потребителя, тъй като дава възможност за едностранно изменение на договора от страна на банката, въз основа на икономически критерии и предпоставки, които са неясни за кредитополучателя и води до неравно весие в негов ущърб, тъй като престациите на страните са в зависимост от изменение в договора, направено само от едната страна.

В хода на процеса не са събрани доказателства клаузата да е уговорена индивидуално. Представените с допълнителната искова молба документи – искания за усвояване на суми по кредит, искане за определяне на кредитни лимити и искане за превалутиране на сума във връзка с кредита (л.119-л.121), не дават основание да се приеме, че е налице индивидуално договаряне по отношение на чл.3, ал.5 от договора.

В случая не е налице и соченото от ищеца изключение предвидено в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Съгласно този текст разпоредбите на чл.143, т.7, 10 и 12 от ЗЗП не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс, или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Финансовите инструменти по смисъла на чл.4 от Закона за пазарите на финансови инструменти са сделки свързани с прехвърлими ценни книжа, инструменти на паричния пазар, дялове на предприятия за колективно инвестиране, опции, фючърси, суапи, форуърдни лихвени споразумения и всякакви други деривативни договори свързани с ценни книжа, с валути с лихвени проценти или с доходност, с квоти за емисии или с други деривативни инструменти, финансови индекси или финансови показатели, за които може да бъде извършен сетълмент с физическа доставка или паричен сетълмент. Към чл.4 от ЗПФИ, препраща и разпоредбата на § 1, т.2 от ДР от Закона за публично предлагане на ценни книжа. Предметът на кредитния договор е предаване на определена парична сума с ясно определена в договора цел, като неговата цена е уговорената между страните възнаградителна лихва – чл.430, ал.1 от ТЗ. При съпоставката на договора за кредит, в качеството му на основен вид банкова сделка, с изброените в чл.4 от ЗПФИ, сделки показва, че той не е сделка с финансови инструменти. В този смисъл Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, I т. о.

Предвид гореизложеното клаузата на чл.3, ал.5 от договора е нищожна, не поражда действие и необвързва ответника.

Клаузите на чл.6, ал.2, чл.22 и чл.23 от кредитния договор се отнасят до превалутирането на предоставения кредит. С чл.23, ал.1 от договора ответникът се съгласява с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/ или продава на швейцарския франк към български лев или евро, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2 повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, преложими по превалутирания кредит. В ал.2 от клаузата ответникът декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.

С кредитния договор е предоставен кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 84 000 лв. – чл.1, ал.1 от договора. Независимо, че кредита се усвоява в швейцарски франкове, банковата сметка е блокирана и ответникът реално няма достъп до нея – чл.2, ал.1 от договора. Швейцарските франкове по блокираната сметка служебно се превалутират от банката по търговския й курс „купува“ в лева преди усвояването им – чл.2, ал.4 от договора. Т. е. действителното усвояване на кредита е в лева. Кредитът е дългосрочен, като срокът за погасяването му е 35 години – чл.5, ал.1 от договора. Следва да се съобрази и обстоятелството, че левът няма фиксиран курс спрямо швейцарския франк Преценена във връзка посочените текстове от клаузата на чл.23, ал.1 не е ясна и разбираема за ответника. Лаконичният текст за евентуално повишаване размера на погасителната вноска, вследствие промяна на обявения от банката курс купува/продава на швейцарския франк не може да се приеме за пълно и достатъчно информиране на потребителя, неразполагащ със специални знания и опит, за да може да прецени реално ползите и рисковете от промените във валутния курс, рефлектиращи върху паричните му задължения по кредитния договор. От друга страна банката, с оглед спецификата на извършваната от нея търговска дейност, има професионалния ресурс и информацията, даващи й възможност да прогнозира промените на валутния курс в дългосрочна перспектива. Независимо от това на кредитополучателя, който е по-слабата страна в правоотношението не е предоставена информация при сключването на договора относно промените във валутния курс на швейцарския франк спрямо лева в срока на погасяване на кредита, като и с какви действия да ограничи валутния риск. Вярно е че с чл.21, ал.1 от договора на кредитополучателят е предоставено правото да поиска от банката превалутиране на предоставения му кредит в швейцарски франкове в български лева или евро. Но реализирането на това право е предпоставено от съгласието на банката и заплащане на комисионна, като превалутирането се осъществява по обявения курс „купува“ на банката. С оглед на това съдът, счита, че тази клауза не дава реална защита на кредитополучателя от валутния риск. Банката е нарушила принципа на добросъвестността, като вследствие приложението на клаузата по време на изпълнението на договора е довела до значителна неравнопоставеност между страните във вреда на потребителя.

Въз основа на гореизложените съображения, следва да се приеме за неравноправна и клаузата на чл.6, ал.2 от договора, която дава право на банката при липса на осигурени средства в швейцарски франкове по сметката, посочена в чл.2, ал.1 на падежа на съответната погасителна вноска и наличие на средства на кредитополучателя в лева или евро по сметките му в банката, погасяването на кредита да се извърши от тези средства след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро. Тази клауза е неразривно свързана с чл.23, ал.1 от договора и поетия с него валутен риск и всички вреди произтичащи от промяната на курс „продава“ на банката на швейцарския франк към българския лев и евро, като последицата от това е повишаването на дължимите погасителни вноски.

В хода на процеса не бяха представени доказателства, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от договора са индивидуално уговорени, поради което съдът приема, че те са неиндивидуално уговорени.

Предвид неравноправния характер на посочените клаузи на чл.6, ал.2 и чл. 23 от договора за кредит, същите са нищожни на основание чл.143, т.19 във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, не пораждат действие и необвързват ответника.

Клаузата на чл.22 от договора дефинира какво по смисъла на договора се разбира под понятието „превалутиране“. Съдът в настоящия си състав счита, че клаузата на чл.22 от договора е изразена по ясен и разбираем начин по смисъла на чл.145, ал.2 от ЗЗП, поради което не следва да се преценява като неравноправна.

Ответникът счита, че допълнителните споразумения не са проявили своето действие (т.е., че са нищожни) и не са довели до изменение на отношенията между страните, тъй като последните не са надлежно уведомени за извършените цесии по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Твърдението на ответника предвид действащата законова регламентация на договора за цесия и събраните в хода на процеса доказателства е неоснователно. С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице – цесионер е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора - цедент. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо и не е елемент от фактическия състав на сделката, пораждаща действие между страните по нея, а именно цедента и цесионера. Но за да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор – чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Съобщението не е елемент от фактическия състав необходим за наличие на валидно сключен договор за цесия. Установеното в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му, спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Именно с оглед целта, която следва да се постигне с разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е било необходимо и законодателят не е установил с тях срок, в който цедента да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника. Уведомяването на длъжника може да бъде извършено във всеки един момент след сключването на договора за цесия, включително и в хода на съдебното производство, доколкото в разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД не са предвидили специални условия за начина и срока, в който следва да бъде осъществено. В този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. №12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В случая към исковата молба е приложена нотариалната покана с която ответника е уведомен за извършените с договора от 25.10.2017 г. прехвърляния на вземанията към него, произтичащи от кредитния договор. Следователно договорът за цесия от 25.10.2017 г. има действие по отношение на ответника и ищецът се явява носител на вземанията по процесния договор за кредит. Що се касае до сключения на 14.11. 2008 г. договор за цесия, предвид подписаните допълнителни споразумения между “Бългериън ритейл сървисиз” АД и ответника, той очевидно е бил уведомен не по-късно от датата, на която е подписано първото от тях.

Но в конкретния случай е налице противоречие със закона по отношение на съдържащите се в трите допълнителни споразумения клаузи, с които към главницата са прибавени просрочени плащания. Целта на споразуменията е била да се улеснят ответниците, поради затруднения с обслужването на кредита, като се въведе облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на ищеца по договора. Възможността за сключването на подобни споразумения е била предвидена в чл.13 от Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн., ДВ бр.38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г., отм. бр.40 от 13.05.20 14 г.), действала към момента на сключване на споразуменията. Но нито в тази нито в друга някоя от разпоредбите на наредбата е предвидена възможността, при преструктуриране на експозицията на банката да се прибавят просрочени плащания към главницата на дълга.

За пълнота следва да се посочи, че в предходни наредби издадени от БНБ – Наредба № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби (отм. ДВ бр.2 от 07.01.20 03 г., в сила от 01.01.2003 г.) и в Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (отм., бр. 38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) изрично е забранено начисляването на лихва върху лихва, но е предвидена възможността да се извършва капитализиране представляващо увеличаване на главницата чрез прибавяне към нея на дължими но непросрочени лихви, което следва да е било предвидено в първоначалния договор.

С подписаните допълнителни споразумения е извършено увеличаване размера на главницата с просрочени плащания, включително и за лихви и така получения размер на главницата се олихвява. Олихвяването на изтекли лихви (анатоцизъм) е подчинено на специален правен режим, като съгл. чл.10, ал.3 от ЗЗД, същото става съобразно наредбите на БНБ, т.е. допустимо е само доколкото законът изрично го допуска и по ред и условия определени в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци – чл.294, ал.2 от ТЗ и в хипотезите на чл.143, ал.1, изр.2 от ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо съгласно действащото, както към момента на сключването на договора за кредит така и към този момент законодателство. Следователно уговорките, въз основа на които е осъществено олихвяването на изтекли лихви са нищожни поради противоречие със закона – чл.10, ал.3 от ЗЗД и не пораждат действие, предвид разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД. Нищожни, поради противоречие със закона - чл.13, ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г. (отм.) са и уговорките, с които размера на неиздължената главица се увеличава не само с просрочените лихви, но и с други просрочени плащания. В чл.13, ал.1 от Наредбата е предвидено първоначалните условия на споразумението да се изменят, чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, при влошаване финансовото състояние на последния, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълния размер на дълга. Видно от ал.2 за да е налице преструктуриране на дълга, водещо до облекчаване положението на длъжника, банката следва да направи отстъпки, които реално да водят до намаляването му. В конкретния случай, неза висимо от намалената лихва за определен период, посредством увеличаването на главницата с просрочени плащания за лихви и такси по същество длъжника е поставен в по-тежки условия, което е в противоречие както с горепосочените разпоредби на Наредбата на БНБ, така и с целта посочена в допълнителните споразумения.

Допълнителните споразумения са имали за цел да избегнат един бъдещ спор по изпълнението на процесния кредитен договор, чрез направени от страните взаимни отстъпки. С оглед на това по своята същност подписаните между страните по съществуващото облигационно отношение, допълнителни споразумения представляват спогодба по чл.365 от ЗЗД. До подписването на споразуменията се е стигнало поради невъзможността на кредитополучателя да погасява задължението си, поради изменения размер на погасителните вноски, вследствие едностранното повишаване от банката на лихвения процент и повишаване на курса на швейцарския франк спрямо лева. Т.е затрудненията, породили необходимостта от подписването на допълнителните споразумения се дължи на прилагането на залегналите в договора неравноправни клаузи, даващи възможност банката едностранно да променя БЛП и прехвърлящи изцяло валутния риск върху кредитополучателя. С подписва нето на допълнителните споразумения се цели задължението формирано въз основа на нераноправните клаузи по първоначалния договор да се приеме от кредитополучателя и то да се счита за индивидуално уговорено. След като размерът на задължението е определен въз основа на нищожни договорни клаузи, независимо от приемането им от кредитополучателя, то допълнителните споразуменията представляват спогодби по непозволен договор, които са нищожни съгласно чл.366 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 146 от 01.11.2017 г. по т.д . № 2615/2016 г. на ВКС, І т.о.

Поради нищожността на допълнителните споразумения в отношенията между страните следва да се прилага първоначалния договор. Съгласно чл.146, ал.5 от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Нищожността на чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 и чл.23 от договора не засягат основния предмет на договора и същият може да се приложи и без тях. Налице е конкретно договорен размер на кредита, дължимата възнаградителна лихва и курс „купува“ на швейцарския франк към лева в първоначалната редакция на договора и приложение № 1 към него за които страните изрично са се съгласили при подписване на договора. Останалите клаузи по кредитния договор също не възпрепятстват неговото действие.

Извършената съдебно-счетоводна експертиза безспорно установи, че въз основа на уговорките в първоначалната редакция на договора към датата на подписването му – 02.10.2008 г., при курс на швейцарския франк посочен в приложение № 1 към договора, първоначално уговорения размер на годишната лихва и според първоначално уговорения погасителен план размера на дължимата главница към датата на депозирана на исковата молба е 65 552.24 ш. фр. Размерът на дължимите такси и комисионни е 242.52 ш. фр. Задължението произтича пряко от чл.4, т.2 от договора,където е предвидено ежемесечно заплащане на комисионна за управление на кредита. Не са представени доказателства от ответника, че е погасил задълженията си чрез заплащане на дължимите суми. Следователно претенцията на ищеца за неиздължена главница за периода от 10.06.2013 г. до 21.05.2018 г. в размер на 45 069.14 ш. фр. е основателна и доказана и следва да бъде уважена в претендирания размер.

Исковата претенция по отношение на непогасените такси за периода от 10. 06.2013 г. до 21.05.2018 г. е основателна и доказана и следва да бъде уважена в размер на 242.52 ш. фр. а за разликата до претендирания размер от 518.54 ш. фр. следва да бъде отхвърлена.

Предвид основателността на претенциите за сумите от 45 069.14 ш. фр. и 242.52 ш. фр., основателни са и предявените акцесорни такива за заплащане на законната лихва върху тях от датата на завеждане на иска до окончателното им заплащане, поради наличие на виновно неизпълнение на парични задължения от ответника по кредитния договор.

С исковата молба са предявени и претенции ответникът да заплати на ищеца застраховки за периода от 19.10.2016 г. до 21.05.2018 г. и нотариални такси за периода от 23.04.2018 г. до 21.05.2018 г. В приложеното извлечение от счетоводните книги за непогасените по кредитния договор суми, са посочени дължими застраховки за периода от 10.12.2012 г. до 21.05.2018 г. в общ размер на 223.96 ш. фр. и нотариални такси в размер на 286.80 лв. за посочения по-горе период. Извлечението е вторичен документ по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗСч и е носител на преобразувана информация, получена от първичните счетоводни документи. С оглед редовността на воденото счетоводство, извлечението може да служи като доказателство в полза на ищеца. Но редовно водените счетоводни книги не притежават доказателствена сила, равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, тъй като са производни, т.е. изготвят се на базата на първични счетоводни документи. В този смисъл е чл. 182 от ГПК, съгласно който те следва да се преценят с оглед останалите доказателства по делото. Вещото лице изрично заяви, че при извършване на експертизата не са му представени и не е видяло първичните счетоводни документи въз основа на които е съставено извлечението. В хода на процеса не са представени други доказателства, доказващи основателността на претенциите, с оглед на това те са недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказателства за направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите му в размер на 9 724.57 лв. По отношение на направеното от ответника на основание чл.78, ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатския хонорар заплатен на ищеца, съдът счита, че не е налице драстично завишаване, с оглед предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер на съответното адвокатско възнаграждение, поради което не са налице основания за неговото намаляване.

Независимо от изхода на делото на ответника не следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите, предвид обстоятелството, че те не са представили доказателства за извършени от тях разноски по делото.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Осъжда М.М.К., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати “Юробанк България” АД, ЕИК 000 694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път”, № 260, представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д.и Д.Б.Ш. сумата от 45 311.66 (четиридесет и пет хиляди триста и единадесет швейцарски франка и шестдесет и шест сантима) швейцарски франка, от които 45 069.14 ш. фр. – част от неплатена главница за периода от 10.06.2013 г. до 21.05.2018 г. и 242.52 ш. фр. - неплатени банкови такси по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 43797 от 02.10.2008 г. за периода от 10.06.2015 г. до 21.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска – 25.05.2018 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 9 724.57 (девет хиляди седемстотин двадесет и четири лева и петдесет и седем стотинки) лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а в останалата част над уважения размер от 45 311.66 швейцарски франка до претендирания размер от 45 651.94 швейцарски франка и нотариални такси в размер на 286.80 лв. отхвърля претенциите на “Юробанк България” АД, като неоснователни.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: